НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЗАПОВЕД
Много е интересно, че според Исус един от основните начини, по които трябва да свидетелстваме пред света, е като се обичаме един друг: „Нова заповед ви давам: да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35).
Исус потвърждава, че начинът, по който обичаме събратята си християни, е значителна част от нашето свидетелство! Изглежда, че преди да ни изпрати да обичаме тези в света, Исус първо би искал да се научим да обичаме нашите братя и сестри! За съжаление, когато погледнем назад в историята на Църквата, виждаме много случаи, когато тази любов е силно липсвала, с много горчиви разделения и ненужни църковни разцепления. Може би дори в нашата собствена житейска история трябва да признаем, че често не сме успявали да изразим Великата заповед на Исус да обичаме събратята си вярващи.
Един експерт по Закона веднъж попита Исус как да наследи вечен живот, и Исус се съгласи със Стария Завет, че за да направи това, той трябва да „обича Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум, и ближния си като себе си“ (Лука 10:27; Второзаконие 6:4-5; Левит 19:18). Ако наистина обичаме Бога, естествено ще последва, че обичаме и ближния си. Така Исус дава на света „тест“, за да оцени дали наистина сме Негови ученици: това е дали показваме любов един към друг. Ученикът Йоан каза: „Ние обичаме, защото Той пръв ни възлюби. Ако някой каже: „Аз обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец... Който обича Бога, трябва да обича и брат си“ (1 Йоан 4:19-21). Тази Велика заповед да обичаме брат си се основава на Божията любов към нас и нашата любов в отговор към Него.
Истинската любов винаги е готова да прости: „Бъдете добри и състрадателни един към друг, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос ви прости“ (Ефесяни 4:32). Ако искаме да научим повече за изразяването на истинска любов, 1 Коринтяни 13:4-7 ни го обяснява: „Любовта е дълготърпелива, любовта е милостива, не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.“
Но Исус отива още по-далеч! В Лука 6:27-29 Той ни предизвиква: „Обичайте враговете си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви злословят. Ако някой те удари по едната буза, обърни му и другата. Ако някой ти вземе наметалото, не му пречи да ти вземе и туниката.“ Независимо дали смятаме някого за брат или враг, не можем да избегнем да го обичаме, ако следваме Великата заповед на нашия Господ!
НЕГОВОТО ВЕЛИКО ПРИЗВАНИЕ
Вече трябва да е очевидно, че преди дори да се надяваме да се подчиним на другите Велики „П“-та, първо трябва да дойдем при Исус в отговор на Неговото Велико призвание. Само ако Го следваме, можем да се надяваме да изпълним Неговата Заповед, да покажем Неговото Състрадание и да се подчиним на Неговото Поручение! Деветнадесет пъти в Новия Завет намираме Исус да казва на някого: „Следвай Ме“ (Матей 4:19, 8:22, 9:9, 10:38, 16:24, 19:21; Марк 2:14, 8:34, 10:21; Лука 5:27, 9:23, 9:59, 18:22; Йоан 1:43, 10:27, 12:26, 13:36, 21:19, 21:22). Някои отговориха на Неговото Велико призвание, но други си намериха извинения, отложиха го или просто отказаха. В молитвата Си към Своя Отец Той изрази дълбокото Си желание: „Отче, искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мен там, където съм Аз“ (Йоан 17:24). Разбираме ли това? Лесно е да разберем, че ние искаме да бъдем с Исус, но осъзнаваме ли, че Той иска ние да бъдем с Него? Исус ни призовава – не само за да ни спаси, да ни екипира и да ни изпрати – но преди всичко, защото Той иска ние да бъдем с Него! Има някои хора в живота ни, които са ни много скъпи и чиято компания дълбоко ценим – е, така се чувства Исус към нас! В Йоан 14:1-4 четем, че Исус в момента подготвя място за нас, като Младоженец, който подготвя дом за Своята невеста. И Той обещава това: „Ще дойда отново и ще ви взема при Себе Си.“
Как отговаряме на Неговото Велико призвание? Това е велико призвание, но не е лесно. Исус каза на учениците Си: „Ако някой иска да дойде след Мен, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме следва“ (Матей 16:24). Павел каза, че сме „призвани да бъдем светии“ (Римляни 1:7) – призвани да живеем отделно, различен вид живот, свят живот. В Матей 11:28-29 Исус каза: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен.“ А в Йоан 7:37-38 Той каза: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.“ Исус ни призовава да задоволим най-дълбоките си копнежи и да утолим най-дълбоката си жажда.
По същество Неговото Велико призвание е да следваме Исус, да бъдем с Него. Както детето имитира родителя си, и както ученикът имитира своя учител, така и ние сме призвани да имитираме Исус. Вече отбелязахме, че в Марк 6, преди Исус да изпрати учениците, Той първо ги призова при Себе Си. Едва след като бяха с Него, Той ги упълномощи и изпрати. Едва след като прекараме време с Господа, ще бъдем способни да обичаме (Велика заповед), да служим (Велико състрадание) и да достигаме до другите (Велико поръчение).
Един ден ще разберем по славен начин какво означава всъщност да бъдем с Христос. Но днес можем да бъдем с Него, докато Му говорим в молитва, прекарваме време в Неговото Слово, размишлявайки кой е Той, какво е казал, как е живял, и слушайки Неговия „тих, тънък глас“ или „нежен шепот“ (3 Царе 19:12). Това включва осъзнаване на Божието присъствие с нас по всяко време, не само когато Му служим.
ЕДНО ПОСЛЕДНО НАБЛЮДЕНИЕ
Мнозина ще кажат, че правилният ред, в който трябваше да напиша тези четири Велики „П“-та, е точно обратният: Великото призвание, Великата заповед, Великото състрадание и Великото поръчение. Причината, поради която ги написах в този ред, е защото вярвам, че всяко едно води прогресивно по-дълбоко в Божието сърце. Лесно е да се разбере Великото поръчение, защото то е нещо, което трябва да се направи! Дори Великото състрадание е нещо, за което можем да запретнем ръкави и да го направим, въпреки че изисква повече смирение и грижа.
Но ние се борим с Великата заповед, защото тя включва преориентиране на нашето отношение, за да станем по-подобни на Господа – не само в това, което правим, но и в сърцето си към нашите братя и сестри, и особено към Бога. Не ни ли е малко трудно да Му се доверим, да Го обичаме безрезервно и да Му вярваме напълно?
А що се отнася до Великото призвание, кой от нас е способен да следва стъпките на нашия Господ? Не ни ли е невероятно трудно да успокоим сърцата и умовете си в Неговото присъствие? Трябва ли да чакаме до небето, преди наистина да Му се предадем? Кой е равен на предизвикателството да бъде свят, както Той е свят (1 Петър 1:15-16)? Това е най-великото призвание, което някога ще получим! Колко велика е любовта, която Отец ни е излял, за да бъдем наречени Божии деца! И това сме ние! ... сега сме Божии деца, и какво ще бъдем, още не е станало явно. Но знаем, че когато Той се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е (1 Йоан 3:1-2).
Никога не трябва да се отказваме. Може да не достигнем пълнотата на тези Велики „П“-та, но можем да споделим убеждението на Павел, когато той каза: „Като съм уверен в това, че Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го довърши до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Великите „П“-та ни показват какво иска нашият Господ да правят Неговите ученици и какво иска Неговите деца да станат. И можем да бъдем сигурни, че Той няма да спре да работи върху нас, докато не формира Исус Христос в нас.
