„Нито Аз те осъждам; иди си и не съгрешавай вече!“ (Йоан 8:1)
Колко по-нежен е Исус — от най-нежния от земните приятели! Апостолите, в момент на раздразнение, биха призовали огън от небето върху упорити грешници — но техният Учител смъмри нелюбезното предложение.
Петър, довереният, но предателски ученик, не очакваше нищо друго освен сурово и заслужено порицание за невярност — но Този, Който добре знаеше как това сърце ще бъде превито от покаятелна скръб, изпраща първо най-любезното послание, а след това най-нежното порицание — „Обичаш ли Ме?“
Стражите в Песен на песните удариха невестата, свалиха ѝ булото и я обсипаха с упреци — но когато тя намери изгубения си Господ, от Него нямаше нито една дума на упрек!
„Той е толкова бавен да се гневи“, казва един прочут вярващ, „толкова готов да прощава, че когато Неговите пророци изгубиха всяко търпение с хората, така че да се застъпват против тях — дори тогава Той не можеше да отхвърли Своя народ, когото предузна, заради Своето велико Име.“
Виновната грешница, на която Той изрича тази утешителна „дума“ по-горе, беше намръщена от своите обвинители. Но ако други я отхвърлиха от присъствието си, „Нито Аз те осъждам“, добре е да попаднеш в ръцете на този благословен Спасител-Бог, защото големи са Неговите милости!
Трябва ли да заключим от това, че Той просто си затваря очите за греха? Далеч от това! Неговата кръв, Неговото дело — Витлеем и Голгота, опровергават тази мисъл! Преди вината дори на една единствена душа да може да бъде измита — Той трябваше да слезе от Своя вечен трон, за да страда на проклетото дърво. Но тази „дума на Исус“ е дума на нежно насърчение за всеки искрен, съкрушен каещ се — че пурпурните грехове и алените грехове — не са пречка за свободно, пълно, вечно опрощение.
Старият израилтянин, който агонизираше в пясъците на пустинята, трябваше само да „погледне — и да живее!“ И все още Той казва: „Погледнете към Мене — и бъдете спасени, всички краища на земята!“ Издигнат до Неговия собствен кръст имаше монументален стълб за всички времена, втори по чудо само на самия кръст.
Над главата на умиращия престъпник е написан надписът за отчаяна вина и треперещо покаяние: „Това е вярно слово и достойно за всяко приемане, че Исус Христос дойде на света да спаси грешници.“
„Той никога още“, казва Чарнок, „не е изгасил слаба свещ, запалена от Слънцето на правдата.“
„Каквато и да е нашата вина“, казва Ръдърфорд, „когато тя падне в морето на Божията милост, тя е като капка кръв, паднала в големия океан!“
Читателю, може да сте главният от грешниците — или може да сте главният от отстъпниците; душата ви може да се е отклонила като стрела от счупен лък. Както фалиралият се страхува да погледне в книгите си — така и вие може да се страхувате да погледнете в собственото си сърце! Вие се колебаете на ръба на отчаянието. Съвестта и споменът за безброй грехове изричат отчайващата присъда: „Аз те осъждам!“ Исус има по-любезна дума — по-ободряващо изявление: „Нито Аз те осъждам; иди си и не съгрешавай вече!“
„И всички се чудеха на благодатните ДУМИ, които излизаха от устата Му!“
