Йов, човекът, за когото говорим в нашето заглавие (Йов 1:1 НКВ), е бил реален човек; той не е измислен герой. Други части от Писанието, както в Стария, така и в Новия Завет, дават доказателство за този факт:
„Дори ако тези трима мъже, Ной, Даниил и Йов, бяха в него, те щяха да спасят само себе си чрез своята праведност“, казва Господ Бог. (Езекиил 14:14)
„Дори Ной, Даниил и Йов да бяха в него, както Аз живея“, казва Господ Бог, „те нямаше да спасят нито син, нито дъщеря; щяха да спасят само себе си чрез своята праведност.“ (Езекиил 14:20)
„Чули сте за търпението на Йов и сте видели края, предназначен от Господа – че Господ е много състрадателен и милостив.“ (Яков 5:11)
Йов е живял преди закона и вероятно е бил съвременник на Авраам. Името „Всемогъщ“ се среща 31 пъти в книгата, повече отколкото в останалата част от Библията взети заедно. Това е същото име, което Бог е използвал, когато се е явил на Авраам: „Аз съм Всемогъщият Бог; ходи пред Мен и бъди непорочен“ (Битие 17:1).
Какво знаем за личния живот на Йов? Той е бил човек с изключителен морален характер, „непорочен и праведен, който се е боял от Бога и се е отклонявал от злото“ (Йов 1:1). Бог го е благословил със седем сина и три дъщери, и с големи материални притежания, така че той е станал „най-големият от всички хора на Изтока“ (ст.3). Той е ставал рано сутрин, за да принася всеизгаряния на Господа от името на всяко от децата си, когато те са се събирали социално да ядат и пият, защото е казвал: „Може би синовете ми са съгрешили и са проклели Бога в сърцата си“ (ст.5). Той е бил добър баща, който се е застъпвал за децата си. Това е пример за нас, родителите, постоянно да довеждаме децата си, а също и внуците си, пред престола на благодатта (Евреи 4:16).
Йов Страдалецът
Книгата на Йов е преди всичко книга за страданието, което е общата участ на цялото човечество. Петър напомни на еврейските християни: „Същите страдания се преживяват от вашето братство в света“ (1 Петър 5:9). От Писанието забелязваме, че страданието е значителна част от Божиите пътища към Неговия народ – минало, настояще и бъдеще. Отнасяйки се до миналото, Яков каза: „Братя мои, вземете пророците, които говориха в името на Господа, за пример на страдание и търпение. Наистина ние ги считаме за блажени, които издържат. Чули сте за търпението на Йов и сте видели края, предназначен от Господа – че Господ е много състрадателен и милостив“ (Яков 5:10–11). Във връзка с настоящето, Павел писа: „Защото смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравняват със славата, която ще се открие в нас“ (Римляни 8:18). Позовавайки се на бъдещето, Господ Исус каза на Своите ученици: „Ще има глад, мор и земетресения на различни места. Всичко това е началото на скърбите. Тогава ще ви предадат на скръб и ще ви убият, и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име… Тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега, нито някога ще има“ (Матей 24:7-9,21).
Книгата на Йов има трагично начало, но щастлив край. Бог поставя граница на това, което Той позволява в живота на Своите светии, и дори Сатана трябва да се подчини на Неговата власт. Тази книга, следователно, извежда на преден план суверенитета, както и управлението на Бога в този свят на грях и страдание, особено в полза на Неговите собствени. В тази книга също така осъзнаваме степента на злобата на Сатана към Божия народ. Тук Бог отдръпва завесата, за да ни даде поглед върху дейностите на Сатана и неговата враждебност към Йов.
Сатана беше насочил погледа си към Йов и Бог позволи на Сатана да измъчва Йов (Йов 1:12). Това повдига въпроса: Наслаждава ли се Бог на нашата болка? Просто ли приемаше предизвикателството на Сатана за сметка на щастието и благополучието на Йов? Ако отговорът на тези въпроси беше „Да“, какво петно би било това върху безупречния характер на нашия Бог. Казано ни е: „Душата Му се наскърби за нещастието на Израел“ (Съдии 10:16 JND) и „във всяко тяхно страдание Той страдаше“ (Исая 63:9).
Отговорът, напротив, е, че Бог е чувствителен към нашата болка и страдание. Сатана беше казал на Бога за Йов: „Не си ли оградил него, дома му и всичко, което има, от всички страни? Ти си благословил делото на ръцете му и притежанията му са се увеличили в земята. Но сега, протегни ръката Си и докосни всичко, което има, и той със сигурност ще Те прокълне в лицето Ти!“ (Йов 1:10-11 НКВ). Тогава Бог даде разрешение на Сатана да измъчва Йов.
Бедите за Йов започнаха бързо да се трупат и увеличават. Той беше поставен в тигел на страдание. Първо, сабейците нападнаха воловете и магаретата му и убиха слугите му (ст.14-15). Йов нямаше време да осмисли тази новина, преди друг пратеник да му каже: „Божият огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна“ (ст.16). Преди пратеникът да е свършил да говори, дойде друг и каза: „Халдейците образуваха три отряда, нападнаха камилите и ги отнесоха, да, и убиха слугите с острието на меча“ (ст.17). „Докато той още говореше, дойде и друг и каза: „Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, и изведнъж голям вятър дойде откъм пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младите хора, и те са мъртви“ (ст.18-19). Силите на злото бяха внезапно отприщени срещу Йов.
Сатана обаче сгреши, когато каза на Бога, че ако Той премахне оградата, която беше поставил около Йов, той ще Го прокълне в лицето Му (ст.9-11). Вместо това, отговорът на Йов противоречеше на обикновената човешка логика. „Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си; и падна на земята и се поклони. И каза: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. Господ даде и Господ отне; благословено да бъде името на Господа.“ Във всичко това Йов не съгреши, нито обвини Бога в неправда“ (ст.20-22). Така Бог доказа, че един Божий светец в най-дълбоката скръб и душевно страдание все още е способен да каже: „Дори да ме убие, пак ще Му се доверя“ (Йов 13:15). Това е вяра, която предизвиква страданието!
Хората от този свят често обвиняват Бога за своите нещастия, започвайки с първия човек Адам. Кого обвини той за греха си? „Жената, която Ти ми даде да бъде с мен…“ (Битие 3:12). Но отговорът на Йов беше забележителен, както и трогателен. Той даде видимо изражение на скръбта си, когато „раздра дрехата си и обръсна главата си“. След това „падна на земята и се поклони“ (Йов 1:20). Най-дълбоката му скръб извлече най-висшето изражение на поклонение от устните му. Забележете още, че Йов призна суверенитета на Бога в това, което го беше сполетяло. Той каза: „Господ даде и Господ отне“ (ст.21). Нашите страдания са много по-поносими, когато признаваме ръката на нашия любящ Бог и Отец. Давид, в своите трудности и страдания, направи същото: „Зная, Господи, че Твоите присъди са праведни и че във вярност си ме наскърбил“ (Псалм 119:75).
Защо страдаме?
Тъй като няма записано страдание преди грехопадението на Адам, можем спокойно да заключим, че страданието е пряк резултат от греха. За да премахне последствията от греха – отделяне от Бога, болест, страдание и смърт – Господ Исус трябваше да страда и да умре на кръста. „Защото и Христос пострада веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживен по Дух“ (1 Петър 3:18). Той беше безгрешен, но страда „за грехове“ – нашите грехове. Неговата смърт е основата за пълното премахване на греха и неговите последици.
Страдал ли е Той и през годините, които е преминал през този свят до кръста? Слушайте свидетелството на Петър, когато той говори за Христос: „Който, когато беше хулен, не отвръщаше с хула; когато страдаше, не заплашваше, но се предаваше на Този, Който съди праведно“ (1 Петър 2:23). Исая заяви: „Той е презрян и отхвърлен от хората, Човек на скърби и познат със скръбта“ (Исая 53:3). Да, „Пътешественик през този самотен свят премина блаженият Спасител; скърбящ през живота Си беше Той, умиращото Агне накрая“ (сър Едуард Дени, 1796–1889). Тъй като страданието е част от това паднало творение, когато Бог ни позволява да страдаме, Той има предвид някаква цел или задача.
Как Бог използва страданието
Яков каза: „Братя мои, считайте го за пълна радост, когато изпадате в различни изпитания, знаейки, че изпитването на вашата вяра произвежда търпение. Но нека търпението да има своето съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без да ви липсва нищо“ (Яков 1:2-4). Подобно, Павел писа: „Ние… се хвалим и в скърбите, знаейки, че скръбта произвежда търпение, а търпението – характер; и характерът – надежда“ (Римляни 5:3-4).
Йов научи търпение, или издръжливост, чрез своите страдания, и накрая Господ удвои благословенията му. След като беше мислил твърде високо за себе си, Йов беше доведен до мястото, където изповяда пред Господа: „Чух за Теб с ухото си, но сега окото ми Те вижда. Затова се отвращавам от себе си и се покайвам в прах и пепел“ (Йов 42:5-6).
Страданието изпитва истинността на нашата вяра и я укрепва. Съответно, Петър писа: „Въпреки че сега за кратко време, ако е необходимо, сте били наскърбени от различни изпитания, за да може истинността на вашата вяра, която е много по-скъпоценна от златото, което погива, макар и да е изпитана с огън, да бъде намерена за похвала, чест и слава при откровението на Исус Христос“ (1 Петър 1:6-7). Вярата на Йов беше автентична, защото макар и да прокле деня си, той не прокле своя Бог (Йов 3:1-3).
Страданието също ни пречиства, като премахва шлаката, или примесите, от живота ни. Йов каза: „Той знае пътя, по който вървя; когато ме изпита, ще изляза като злато“ (Йов 23:10). Петър уточни: „А Бог на всяка благодат, Който ни е призовал към Своята вечна слава чрез Христос Исус, след като сте пострадали малко, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и установи“ (1 Петър 5:10). Може да се опитаме да се измъкнем от страданията си, защото никой не обича да страда, но така само бихме загубили целта, която Бог има предвид. Той желае да влее в нас моралните черти на Господ Исус, които носят удоволствие на Неговото сърце.
Бог позволи на Йосиф да страда, за да може страданията му да доведат до живот на плодотворност и служение на братята му и на Египет. Бог също използва страданието, за да ни върне от пътя на непокорството към пътя на послушанието. Псалмистът каза: „Преди да бъда наскърбен, аз блуждаех, но сега пазя Твоето слово“ (Псалм 119:67).
Насърчение в страданието
За съжаление, душевната мъка и болка на Йов бяха засилени от присъдата, произнесена от тримата му приятели, от които той се беше надявал на думи на утеха и облекчение. Вместо това, те го обвиниха в груби грехове, които според тях го бяха настигнали. Той търсеше състрадание от тях: „На този, който е наскърбен, трябва да се показва доброта от приятеля му“ (Йов 6:14). По-късно той молеше: „Помилвайте ме, помилвайте ме, о, приятели мои, защото Божията ръка ме е ударила!“ (Йов 19:21). Но всичко, което получи, бяха сурови, жестоки думи от неговите „жалки утешители“ (Йов 16:2).
Утехата, която Бог дава, е много по-различна. Той иска да използва онези, които са преживели Неговата утеха в страданието, за да утешават онези, които страдат. Второ Коринтяни 1:3-4 ни казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милости и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които са в някаква беда, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.“ В нашите страдания нека преди всичко разпознаем ръката на нашия любящ Отец, Който „никога няма да причини на детето Си ненужна сълза“ (Уилям Фрийман Лойд, 1791–1853). Второ, „нека онези, които страдат според Божията воля предадат душите си на Него, като вършат добро, като на верен Създател“ (1 Петър 4:19). Трето, Яков писа: „Страда ли някой между вас? Нека се моли“ (Яков 5:13). Четвърто, разчитайте на Божието слово: „Душата ми примира за Твоето спасение, но аз се надявам на Твоето слово“ (Псалм 119:81). Освен това, писателят добави: „Спомни си словото към Твоя слуга, на което Ти ме накара да се надявам. Това е моята утеха в моята скръб“ (ст.49-50). Бог е верен на Своето Слово; и на Него може да се вярва напълно, защото Той е толкова добър, колкото и Словото Му.
На моите спътници в страдание и скръб, нека се доверим на неизменната любов и вярност на нашия Бог. Той каза: „Не бой се, защото Аз съм с теб; не се смущавай, защото Аз съм твоят Бог. Аз ще те укрепя, да, ще ти помогна, ще те подкрепя с Моята праведна десница“ (Исая 41:10). Накрая, помнете, че Господ наистина е „много състрадателен и милостив“ (Яков 5:11). Нашите страдания са само за известно време, защото „плачът може да трае през нощта, но радостта идва сутрин“ (Псалм 30:5). Йов е доказателство.
И Господ, Той е Този, Който върви пред теб. Той ще бъде с теб, Той няма да те остави, нито ще те изостави; не се бой, нито се смущавай. —Второзаконие 31:8 НКВ
Аз ще легна и ще спя в мир; защото само Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност. —Псалм 4:8
Не се ли продават две врабчета за един меден грош? И нито едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец. Но дори космите на главата ви са всички преброени. Затова не се бойте; вие сте по-ценни от много врабчета. —Матей 10:29-31
