ХЛЯБ На живота
Фактът, че нахранването на 5000 души от нашия Господ Исус е единственото от Неговите чудеса, докладвано във всичките четири евангелия, заедно с обширното Му учение за Хляба на живота (Йоан 6), прави събитието нещо като икона на Неговото земно служение – символ и класическа демонстрация на Неговата идентичност, сила и цел на идване. Той дойде да даде и да бъде хлябът на вечния живот; да изпълни всичко, което беше символизирано в старозаветната манна, и много повече.
Както Йоан разказва историята, след това незабравимо чудо много от добре нахранената тълпа проследиха Господ Исус и се събраха около Него, опитвайки се да разговарят. Но Той се изправи срещу техните истински, светски мотиви: „Вие Ме търсите не защото видяхте знамения, а защото ядохте до насита“ (Йоан 6:26 ESV). Като паднали създания, каквито сме, ние сме водени от нашите желания за удовлетворение, включително законни неща като ежедневна храна, докато потискаме или игнорираме по-дълбокия си, основен глад за изпълнението, което идва само от Бога. Нашият Спасител трябваше да изобличи това самозаблуждение, преди да може да разкрие Себе Си и Своята истинска мисия.
Два вида хляб, два вида глад
Тогава Той продължи: „Не се трудете за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде. Защото на Него Бог Отец е поставил Своя печат“ (ст. 27).
Тълпата, макар и все още в дълбоко отричане на собствената си истинска нужда, попита: „Какво трябва да правим, за да вършим Божиите дела?“ Въпросът е добър. Но когато Господ Исус отговори: „Това е Божието дело, да вярвате в Този, Когото Той е изпратил“, техният цинизъм излезе наяве с искане: „Какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво дело извършваш?“ (ст. 28-30).
Тогава те въведоха темата за хляба на живота, като се позоваха на манната от небето, дадена на техните предци в пустинята (ст. 31). На това Исус отговори: „Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляба от небето, но Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Този, Който слиза от небето и дава живот на света.“ Отново невярващата тълпа отговори, все още неосъзнаваща истинската си нужда и истинското осигуряване за най-дълбокия си глад: „Господи, дай ни този хляб винаги“ (ст. 32-34).
Великият „Аз съм“ – нашият хляб на живота!
Тогава Господ се представя като този хляб: „Аз съм Хлябът на живота; който дойде при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее... Аз слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил... Защото това е волята на Моя Отец, всеки, който гледа Сина и вярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (ст. 35-40). Нашият Господ Исус Христос е Хлябът на живота! Той е достъпен и предлага Себе Си на всички. Но тази тълпа скоро се превърна от цинична във враждебна. Знаейки всичко за Неговата човешка история, те отхвърлиха Неговото твърдение. Как биха могли да Го приемат като дошъл от небето?
И все пак Той търпеливо и милостиво продължи, казвайки: „Аз съм Хлябът на живота. Вашите бащи ядоха манната в пустинята и умряха. Това е хлябът, който слиза от небето, така че човек да яде от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който слязох от небето. Ако някой яде от този хляб, той ще живее вечно. И хлябът, който Аз ще дам за живота на света, е Моята плът“ (ст. 48-51).
Какъв е вашият апетит?
Те не можеха да го „преглътнат“: „Това е тежка дума; кой може да я слуша?“ – казаха те (ст. 60). И „след това мнозина от Неговите ученици се отвърнаха и вече не ходеха с Него“ (ст. 66). Каква ирония! Много от Неговите „ученици“, обидени от Неговото учение и предлагането на Себе Си като истински Хляб на живота, слязъл от небето, доказаха, че тяхното „ученичество“ е повърхностно и колебливо.
Какъв контраст с Дванадесетте! Когато Исус ги попита: „И вие ли искате да си отидете?“, Симон Петър отговори от името на групата с втората от трите си блестящи изповеди за истинската идентичност на Христос: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Светият Божий“ (ст. 66-69). Самите думи, които непостоянната тълпа намери за обидни, се оказаха основната атракция за искрени, отдадени последователи. Ето най-накрая истински апетит за истинския хляб от небето!
В Стария завет имаше малко място за неверие, което да обезсили ефективността на манната. Хората нямаха избор и малко разсейвания. Бяха гладни и манната беше единствената храна наоколо. Събираха я всяка сутрин и ядяха. Тя беше техният хляб на живота, но не беше хлябът на вечния живот, въпреки че учението за вярата все още е валидно. Самият Исус посочи на тълпата в Йоан 6, че „вашите бащи ядоха манната в пустинята и умряха“ (ст. 49). Манната поддържаше физическия живот, но не можеше да даде или да подхрани духовния живот. В Евреи научаваме, че тези бунтовни израилтяни, като постоянно изпитваха и провокираха Бога, „винаги се заблуждаваха в сърцето си“ (Евреи 3:10). И ние сме предупредени да „внимаваме, братя, да няма в никого от вас зло, невярващо сърце... но увещавайте се един друг всеки ден... за да не се закорави никой от вас чрез измамата на греха“ (ст. 12-13). Те не просто умряха от естествени причини в пустинята. Те умряха поради своето бунтовно неверие по време на доклада на неверните шпиони (Числа 13-14) и след това, през следващите 38 години. „Така виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие“ (Евреи 3:19). Не беше нужна вяра, за да се възползват от физическия хляб, но манната беше урокът, който трябваше да обърне очите и сърцата им към Бога, Който я осигури. „Не Моисей ви даде хляба от небето“, каза Исус, „но Моят Отец“ (Йоан 6:32). Този урок обаче никога не беше научен. Въпреки че ядяха „духовна храна“ с Моисей, поради липсата на истинска вяра или доверие в чудотворния Бог и Неговото слово, те в крайна сметка загинаха (виж 1 Коринтяни 10:1-6). Така че цялото това поколение трябваше да умре, преди следващото поколение най-накрая да наследи Обетованата земя (Числа 14:32-35).
