Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство. И като я поставиха насред, казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната в прелюбодейство, в самото деяние. А Моисей в закона ни заповяда такива да бъдат убивани с камъни. Но какво казваш Ти?“ >Йоан 8:3–5
Тази среща с жената, хваната в прелюбодейство, заема първите единадесет стиха от Йоан 8. Тя започва глава, пълна с контрасти и конфликти: благодат и закон (ст. 1–11), светлина и тъмнина (ст. 12–20), живот и смърт (ст. 21–30), свобода и робство (ст. 31–47), чест и безчестие (ст. 48–59). Но тя започва с тази жена, която има пряка и променяща живота среща с Господ Исус.
За разлика от жената с кръвотечението – намерена в Матей 9, Марк 5 и Лука 8 – която дойде доброволно и с очакване при Господ Исус, тази жена не дойде по избор. Тя беше принудена да дойде, влачена в храмовите дворове, след като беше хваната в самото деяние на прелюбодейство. Цялата сцена почти изглежда инсценирана, защото първият въпрос, който трябва да бъде зададен, е: Къде е мъжът?
Законът ясно заявяваше, че и двамата участници, хванати в прелюбодейство, трябваше да бъдат държани отговорни (Левит 20:10; Второзаконие 22:22). Защо тогава само жената беше доведена? Текстът дава отговора:
>„Това казаха, изпитвайки Го, за да имат нещо, за което да Го обвинят“ (ст. 6).
Тази жена беше използвана като примамка в опита им да хванат в капан Господ Исус. Но Господ познаваше всички хора и знаеше какво има в сърцата им (Йоан 2:24–25). Той познаваше сърцата на нейните обвинители и сърцето на жената, стояща пред Него.
Вместо веднага да я осъди, Той осъди съдиите и каза:
>„Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък по нея.“
Според Закона обвинителите трябваше да хвърлят първите камъни (Второзаконие 17:7). Убедени от собствената си съвест, те започнаха да си тръгват – започвайки от най-старите и завършвайки с най-младите (ст. 9).
Жената остана сама с Господ Исус. Той, безгрешният, беше единственият присъстващ човек, който имаше право да я осъди. Може би тя чакаше присъдата да падне от Неговите праведни устни. Но вместо това, тя чу тези благодатни думи:
„Нито Аз те осъждам; иди и не съгрешавай вече.“
Неговото свято присъствие изобличи всяко сърце този ден и Той продължава да заявява:
>„Аз съм светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота.“
Котва за днес:
О! Какъв Спасител е Исус Господ, Добре е Неговото име от Неговите светии да бъде обожавано! Той ги е изкупил от ада с кръвта Си, Спасил ги завинаги и ги е довел при Бога.
Сега в слава Той чака да даде Мир на съвестта и радост на сърцето – Чака да бъде милостив, да прости и изцели Всички, които чувстват своя грях и своето нещастие.
Хиляди са избягали към Неговата прободена страна, Всички са били добре дошли, никой не е отхвърлен; Уморени и обременени, всички са били благословени, Радостно сега в Спасителя те почиват.
