„Но Аз ви казвам“
Чули сте, че е казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.“ Но Аз ви казвам: „Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви използват злонамерено и ви преследват.“ — Матей 5:43-44 KJV
Господ Исус изобличи фалшивите учения, които религиозните водачи проповядваха в Негово време. Сред многото фалшиви учители бяха фарисеите, садукеите, книжниците и законниците. Те се фокусираха върху външното съответствие със закона на Моисей. Господ Исус ни донесе Божията перспектива, която включва сърцето – вътрешната морална реалност на човечеството.
Горните стихове ни показват последния от шест цитата на Господа от Стария Завет и Неговото обяснение за тях. Веднага, ако сме честни със себе си, осъзнаваме, че докато външно може да сме в състояние да покажем послушание към някои или всички от тези заповеди, вътрешно знаем, че не достигаме. Когато преглеждаме царете на Израел и Юда, виждаме същите провали по много от шестте заповеди, които Господ прегледа. Всъщност цялото човечество е непокорно вътрешно по някакъв начин.
Само Господ Исус беше напълно покорен на закона на Моисей, както вътрешно, така и външно. Той не само ни научи, че трябва да обичаме враговете си, а не да ги мразим, но и живя по този начин. Когато Господ разгледа отхвърлянето Му от Йерусалим, Той сподели желанието Си да благославя, а не да проклина; но хората „не искаха“ да приемат Него и Неговото благословение (Матей 23:37). По времето, когато Господ разкри на Петър, че ще се отрече, че Го познава, Господ каза на Своя ученик, че се е молил за него (Лука 22:31-32). В самия момент, когато Юда Искариот пристигна, за да предаде Господа, Той поздрави предателя с думата „приятелю“ (Матей 26:50). Умирайки на кръста от ръцете на нечестиви хора, Господ Исус помоли Своя Отец да „им прости; защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).
Какъв чудесен, верен Спасител! Само Той заслужава нашето поклонение и хвала.
