„И веднага Той принуди учениците да се качат на кораба и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато Той разпусне тълпите. И като разпусна тълпите, Той се качи на планината сам да се моли. И когато настана вечер, Той беше сам там.“ (Матей 14:22-23)
Божият Син спокойно отдели време да разпусне тълпите в мир. Когато, поради пълните си стомаси (виж Йоан 6:15), те внезапно поискаха да Го направят Цар в спонтанен ентусиазъм, Той се оттегли сам на планината, за да се моли там. Когато дойде изкушението, молитвата винаги е надеждно оръжие за съпротива срещу дявола!
Колко време може да е прекарал в молитва онази вечер? Със сигурност Той се е молил на планината за Своите ученици, които по това време са се борили с вълните на бушуващото езеро. Същият този Исус (виж Деяния 1:11; Ефесяни 4:10), Който се качи на планината да се моли за Своите ученици по този повод, сега – в този момент – действа като Първосвещеник от дясната страна на Бога за вас (виж Евреи 7:25). Размишлявате ли върху това понякога?
Следващото нещо, което ни е казано за Него, е, че Той срещна учениците на езерото в четвъртата стража на нощта, тоест между 3 и 6 часа сутринта. Въпреки че знаеше, че те вече са били в голяма беда няколко часа, Той чакаше в молитва подходящото време да им се притече на помощ – това е истинска зависимост! С една дума Той можеше да заповяда на вятъра и вълните от планината, но не го направи. Вместо това, Той искаше Неговите ученици да изпитат, че Той ще ги срещне в подходящото време в тяхната нужда, за да им помогне с милост и благодат (виж Евреи 4:16).
Една от причините Бог да допуска изпитания и противопоставяне в живота ни е, за да насочим (отново) очите си само към Него. Във времена на нужда Той иска да Го опознаем по-добре и по този начин да растем духовно. Точно като учениците, и ние можем да научим чрез опита на вярата, че Той наистина е Божият Син, Който е над всеки проблем, всяко предизвикателство и всеки страх, който ни измъчва (виж Матей 14:33).
