Уникално раждане
Не само служението на Йоан е било предвидено в Стария Завет, но и неговото раждане е било донякъде чудотворно. Не, той не е роден от девица – Елисавета е била омъжена за Захария от много години – но раждането му е следвало модела на други значими раждания (Исаак, Самсон, Самуил), настъпили късно в бездетен брак по специалното Божие уреждане за Неговите специални цели.
Гавриил посети Захария, докато той служеше в храма, и го изуми с вестта, че ще има син. Вярата на Захария се поколеба, той постави под въпрос новината и остана безмълвен до деня на раждането на Йоан. Когато предсказанието се изпълни, първите думи на Захария бяха пророческо изказване за житейското дело на Йоан и пристигането на обещания Месия (Лука 1:5-22, 67-79).
Докато всичките четири евангелия говорят за Йоан Кръстител, три от тях започват с него: неговото служение като вестител на идващия Месия (Марк 1:1-8), неговото семейство и чудотворно раждане (Лука 1:5-24) и неговото свидетелство като „глас, който вика в пустинята... „Ето Божия Агнец““ (Йоан 1:19-34 NIV).
Смирен пророк
Да се каже, че Йоан е бил ексцентрик, е подценяване; той носел дреха от камилска козина и ядял скакалци и див мед, докато живеел в пустинята (Матей 3:1-6). В крайна сметка той бил пророк, а пророците обикновено били ексцентрични контракултурни фигури с начин на живот, който вероятно е бил смятан за „странен“ от техните съвременници. Това подхождало на ролята им на гласове за строго предупреждение към духовно притъпената обществена съвест. Йоан Кръстител бил тип Илия (Йоан 1:21), но не бил превъплъщение на старозаветния пророк. Гавриил казал на Захария, че Йоан ще дойде „в духа и силата на Илия“ (Лука 1:16), тоест Божия дух и сила. Същият дух, същата сила, нов вестител.
Отричането на Йоан, че е Илия (Йоан 1:21), е озадачаващо, тъй като Исус два пъти нарече Йоан „Илия, който трябва да дойде“ (Матей 11:14; 17:10-13). И все пак това съответстваше на смирения характер на Йоан да омаловажава всяко лично значение; той осъзнаваше вълнението, което би предизвикал, ако твърдеше, че е Илия, един от най-запомнящите се пророци. Смирението на Йоан блестеше в пасажи като Йоан 3:25-30, където неговите ученици и други виждаха потенциално съперничество в това, че и Йоан, и Исус кръщаваха последователи. Йоан отхвърли идеята за съревнование, казвайки: „Той (Исус) трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:22,30).
И все пак Йоан с готовност прие ролята, която му даде пророчеството на Исая. Използвайки думите на Исая, той каза на изпратените от юдейските водачи:
Аз съм гласът на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа“ (Йоан 1:23; Исая 40:3). Той беше глас, чиято единствена цел беше да обяви истинската знаменитост, обещания Месия. Той също така се обяви за недостоен дори за най-скромната служба на този, когото обявяваше: „на когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите“ (Йоан 1:27; Лука 3:16).
Конфронтационен стил
В контраст с неговото смирение беше конфронтационният стил на Йоан, който нямаше да му спечели никакви конкурси за популярност. Но Йоан не се интересуваше от популярност; неговото призвание и послание бяха неговият живот. Той нарече фарисеите и садукеите, които дойдоха на неговото кръщение, „поколение ехидни“ (Матей 3:7). Да бъдеш наречен ехидна беше язвителна обида, обида, усложнена от по-нататъшното предизвикателство на Йоан: „Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?“ Ехидните бягат от дупките си преди степния пожар (Матей 3:7; Лука 3:7).
И все пак искрени хора се стичаха при Йоан, отговаряйки на Божията истина в посланието на Йоан. Неговите смирени начини го препоръчваха, точно както собствената простота, смирение и достъпност на Исус привличаха искрени търсачи. Не можем да бъдем по-добри свидетели и вестители, отколкото когато подражаваме на Исус.
Йоан Евангелист съобщи, че Йоан Кръстител
дойде като свидетел, за да свидетелства за Светлината, така че чрез Него всички хора да повярват (Йоан 1:7). Какъв тъжен коментар за състоянието на Божия народ, при когото дойде Йоан: Тяхната духовна тъмнина беше толкова дълбока, че се нуждаеха от „свидетел“, който да посочи Светлината! В естествения свят е невъобразимо светлина, светеща в тъмнината, да се нуждае от някой, който да привлече вниманието към нея.
Фокусирана мисия
Какъв кулминационен ден за Йоан, когато той изпълни призванието си, обявявайки „Божия Агнец, Който отнема греха на света!“ Следващият ден беше още по-кулминационен, когато той отново посочи „Божия Агнец“ и двама от собствените му ученици го напуснаха, за да последват Исус (Йоан 1:29,35-37). Тук имаше още една възможност за дух на съперничество или завист: собствените му ученици го изоставиха, за да последват Исус. Йоан не възрази, но изпълни мисията си да свидетелства за Светлината, така че „чрез Него всички хора да повярват“ (Йоан 1:7). Той каза:
Невестата принадлежи на младоженеца. Приятелят, който придружава младоженеца... е изпълнен с радост, когато чуе гласа на младоженеца. Тази радост е моя и сега е пълна (Йоан 3:29).
Вниманието и енергията на Йоан бяха непоколебимо фокусирани върху неговата мисия, издигайки го над разсейванията. Неговата „радост“ като „кум“ беше да свидетелства за възвисяването на своя Господ, „младоженеца“ – и да привлече цялото внимание към Него. Той нямаше време за егоистична лична програма. Колко поучително за нас!
Йоан изглежда не е осъзнавал, че неговият роднина, Исус, е Месията, докато Той не дойде при него за кръщение. Дотогава Йоан остана верен на призванието си и продължи да проповядва и кръщава, търпеливо чакайки и осъзнавайки истинската самоличност на Исус едва когато го кръсти и видя Светия Дух да слиза върху Него – знака, който му беше даден.
Той каза на своите питащи: „Аз кръщавам с вода, но сред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Този, Който идва след мен, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите.“ На следващия ден той обяви: „Ето Божия Агнец, Който отнема греха на света! Това е Този, за Когото казах: „След мен идва Човек, Който ме е надминал, защото е бил преди мен.“ Аз самият не Го познавах, но причината, поради която дойдох да кръщавам с вода, беше Той да бъде разкрит на Израел... Видях Духа да слиза от небето като гълъб и да остава върху Него. Не бих Го познал, освен ако Този, Който ме изпрати да кръщавам с вода, не ми каза: „Човекът, върху Когото видиш Духа да слиза и да остава, е Този, Който ще кръщава със Светия Дух.“ Аз видях и свидетелствам, че Този е Божият Син“ (Йоан 1:26-34).
Роднина на Исус
Йоан вероятно е познавал Исус като роднина. Майките им са били братовчедки и очевидно близки, така че момчетата вероятно са се познавали, докато са израствали. И все пак Исус е израснал в Назарет, докато Йоан, син на свещеник, който е служил в храма, е израснал в Юдея, така че двамата не са били близки. Ясно е, че горните стихове ни казват, че Йоан не е знаел, че Исус е Месията до този момент на кръщението. И все пак той изглежда е имал някакво усещане, чрез Духа, за истинската самоличност на Исус, когато е казал: „Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб, а Ти ли идваш при мен?“ (Матей 3:14). Той е познавал Исус достатъчно добре, за да знае, че Той е свят човек, който не се нуждае от покаяние. Той също така е разпознал духовното превъзходство на Исус: „Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб.“
Когато Исус отговори: „Остави сега, защото така ни прилича да изпълним всяка правда“, Йоан се съгласи и Го кръсти, след което небесата се отвориха и Духът слезе като гълъб и остана върху Исус, и Бог обяви от небето, че това е Неговият възлюбен Син (Матей 3:13-17).
