„Докато изведе съда към ПОБЕДА“ (Матей 12:20).
- „Но когато по-силният от него, като го нападне, го победи“ (Лука 11:22).
- „Аз победих света“ (Йоан 16:33).
- „Смъртта е погълната в ПОБЕДА“ (1 Коринтяни 15:34).
- „Както и Аз победих“ (Откровение 3:21).
- „Ето, лъвът от Юдовото племе, коренът Давидов, победи, за да отвори книгата и седемте ѝ печата“ (Откровение 5:5).
- „Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете“ (Откровение 17:14).
- В горните цитати са направени леки промени спрямо утвърдения превод, за да се покаже, че една и съща дума, под различните форми на съществително νȋκος и глагол νȋκάω, се използва във всеки случай за победа.
Тези седем писания са единствените, в които тази дума се използва във връзка с Господ Исус, а седем е добре познатият числов символ на „пълнота“. Докато разглеждаме нашия Спасител в тази седемкратна победа, вярвам, че всеки читател ще получи нов стимул да Го следва по-отблизо.
1. „Докато изведе съда към ПОБЕДА“ (Матей 12:20).
Това е част от цитат от ранните стихове на Исая 42, не съвсем точен нито спрямо еврейския, нито спрямо Септуагинта, но предаващ смисъла на оригинала перфектно. Исая е написал: „Той ще изведе съда към истина.“ Парафразата на Матей е: „Той ще изведе съда към победа.“
Целият пасаж очевидно предсказва двете идвания на Господа: първо в унижение, а след това в сила. Това, което познаваме като „църковен период“, изобщо не е отбелязано. Матей го цитира във връзка с първото идване, в което Господ търси само признанието на вярата (Матей 12:16), но не пропуска да включи пророческото свидетелство за Неговата победа при второто идване. В онзи ден тайната на Бога ще бъде завършена (Откровение 10:7) и беззаконието ще бъде премахнато чрез съд от сферата на Неговото управление. Той ще царува като Победител над всички сили на злото, които са били насочени срещу Него, и ще сподели царството и славата със Своята невяста. Дотогава нека сърцата ни приемат пътя на страданието с Него (2 Тимотей 2:12).
2. „Но когато по-силният от него, като го нападне, го победи“ (Лука 11:22).
Победата, която вече накратко разгледахме, е кулминацията и следствието на всичко, което е предшествало.
Настоящата и следващите две се отнасят до нашите специални врагове. Тук става дума за самия архивраг, който е показан като „силен човек, въоръжен“, който държи своя дворец; следователно неговите стоки са в мир. Да се постигне победа над него е необходимата прелюдия към живота на служение на нашия Господ, защото в този конфликт Той е бил воден от Духа (Лука 4:1). Победата е постигната чрез поддържане на мястото на зависимост и послушание, което Той е заел като Човек. Сатана се е опитал да Го подмами да напусне това място, като действа за Себе Си. Но Исус е победил, и в резултат, когато Той отново среща врага, вече не в пустинята, а в синагогата, като убиец (Лука 4:28), а след това като потисник (Лука 4:33), се проявява, че неговата сила е била сломена.
Практическият урок, който трябва да научим, е, че ако искаме да бъдем избавители на други, е необходимо първо да сме срещнали врага тайно и да сме му отнели бронята; тогава плячката може да бъде разделена. Пропускането да се следва този план на кампания е обяснението за много тъжни прояви на слабост.
3. „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33).
В тази връзка Господ и Неговите служители са разглеждани със света в опозиция към тях. Не става дума за света в неговата примамлива форма – това не е имало привличане за Него. Той им казва: „В света ще имате скръб.“ Тук победата не е чрез зависимостта и послушанието, които са били достатъчни да победят Сатана в пустинята, макар и със сигурност не без тях.
Самата божествена природа – любов, силна като смъртта – изглежда е необходима, за да се сблъска с човешката омраза и враждебност, и само тя е адекватна да се издигне над опозицията по силата на своята неугасима мощ. В нашия случай, в същия този конфликт, ние сме призовани да облечем „нагръдника на вярата и любовта, и за шлем надеждата за спасение“ (1 Солунци 5:8).
4. „Смъртта е погълната в ПОБЕДА“ (1 Коринтяни 15:54).
Конфликтът тук е с последния враг, смъртта; и победата се постига със сила. Думите са взети от Исая 25:8, където се използват във връзка с избавлението на Израел и благословението, чрез тях, на народите. Павел говори за същото това като „живот от мъртвите“ (Римляни 11:15), което показва, че е необходима сила на възкресението, за да се постигне този резултат. Същият писател прилага това към възкресението на тялото (1 Коринтяни 15), славното свидетелство за триумфа на тази сила над Сатана и греха, който е въвел разрухата.
Във връзка с тази победа Духът ни учи да казваме: „Благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос;“ и оттук да бъдем твърди, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело.
5. „Както и Аз победих“ (Откровение 3:21).
Христос тук говори на ангела на църквата в Лаодикия като „верния и истински Свидетел“. Той говори от Своето място на Отческия престол; в същото време, по духовен начин, Той ходи сред седемте златни светилника.
Той насърчава победоносния светец с обещанието за съюз със Себе Си на Неговия престол. Неговата победа, за която се говори тук, очевидно се отнася до Неговия земен път, в който Той се е доказал – Божият Свидетел, верен и истински. Църквата е показана в това отношение като ужасяващ провал и е отхвърлена с отвращение. Но има победители, и Исус, по по-добър начин от Гедеон от древността, би ги свързал със Себе Си и би им казал: „Погледнете към Мен и направете същото“ (Съдии 7:17).
6. „Ето, лъвът от Юдовото племе, коренът Давидов, победи, за да отвори книгата и седемте ѝ печата“ (Откровение 5:5).
Трябва да се обърнем към Откровение 5:9, за да оценим как е постигната победата, за която се говори тук. „Достоен си да вземеш книгата и да отвориш седемте ѝ печата, защото Ти беше заклан“ – и
Неговата смърт тук се разглежда като платена цена, не само за светиите, но и за земята, сега омърсена от греха, над която те ще царуват с Него. Оттук Той има правото – и само Той – да се справи с ужасната бъркотия, създадена от греха и Сатана тук на земята.
Това Той започва да прави с отварянето на всеки печат; и от подробностите можем да научим колко точно и прецизно се контролират делата на земята от небето. Самата цена на пшеницата и ечемика на пазарите на този свят е обявена от глас сред херувимите, където Той е. Какво насърчение да пазим словото на Неговото търпение!
7. „Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете“ (Откровение 17:14).
Предишното писание ни показва Агнето в началото на Неговите действия във връзка с враждебния свят долу.
Тук Го виждаме в едно от последните Му действия срещу злата конфедерация, събрана от дяволски влияния (Откровение 16:13-14), за да Му се противопостави. Тази конфедерация е приемала различни форми по различно време (Псалми 2:1-3; Йоан 11:47; и т.н.; Деяния 4:25; и т.н.; Откровение 2:9; Откровение 3:9). В това писание тя е видяна в последния си отчаян опит да разкъса връзките на Бога и Неговия помазаник и да отхвърли техните въжета. Исус, Агнето, печели победата, защото Той е по Свое право и според божествените съвети Господ на господарите и Цар на царете. Ако Той трябва да пасе народите с твърдостта на желязна тояга, Той също така ги разбива на парчета като грънчарски съд.
Този, Който свидетелства за тези неща, казва: „Наистина, Аз идвам скоро.“ Нека всеки читател отговори от сърцето си: „Амин. Ела, Господи Исусе.“
