ИЗПОЛЗВАНЕТО И ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПАРИТЕ
В Лука 16 Исус разказа две истории за парите. И двете започват с тези думи: „Имаше един богат човек.“ Първата показва, че парите могат да се използват за печалба, докато втората показва, че могат да доведат до разруха.
Проницателният управител
В първата, притчата за проницателния управител, Исус даде урок за парите (Лука 16:1-13). Ясно е, че това е целта на това послание, защото след това „фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмиваха на Исус“ (Лука 16:14). Исус имаше повече да каже за парите и притежанията, отколкото за която и да е друга тема. Това беше тема в почти половината от Неговите притчи. Тъй като Исус имаше толкова много да каже за това, по-добре да обърнем внимание.
Един богат човек наел управител да се грижи за бизнеса му (Лука 16:1-8). След като чул, че управителят му прахосва богатството му, той го извикал да обясни разточителството и нечестността си, а след това да го уволни. Може би управителят е печелил пари странично и е имал високи разходи.
Знаейки, че ще загуби работата си, управителят измислил схема, която да му помогне, когато остане безработен. Той отишъл при хора, които дължали пари на богатия човек, и им предложил значителна отстъпка, за да го облагодетелстват в бъдеще. Длъжниците били фермери, които дължали на господаря наем, който по онова време се плащал в стоки. Тези дългове биха представлявали значителна част от годишното производство на една ферма. Когато господарят разбрал, вместо да се ядоса за 20-50% намаление на печалбата си, той похвалил умния управител. Богатият човек му се възхищавал, че е планирал бъдещето си, като си е осигурил приятели. Въпреки че управителят е бил разточителен и нечестен, той е бил проницателен в планирането на бъдещето си. Исус похвалил използването на парите му, а не нечестните му бизнес практики. Исус извлякъл три урока от тази история.
Урок 1: Най-добрата инвестиция
Първият урок е: „Защото синовете на този век са по-мъдри в общуването си с техния род, отколкото синовете на светлината. И Аз ви казвам: придобийте си приятели посредством неправедното богатство, така че когато то изчезне, да ви приемат във вечните жилища“ (Лука 16:8-9). Той сравни две групи хора: тези без лична връзка с Бога са „хората на този свят“; тези с такава са „хората на светлината“ (Ефесяни 5:8; 1 Солунци 5:5).
Исус използва тази история, за да преподава урок, който християните могат да научат от нехристияните. Той каза, че невярващите се грижат за своето физическо бъдеще в този свят по-добре, отколкото християните се грижат за своето духовно бъдеще в небето. Хората обикновено използват повече креативност и усилия, за да печелят пари, отколкото християните, за да разпространяват евангелието. Подобно на проницателния управител, невярващите обикновено са умни, когато става въпрос за пари; той се е подготвил за бъдещето си, както и те. По същия начин християните трябва да се подготвят за своята вечност в небето. Нека видим как.
Вярващите трябва да използват парите, докато могат. Забележете, че Той казва „когато то изчезне“ (16:9), което означава, че няма да трае вечно. Управителят е имал само кратко време да действа, но е използвал възможността. Изправен пред краен срок, той е направил план и е действал, преди възможността да изчезне. Ние също сме изправени пред краен срок, когато нашите материални ресурси ще изчезнат, или ние ще изчезнем от този живот. Имаме ли план да повлияем на нашия свят преди този краен срок, или оставяме възможностите да отминат? Трябва да използваме парите и ресурсите си, така че другите да се възползват духовно и да ни посрещнат в небето, когато умрем. Това означава да създаваме приятелства, които ще траят вечно, като помагаме на хората да приемат Спасителя чрез гостоприемство, даряване за мисионерска работа, помагане на нуждаещите се.
Ето един начин да „събирате съкровища за себе си на небето“ (Матей 6:20), начин за превръщане на материални неща в духовни, които ще траят вечно. Това е инвестиране във вечността – харчене на парите ни за неща, които ще траят вечно. Нека инвестираме материалните си притежания, които не траят вечно, така че хората да получат духовни благословения, които са вечни. Тъй като християните имат бъдеще в небето, урокът е, че трябва да използваме ресурсите, които Бог ни е дал, за да си осигурим приятели в небето. Бог иска да бъдем мъдри управители.
Павел също така пише, че тези с материални ресурси трябва да ги използват по начин, който носи вечни дивиденти. Той каза на богатите:
Повелявай им да вършат добро, да бъдат богати на добри дела, да бъдат щедри и готови да споделят. По този начин те ще си съберат съкровище като здрава основа за идния век, за да могат да се хванат за живота, който е истински живот (1 Тимотей 6:18-19).
