Поглед нагоре– юли/август 2014 г. –Списание „Благодат и истина“
Молитва за Неговите ученици
Йоан 17:9-19
„Аз се моля за тях.“ —Йоан 17:9 KJV
Колко прекрасно е да чуем Неговото застъпничество пред лицето на Неговия Отец! Но Той не се моли за света. Всъщност, за света като система, отдалечена от Бога, няма надежда – той е определен за съд (Деяния 17:31). Но истинските ученици са дарът на Отца за Неговия Син; и тъй като Той ги напуска за известно време, Той ги поверява на нежната грижа на Отца, защото те остават също толкова истински на Отца, колкото и на Сина.
Стих 10 от Йоан 17 потвърждава, че всичко, което е на Отца, Той споделя със Сина, и всичко, което е на Сина, Той споделя с Отца. Освен това, Синът е прославен в учениците. В тях е чудно доказателство за величието на Неговото дело, макар че Той беше тук в най-ниско смирение, не търсейки слава за Себе Си.
Но Той напускаше света и Своите в него, докато Сам се връщаше при Своя Отец; Когото Той нарича „Свети Отче“ поради връзката на Отец с Неговите деца. Синът е осветен – отделен от всичко зло, обичащ доброто. И Той се отнася към вярващите с такава святост, не просто с праведност, както към света (ст. 15), който ще съди.
Той моли Отца да пази в Своето име онези, които са дадени на Сина. Синът ги е пазил, докато е бил с тях, и тази грижа няма да бъде прекъсната поради Неговото отсъствие. Никой от Неговите не беше изгубен. Ако Юда изглеждаше изключение, то беше защото той беше „синът на погибелта“ и никога не беше истински ученик (ст. 12). Писанието беше предвидило предателството на Юда и неговия тъжен край в съд. Ако той изглеждаше истински ученик, това се дължеше само на неговата измама в прикриването на неговата лъжа. Но Божието Слово ще триумфира. Стих 13 е ясен, че тази молитва на Господа е изречена и записана заради Неговите истински ученици, за да може Неговата собствена радост да бъде изпълнена в тях – радостта от пряко общение с Отца.
По отношение на това словото на Отца беше жизненоважно, и Синът им беше дал това пълно съобщение на ума на Отца. Именно това предизвика омразата на света към Неговите, защото ги отдели от света. Всъщност, в същата мярка, в която Христос не е от света, така и Неговите ученици не са от света (ст. 14). Неговото слово ясно очертава границата.
Но реалността на тяхното освещение трябваше да бъде доказана чрез това, че те бяха оставени в света за известно време. Господ се моли те да бъдат пазени от злото, което толкова прониква в света, докато преминават през него. В тази връзка Той повтаря думите Си в края на стих 14. Докато беше в света, Той беше морално отделен от него в най-чиста реалност. Той беше както техен Обект, така и Пример.
Те се нуждаят от истината, Божието Слово, за да постигнат това практическо освещение. Той моли Отца да приложи това, защото без такава суверенна сила ние бихме били безпомощни. Самият Отец дава сила на Своето слово.
Както Синът беше изпратен от Отца в света, така Синът изпраща Своите ученици в света – не за да бъдат част от него, а като Негови представители. Наистина прекрасно достойнство! Заради тях Той щеше да освети Себе Си по пълен начин, тоест, чрез напускане на света изцяло и връщане при Своя Отец, за да могат Неговите ученици да бъдат осветени в истина. Колко красиво се вижда това по-късно в книгата Деяния: Христос, отделен в слава, става такъв Обект, че очите на Неговите ученици са толкова обърнати към небето, че светът губи всякаква привлекателност за тях. Тяхното става жизненоважно, истинско освещение – истината на Словото, която държи жива сила над душите им. Ако са осветени от света, то е поради положителната сила на освещението към Христос в слава.
(Използвано с разрешение от Biblecentre.org)
От Лесли М. Грант (адаптирано)