Ти беше странник тук. Във Витлеем не се намери място за Теб. Светът лежеше в мрак; умът на човека бе окован от Сатана. В града на Давид, Господът на Давид, Христос, беше напълно непознат; Твоят народ щеше да издигне кръст за Теб, а не трон. Ти беше необичан, нежелан и презрян от всички освен от малцина; Твоята чудна красота беше напълно пропусната от ослепените очи на природата.
Ти беше странник тук, небесните дворци от слонова кост оставени далеч назад. На земята не можа да намериш място, където да положиш уморената Си глава. Когато други търсеха и намираха подслон, Ти се оттегляше Сам по стръмните склонове на Елеон, за да срещнеш Отца Си там. Лисиците имаха своите дупки, всяка птица своето специално гнездо; Но Ти на земя, толкова изпълнена с грях, не можеше да намериш покой.
Ти беше странник тук, Отчевата гръд винаги беше Твоето обиталище. Ти беше Сам, макар и с множество по пътя. Толкова съвършени бяха Твоите пътища, толкова чиста всяка Твоя дума и мисъл, Ти беше неразбран от всички, освен от онези, които Отец научи. Твоят път беше път на напълно доказана вяра, а не на зрение; Присъствието на Твоя Отец винаги беше единственият Ти източник на чиста радост.
Аз също съм странник тук с Теб, вече не се чувствам у дома на тази земя, която Ти даде само кръст и гроб. Твоят Бог е мой, Твоят Отец сега е мой чрез чудна благодат. Отчевият дом на светлина и любов сега е моето жилище. Аз съм поклонник, щастлив просто да вървя с вяра с Теб, до славния ден, когато най-накрая ще видя лицето Ти у дома!
C.E.Cipp