Само хлябът не поддържа живота
По-късно, в прегледа на Моисей на тяхната 40-годишна одисея, той записа това обяснително напомняне: „Той те смири и те остави да гладуваш, и те нахрани с манна, която ти не познаваше, нито бащите ти познаваха, за да те научи, че човек не живее само с хляб, но човек живее с всяка дума, която излиза от устата на Господа” (Второзаконие 8:3). Именно словото на Господа, а не манната, наистина ги поддържаше през тези 40 години.
Нашият Господ Исус Христос цитира горния пасаж, когато Сатана Го изкуши в състояние на изключителен физически глад и лишения, заявявайки, че най-дълбокият Му глад е за словото на Неговия Бог и Отец. Той зависеше предимно не от физическа храна, а от това слово за Своята сила, здраве, поддържане и заповеди. Разликата между „само хляб“ и Хляба на живота е източникът. Материалният хляб, „ежедневният хляб“, за който благодарим, е от земен произход и подхранва и поддържа нашите физически тела. Хлябът на живота е Личност с небесно качество, характер и произход: „Този, Който слиза от небето и дава живот на света“ (Йоан 6:33).
„Вашите бащи ядоха манната в пустинята и умряха“, каза Исус на Своите опоненти (Йоан 6:49). По-рано Той им беше напомнил за това голямо различие, когато каза: „Не се трудете за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот“ (Йоан 6:27). Най-дълбоката нужда на човечеството е за вечен живот и храната, която го поддържа. И двете идват от небето, или „отгоре“. Нашият Господ Исус каза за Себе Си, че Той „идва отгоре“ (Йоан 3:31). Той ни дава живот, който е „роден отгоре“ – същата гръцка дума (Йоан 3:3,7). Бог, Неговият и нашият Отец, също ни дава „всеки добър дар и всеки съвършен дар... отгоре“ и мъдрост „отгоре“ (Яков 1:17; 3:17). Източникът на нашата нова природа и всичко, което я служи и поддържа, идва „отгоре“.
За друг аспект на духовното хранене Исус каза: „Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е изпратил, и да извърша Неговото дело“ (Йоан 4:34). Неговото усилие и енергия в служенето на волята на Неговия Отец също бяха източник на хранене за Него. Ще работи ли това и за нас днес? Абсолютно!
Наистина ли сме гладни за Божия хляб?
Препратка към манната в Псалм 81 също има урок за нас по отношение на духовната храна: „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя. Отвори широко устата си, и Аз ще я напълня. Но Моят народ не послуша гласа Ми... О, дано Моят народ Ме послуша, дано Израел ходи по Моите пътища!... Той би те хранил с най-доброто от пшеницата, и с мед от скала бих те наситил“ (ст. 10-11,13,16). Храната, която подхранва нашия духовен живот, ни е дадена безплатно от Бога. Колко сме гладни за това чудотворно осигуряване, което поддържа нашата духовна жизненост и ни енергизира да живеем за Бога и да Му служим? Тази духовна храна, разбира се, е нашият Господ и Спасител, Исус Христос – „истинският хляб от небето“ (Йоан 6:32). Винаги ли сме наистина гладни за Него, храним ли се с Него, подхранваме ли душите си с Него, ставаме ли по-силни и по-подобни на Него и проявяваме ли все повече от Неговата природа и характер? Или сме твърде разсеяни от земната си среда, не слушаме нашия Бог, отричаме духовния си глад и игнорираме перфектното хранене, което Той предлага?
Още в Изход, в Синайската пустиня, когато за пръв път се появи хлябът от небето, израилтяните попитаха: „Какво е това?“ (Изход 16:15). Този въпрос всъщност е думата „манна“. Първоначалното им любопитно запитване стана името на храната, която ги поддържаше в пустинята. Но в края на това време, когато бяха събирали и яли небесната храна ежедневно в продължение на 40 години, те все още я наричаха „Какво е това?“. Предполага ли това, че е възможно да станем толкова свикнали и небрежни към „истинския хляб от небето“, нашия Господ Исус Христос, че всъщност не Го опознаваме интимно, както Той иска да бъде познат?
Манната може да се разглежда като символ на въплъщението. Бог не може да бъде познат като Бог освен чрез Неговото лично откровение чрез Личността на нашия Господ Исус Христос, Който дойде от небето в човешка, духовно „смилаема“ форма. Трябва да имаме непрекъсната, интимна връзка и взаимодействие с Него. Трябва да Го приемаме в нашето същество ежедневно като манната, която ни поддържа и непрекъснато ни енергизира духовно, така че наистина да живеем Божия живот сред свят, който Го отхвърля.
Свръхизобилието на привидно оскъдното количество хляб, умножено за над 5000 гладни слушатели, сочи към неизчерпаемата безграничност на достатъчността на нашия истински хляб от небето. Нашият глад никога не може да желае повече, отколкото е налично за нашата нужда в Него. Нашият проблем е, че не сме достатъчно гладни!
