Зависимост и делото на Отца
„А Той се оттегляше в пустинни места и се молеше.“ — Лука 5:16 JND
Молитвата в живота на Господ Исус тук на земята ни показва Неговата съвършена зависимост от Този, Който Го беше изпратил да извърши делото на спасението. Още от детството Си Неговото желание беше да бъде зает с делото на Своя Отец. Господ Исус демонстрира какво е истинска зависимост през целия Си живот. Той доброволно се изпразни и прие форма на слуга. Да, Господ Исус се яви в този свят, който е пълен с поквара и егоизъм, като Препасания (Йоан 13:4); Той дойде да служи.
Понякога нуждаещи се хора търсеха Неговата служба, както четем в Лука 5:12: „И като беше в един от градовете, ето, имаше човек, пълен с проказа; и като видя Исус, падна по лице и Му се молеше, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Човекът, пълен с проказа, потърси Господа, за да го очисти от тази ужасна болест. По благодат Господ упражни властта Си над греха и каза: „Искам; бъди очистен“ (ст. 13). Разбира се, нашият благословен Господ беше Бог, явен в плът (1 Тимотей 3:16), но колко е красиво да видим същия Този като слуга, упражняващ Своята божествена сила чрез зависимост от Отца.
Веднага след този инцидент Господ се оттегли и беше сам в пустинята, за да се моли. Той почувства нужда след службата да бъде сам с Отца Си в общение. Често сме усърдни в молитва преди определена служба, която сме призовани да извършим за Господа, но истинската зависимост предава нашата служба в ръцете на Бога и след като е извършена.
Скоро след това Господ Исус се занимаваше с поучение и Божията сила беше там, за да ги изцелява. Това е практичен урок за нас. Цялата ни служба трябва да произтича от сърца, зависими от Него. Без Него не можем да направим нищо. Нека вземем пример от молитвения живот на Господ Исус, докато Той живееше и служеше на земята.
