„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?… Но Ти си свят, Който обитаваш сред хваленията на Израил.“ (Псалм 22:1, 3)
От детството Си Господ Исус страдаше поради отхвърлянето и греховното поведение на хората. Изкушението на Сатана, на което Той беше изложен особено в началото на Своето обществено служение, добави към страданието Му. Но всичко това не може да се сравни с трите часа на мрак, когато Той, Светият, натоварен с безброй грехове, попадна в ръцете на живия Бог.
Върху какво бяха съсредоточени мислите Му в тези ужасни моменти? Той се молеше: „Но Ти си свят, Който обитаваш сред хваленията на Израил“ (Псалм 22:3). С Него, съвършения, никога не би могла да възникне бунтовна мисъл. Напротив: Той призна святостта на Бога и Го оправда в гнева Му над греха. Той беше готов да страда, за да възвеличи святостта на Бога и за да може Неговият изкупен небесен народ да пее Неговите хваления!
От яслите до кръста, Човешкият Син беше хвърлен върху Бога (виж Псалм 22:10). Той Му се довери през живота Си, с оглед на Своето възкресение, и дори когато носеше Божия съд! През първите три часа на кръста, враговете Му викаха: „На Бога уповава; нека Го избави сега, ако Му е угоден“ (Матей 27:43). Но въпреки че нямаше незабавно избавление, Той продължи да се доверява и каза: „На Теб бях оставен от рождението си, и от утробата на майка ми Ти си бил Мой Бог“ (Псалм 22:10)! Неговата вяра беше като горящ пламък, който светеше най-ярко в мрака на Голгота.
Хвалили ли сте някога Господ Исус за Неговото доверие? Пеете ли хвала на Бога в отговор на Неговото дело на Голгота? Дори в най-мрачните часове се доверявайте на Този, Който дава песни през нощта (виж Йов 35:10)!
„Около полунощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога.“ (Деяния 16:25)