Библията казва, че нищо не сме донесли на този свят и нищо няма да изнесем (Йов 1:21; Еклесиаст 5:15-16). Но този пасаж казва, че можем да вземем приятели със себе си! Духовните приятелства оцеляват смъртта. Когато Павел пише, че нищо не изнасяме от този свят, той има предвид физически неща (1 Тимотей 6:7). Исус каза, че трябва да инвестираме парите си в хора, защото те имат вечни души и могат да отидат в небето. Най-добрата ни инвестиция е в хора, които ще видим в небето. Има само две вечни неща на този свят – хората и Божието Слово. Така че те са най-добрата инвестиция.
Урок 2: Пътят към истинските богатства
Вторият урок е: „Който е верен в малкото, верен е и в многото; и който е неверен в малкото, неверен е и в многото. И тъй, ако не сте били верни в неправедното богатство, кой ще ви повери истинското богатство? И ако не сте били верни в чуждото, кой ще ви даде вашето?“ (Лука 16:10-12). Всяко от трите изречения в този пасаж посочва прилика между две неща: „малко“ и „много“; „светско богатство“ и „истински богатства“; и „чужда собственост“ и „ваша собственост“. Исус използва тези три илюстрации, за да покаже пътя към истинските богатства. Нека разгледаме всяка от тях.
Защо господарят уволни нечестния управител? Защото той е бил неверен с „много малко“, господарят не е могъл да му се довери за нищо. Тук виждаме прилика в поведението с това, което е „много малко“, и това, което е „много“. В тази история „много малкото“ е физическата област на парите и богатството, докато „многото“ е духовната област, с която се сравнява физическото. Ако сте надеждни с малко, Бог знае, че можете да бъдете надеждни с много. Принципът е, че този, който е надежден в управлението на парите, може да бъде надежден с истинските богатства на духовния живот – като мир, сигурност и усещане за Божието присъствие. Как управляваме парите, включително нашата вярност в даването, е мярка за нашия духовен живот. Как човек използва парите, е мярка за вътрешния характер. Има паралел между нашето поведение във физическата и духовната област.
„Кой“ в Лука 16:11-12 е Бог, а „истинските богатства“ са духовни благословения, които са сигурни и вечни, а не несигурни и временни, като пари и богатство. Така че Бог повтаря посланието: ако не сте надеждни с парите, Бог няма да ви се довери с духовни благословения.
Всичко, което имаме – нашите пари, време и таланти – принадлежи на Господа и ние трябва да ги използваме за Него. Това е „чужда собственост“, която ни принадлежи само за известно време. „Ваша собственост“ е награда в този живот и в живота, който предстои, за вярна служба на Христос (1 Коринтяни 3:8-14). Посланието се повтаря още веднъж: ако сме непокорни по отношение на използването на пари и богатство и други материални неща, тогава няма да имаме духовна сила в живота си. Това може да е значителна причина за духовна слабост сред вярващите днес.
Урок 3: Пари – господар или слуга?
Третият урок е: „Никой слуга не може да служи на двама господари; защото или единия ще мрази, а другия ще обича, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на Мамона“ (Лука 16:13). Този стих повдига въпроса на кого служим. Боб Дилън написа този рефрен в песента си „Трябва да служиш на някого“: „Но ще трябва да служиш на някого, да, наистина/Ще трябва да служиш на някого/Е, може да е дяволът или може да е Господ/Но ще трябва да служиш на някого.“ Тук той казва, че единственият избор е на кого служиш.
Заключението, което Исус извлече от тази притча, е, че имаме избор – или да обичаме Бога, или парите. Парите са или наш господар, или наш слуга. Исус каза, че не можем да живеем, за да правим пари и да служим на Бога едновременно. Ако причината, поради която живеем и работим, е да правим пари за нещата, които парите могат да купят, тогава това е нашият бог и не можем да служим на живия и истински Бог. Не можем да служим на Бога, докато използваме парите си, за да повишаваме непрекъснато стандарта си на живот.
Да обичаш Бога означава да обичаш хората, но да обичаш парите означава да бъдеш егоист. Ако успеем в стремежа си към богатство и по-висок стандарт на живот, ставаме все по-самоцентрирани. Ако се провалим в стремежа си към богатство, това води до самосъжаление, горчивина и завист. Парите не са дадени само за наша полза, но и за да ги използваме, за да помагаме на нуждаещите се. Ако Бог ни благослови с пари, притежания и способности, нека ги използваме, за да инвестираме във вечността. Нека сега разгледаме тези, които злоупотребяваха с парите – фарисеите и един богат човек.
Алчните фарисеи
„Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмиваха на Исус. Той им каза: „Вие сте тези, които се оправдавате пред хората, но Бог знае сърцата ви. Това, което е високо ценено сред хората, е отвратително в Божиите очи“ (Лука 16:14-15). Когато фарисеите чуха тези уроци за парите, те се присмиваха, защото не приемаха, че има връзка между използването на парите и тяхната духовност. Въпреки че бяха религиозни водачи, които твърдяха, че служат на Бога, те обичаха парите. Те бяха алчни – искаха да натрупат богатство в този живот, а не в живота, който предстои.
Павел предупреди, че любовта към парите води до всякакви злини, тъга, разруха, унищожение и отстъпничество (1 Тимотей 6:10). Исус също каза, че фарисеите са лицемери. Външно се държаха като духовни хора, но вътрешно бяха отвратителни и грешни. Имаха добра репутация, но гнил характер. Бяха неверни на Бога, на когото твърдяха, че служат. Най-големият фактор при управлението на нашите три основни ресурса – пари, време и енергия – е нашето отношение.
Исус осъди фарисеите от техните собствени Писания (Лука 16:16-18). Новият Завет започна, когато Йоан Кръстител проповядваше за Божието царство. Дотогава се прилагаше старозаветното учение на Закона и пророците. Мнозина откликнаха на посланието, донесено от Исус и ранната Църква. Но докато Исус провъзгласяваше Божието царство, фарисеите преподаваха Закона. Павел пише: „Всички, които съгрешават под Закона, ще бъдат съдени от Закона“ (Римляни 2:12). Исус знаеше, че те нарушават заповедта против пожеланието, като обичат парите (Изход 20:17). Той ги осъди за грях, толкова лош, колкото прелюбодейството – неверие към Бога.
Богатият човек
След това Исус припомни живота и съдбата на двама мъже (Лука 16:19-31) от противоположните краища на социалния спектър. Единият беше богат човек, който живееше в голям лукс, другият – просяк на име Лазар, който просеше храна пред портата на богатия човек. Ясно е, че богатият човек не чувстваше нужда да помага на Лазар.
Но смъртта промени всичко. Когато Лазар умря, тялото му най-вероятно беше откарано на сметището и изгорено с боклука. Богатият човек също умря и му беше направено най-доброто погребение, което парите можеха да купят. И все пак, когато умряха, настъпи невероятен обрат. Духът на Лазар отиде в „утеха“ в небето, докато духът на богатия човек отиде в „мъка“ в ада. Те имаха различни вечни съдби, защото Лазар се беше доверил на Бога, докато богатият човек се беше доверил на богатството си.
Имаше голяма пропаст между ада и небето. Техният избор на земята определи вечната им съдба и нямаше втори шансове. Твърде късно е да помогнеш на някого след смъртта. Богатият човек беше в съзнание след смъртта. Той беше измъчван в ада и общуваше с Авраам, който беше в небето. Той дори започна да се тревожи за благосъстоянието на другите, нещо, което пренебрегваше, докато беше на земята.
Исус също каза, че желанието за богатство е пречка за следването Му: „Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а загуби душата си?“ (Матей 16:26). Богатият човек живя за пари, но отиде в ада. Той нямаше време за Бога. Размерът на банковата му сметка не впечатли Бога. В този пасаж виждаме, че адът може да бъде избегнат, ако човек слуша Бога и се покае (Лука 16:29-30).
Конструктивни и деструктивни аспекти на парите
Лука 16 ни учи за използването и злоупотребата с парите. Притчата за проницателния управител учи, че трябва да използваме парите за вечни цели – за напредъка на Божието царство. Най-добрата инвестиция е в хора, които ще видим в небето. Не просто се молете за неспасeните; „платете“ и за тях. Това е дългосрочна инвестиция, която носи дивидента на приятели в небето. Това е начин да превърнем парите си в духовната сфера. Това носи духовни благословения в живота ни и награди в небето. Нашето управление на Божиите пари определя дали Той може да ни се довери с духовни благословения. Всъщност, как използваме парите, е мярка за нашия духовен живот. За всеки от нас парите са или наш господар, или слуга.
От друга страна, любовта към парите е пречка за любовта към Бога; тя води до духовна слабост. Това е краткосрочна инвестиция, която не можем да вземем със себе си след смъртта. За съжаление, всеки, независимо дали е религиозен или не, може да злоупотребява с парите. Фарисеите бяха алчни и лицемерни в любовта си към парите, а богатият човек живееше за тях. Така че, ако парите са нашият господар, ние сме в опасност да пропуснем небето като богатия човек, и е твърде късно да разберем това, след като умрем.
Очаквайте нова поредица, която ще започне следващия месец.
