Видението на Йоан за Исус Христос в Откровение, глава 1

Видението на Йоан за Един, подобен на Човешкия Син

Йоан е бил над 90 години и е страдал от изгнание на остров Патмос заради Христос и Божието Слово. Той е говорил за своите изпитания само като за това, че го правят спътник на други Божии светии. Тук няма и намек за самовъзвеличаване или самосъжаление. „Царството и търпението на Исус Христос“ (ст. 9 NKJV) прекрасно описва характера на Неговото царство в настоящето, в контраст с проявената слава на това в хилядолетието. Тогава Господ Исус ще има царство с голямо великолепие за 1000 години, когато Израел и народите ще Му се поклонят в пълно подчинение след голямата скръб. Днес Той има царство в незабележима, или скрита, форма, съставено от всички, които на земята Го признават за Господ. Той е отхвърлен и търпеливо чака Своето публично коронясване. Затова Неговото настоящо царство е свързано с Неговото възхитително търпение. Всеки вярващ има привилегията да участва в това, както Йоан, страдайки за Божието Слово и свидетелството на Исус.

Йоан „беше в Духа в Господния ден“ (ст. 10), първия ден от седмицата. Това не е същото изражение като „денят Господен“. Като изгнаник той много би пропуснал събирането на Господния народ в името на Господа (Матей 18:20), и особено в Господния ден. Господ милостиво даде на Йоан нещо друго: той чу силен глас като от тръба зад себе си. Това предполага ясно публично изявление.

Гласът каза на Йоан: „Каквото виждаш, напиши в книга и го изпрати на седемте църкви, които са в Азия“ (Откровение 1:11). Това бяха буквални събрания, но те също така представляват историята на цялата Църква от нейното начало до идването на Господа. „Азия“ означава „кална земя“, което е значително предположение за заплитането на Църквата в калта на света. Тези обръщения към събранията, по ред, се стремят да освободят Божия народ от небиблейски заплитания.

Великият глас кара Йоан да се обърне, за да види „седем златни светилника“ (Откровение 1:12) и „Един, подобен на Човешкия Син“, стоящ сред светилниците (ст. 13). Думата „подобен“ предполага факта, че Той е по-велик от просто „Човешкия Син“, въпреки че Той със сигурност е и това. Седемте църкви образуваха приблизително кръг в Мала Азия (днешна Турция), и Господ Исус е видян в средата, единственият Център, който Бог позволява за Своята Църква по целия свят. Следва деветкратно описание на Неговата слава. Неговата дълга дреха говори за Неговия свещенически характер. Тук като Свещеник Той не ходатайства, а съди, точно както свещеникът трябваше да разпознава и съди по отношение на проказата (Левит 13). Това, че Неговите гърди са препасани със златен пояс, предполага, че Неговите чувства не са свободни да бъдат изразени, а са ограничени от по-голямото съображение за славата и праведността на Бога, за които говори златото. Това е мотивът на тържествената служба, която Го ангажира.

Неговата глава и Неговата коса бяха бели като вълна, бели като сняг (ст. 14), говорят за Него като за „Стария по дни“ (Даниил 7:22), който притежава мъдростта на вечния опит, мъдрост, която действа в съвършена чистота. Неговите очи като огнен пламък представляват проникващата святост на Неговото проницание: нищо не е скрито от тези очи на чиста истина. Притчи 20:8 се отнася особено за Него: „Цар, който седи на съдебния престол, разпръсва всяко зло с очите си.“

Медта и огънят („пещ“) често са обединени в Писанието, както в Откровение 1:15. И двете говорят за Божията святост. В горяща святост Той ще покори всички неща под Неговите нозе. Огромната сила на Неговия глас е оприличена на много води, с нейния неустоим, внушаващ страхопочитание резонанс или звук. Това вече не е глас на нежна благодат, чут само от Неговите собствени овце (Йоан 10:27), а такъв, който ще бъде чут от всяко ухо във цялата вселена.

В Неговата способна дясна ръка са седем звезди (Откровение 1:16), които виждаме в стих 20 да представляват ангелите на седемте църкви. Тези звезди говорят за реалността на небесния характер у онези, които заемат отговорно място в събранията, до които Йоан трябваше да пише. Този характер беше в контраст със земното мислене. Това следователно говори за Неговата сила да поддържа такава реалност въпреки всяко противно нещо. Острият двуостър меч, излизащ от Неговата уста (ст. 16), символизира Неговата способност да различава точно всяко нещо, което трябва да бъде съдено. Неговото Слово изпълнява присъдата в пълно съответствие с моралните принципи, без да щади злото в една или друга посока. Последната характеристика е най-абсолютното свидетелство за Неговото божество. Неговото лице сияе като слънцето в пика на своето сияние. Пълната Божия слава сияе в Неговото лице толкова ярко, че никое човешко око не може да издържи да гледа директно в него.

Нищо чудно, че Йоан пада в нозете Му като мъртъв (ст. 17). Това е видение, което напълно покорява дори онзи, който е лежал на гърдите Му 60 години по-рано (Йоан 13:23). Такова подчинение на творението се дължи само на Бога, неговия Създател. Господ не го отказва, както направи един обикновен ангел (Откровение 22:8-9). И все пак с нежно състрадание Господ полага Своята дясна ръка на сила върху Йоан, като му казва да не се страхува. Все пак Той потвърждава величието на Своята божествена слава. Той е Първият и Последният (Откровение 1:17, виж ст. 8,11).

Той е Живият (ст. 18). В Него животът се вижда в своето съвършенство и пълнота – самият му източник. И все пак Той казва, че е бил мъртъв, защото в човешката си природа Той е приел тяло, способно да умре, и е понесъл нашите грехове в него. Никой не можеше да Му отнеме живота: Той го е положил (Йоан 10:17-18). Но Той е „жив завинаги“ (Откровение 1:18). Разбира се, като Бог Той никога не можеше да умре; сега също като прославен Човек Той никога повече не може да умре. Всъщност Той има „ключовете на ада и на смъртта“ (ст. 18). Той има пълна власт по отношение на „ада“, невидимото състояние на духа и душата, когато е настъпила смъртта на тялото, и същата власт над „смъртта“, състоянието на тялото, когато духът и душата са си отишли. Това е божествена прерогатива: Той е способен да променя тези условия според Своята собствена воля.

Ключът към разделянето на Откровението

Колко достоен е Той да заповядва на Йоан, както прави в стих 19, да пише за:

• „Нещата, които си видял“ – препратка към Откровение 1.
• „Нещата, които са“ – настоящото разпореждане на Църквата. Откровение 2–3, обръщенията към седемте църкви, обхващат това важно второ разделение на Откровението.
• „Нещата, които ще се случат след това“ – отнасящи се до останалата част от книгата, както потвърждава Откровение 4:1. От този момент Църквата никога повече не се вижда на земята, защото този стих символизира нейното преместване в небесното присъствие на нейния Господ.
• От Лесли М. Грант

Очаквайте част 3 от тази поредица следващия месец.

Тази поредица е адаптирана от „Изследване на Откровението“, кратък коментар върху цялата книга Откровение. Цялата книга може да бъде достъпна онлайн на Bible Centre или закупена от Believers Bookshelf USA или Believers Bookshelf Canada.