Независимо дали Йоан е имал предишно предчувствие, че Исус е Месията, той е чакал пълнотата на дадения му знак, за да разпознае Божия Син. Това е добър урок за нас. Може да имаме усещане за Божието ръководство, но трябва да чакаме Божието потвърждение и потвърждението от Неговото Слово. Ние твърде лесно реагираме импулсивно, вместо на ясно откровение. Йоан остана верен на първото си призвание – да кръщава с вода (Йоан 1:33) – въпреки че може да не е знаел, че чрез това кръщение ще бъде разкрит Месията. Той остана бдителен за знака, който му беше даден, и с готовност го разбра, когато дойде.
Мъченическа смърт
Кариерата на Йоан приключи, когато той си навлече гнева на Ирод, като го предизвика с неморалността на връзката му с жената на брат му. Като цар на юдеите, Ирод трябваше да спазва както моралния, така и Мойсеевия закон! Но той хвърли Йоан в затвора, като по този начин сложи край на публичното му служение.
Самият Ирод е любопитно изследване. Той
искаше да убие Йоан, но се страхуваше от народа, защото го смятаха за пророк (Матей 14:5). Той също се страхуваше от Йоан и го защитаваше (от желанието на Иродиада да го убие), знаейки, че е праведен и свят човек. Когато Ирод чу Йоан, той беше силно озадачен; но все пак обичаше да го слуша (Марк 6:20). Ирод имаше властта да убие всеки, когото пожелае, но той беше конфликтен и несигурен човек, постоянно разкъсван от страха от реакцията на тълпата, от гнева на жената, която обичаше незаконно, и нейното искане за главата на Йоан, и от порицанието на своите връстници, ако отстъпи от думата си да даде на танцьорката каквото пожелае (Матей 14:6-12; Марк 6:21-29). Но неговото неохотно уважение към Йоан свидетелстваше за моралната сила на Йоан.
По време на затвора си Йоан започна да се съмнява. Той беше верен и смел в обявяването на Исус за Месия. Но да имаш ключова роля в историята и след това да бъдеш забравен в затвора наистина подкопаваше доверието му. Йоан изпрати двама от своите ученици да попитат Исус: „Ти ли си Този, Който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
Исус каза на пратениците,
Върнете се и докладвайте на Йоан какво чувате и виждате: Слепите проглеждат, куците ходят, прокажените се очистват, глухите чуват, мъртвите възкръсват и добрата новина се проповядва на бедните. Блажен е човекът, който не се съблазни поради Мен (Матей 11:2-6; Лука 7:18-23) – всички месиански знаци. Йоан беше човек и има много уроци, които да научи останалите от нас, хората.
Веднага щом пратениците си тръгнаха, Исус похвали Йоан, казвайки, че той е „повече от пророк“ и че „сред родените от жени не се е издигнал никой по-голям от Йоан Кръстител“ (Матей 11:7-15). В крайна сметка, това, което има значение, е оценката на Исус за нашата роля и Неговото одобрение. Йоан имаше тези неща и това беше достатъчно.
Не след дълго Йоан беше мъченически убит от безсърдечния, неморален Ирод, за да успокои незаконната „съпруга“, която го манипулираше (Матей 14:1-12; Марк 6:14-29; Лука 9:7-9). Но те получиха вечно наказание заради злото си, а Йоан получи вечната си награда за вярност към мисията си и към своя Господ.
Мисията изпълнена
Йоан 10:40-42 е трогателна бележка под линия към ефективното служение на Йоан:
Исус се върна отвъд Йордан на мястото, където Йоан кръщаваше в ранните дни. Тук Той остана и много хора дойдоха при Него. Те казаха: „Въпреки че Йоан никога не извърши чудотворен знак, всичко, което Йоан каза за Този Човек, беше вярно.“ И на това място мнозина повярваха в Исус.
Свидетелството на Йоан като „глас“ беше да нарисува толкова ярка словесна картина на идващия Месия, че Исус беше лесно разпознаваем, когато се появи лично. Сега, дълго след обезсърчението и смъртта на Йоан, хората все още идват при Исус, защото Го виждат като ясното въплъщение на всичко, което Йоан е проповядвал! Йоан беше верен и ефективен свидетел. Така да бъдем и всички ние.
