Йонатан дължеше всичко на Давид, защото, след Саул, негова беше отговорността да отиде и да се бие с великана, но като баща си той не можа да приеме предизвикателството на Голиат. Давид беше пленил сърцето на Йонатан, не само със своята доблест, но и с очарованието на личността си, защото го обичаше като собствената си душа. И тези черти на Давид, освен че беше Божият помазаник, го правят тип на Господ Исус Христос.
Преди Давид да стане публично известен, имаше хора, които знаеха за неговите постижения, като слугата на Саул, който каза: „Ето, видях син на Йесей витлеемеца, който е изкусен в свиренето, и силен храбър мъж, и мъж на война, и разумен в делата, и красив човек, и Господ е с него“ (1 Царе 16:18). Въпреки че Давид беше близо до Саул, който беше чул толкова много за него, изглежда, че на Саул не му е хрумнало, че този „силен храбър мъж“ всъщност е „мъж на война“ и точно човекът, който да победи великана.
Но Йонатан беше силно привлечен от Давид. Няма индикации, че е бил привлечен от Давид, докато младият арфист е прогонвал злия дух на Саул, но веднага щом силата на Давид се прояви в поражението на филистимския шампион, цялото очарование на личността на Давид изглежда е било разпознато от Йонатан.
Силата на Давид не се криеше в оръжията, които Саул предлагаше, нито в нещо, което би привлякло силните на този свят; прашката и камъкът най-красноречиво свидетелстваха, че „Господ беше с него“, защото те не бяха оръжия на човешката война. Великанът можеше да презира младежа и неговите тояги, но беше победен от него и убит със собствения си меч; точно както Сатана и неговата сила бяха унищожени от смъртта, оръжието, което Сатана беше използвал, за да ужасява човека.
Привлекателността на Христос
Докато четем Евангелията, и по особен начин Евангелието на Йоан, което представя Личността на Сина, виждаме колко привлекателни са делата, думите и Личността на Сина. Изпратените да Го хванат бяха принудени да се върнат без Него, казвайки на тези, които ги изпратиха: „Никой човек не е говорил така, както този Човек.“ Симон Петър каза: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.“ С Мария Магдалина, от която Господ беше изгонил седем демона, не само силата на Господ я привлече към Него; Самият Той, с цялото божествено очарование на Своята Личност, я привлече и я накара да каже на Исус, когато го помисли за градинаря: „Господи, ако Ти си Го отнесъл оттук, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.“
Мнозина бяха заети с голямата победа, извоювана от Давид, пеейки: „Саул е убил хиляди, а Давид десет хиляди“; но те не бяха разпознали, както Йонатан, привлекателността на личността на Давид. При Йонатан имаше особено оценяване на Давид, което се прояви в това, което той направи. Всичко, което отличаваше Йонатан, той положи в краката на Давид: робата си, която показваше, че е царски син, дрехите си, които проявяваха личния му характер и отличия, меча си и лъка си, които бяха инструменти на неговите победи, и пояса си, който беше носил във вярната си служба за Божия народ. Всичко е поставено в ръката на Давид в знак на признание за неговото величие и стойност.
Открили ли сме величието и стойността на истинския Давид? Положили ли сме всичко, което сме, и всичко, което притежаваме, в Неговите нозе? Има и привлекателността на Неговата личност, която би ни накарала да се лишим от всичко, което ни отличава като хора в плът, за да можем оттук нататък да бъдем тук само за Него.
Ние дължим всичко на Христос. Той е извоювал великата победа, която ни е избавила от силата на врага и ни е донесла това велико избавление на безкрайна цена за Самия Него. Добре е писал Павел,
Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, а за Този, Който умря за тях и възкръсна (2 Коринтяни 5:15). Йонатан беше готов да заеме второ място в царството, въпреки че беше наследник на Саул, знаейки, че Давид ще бъде цар. Той говореше добре за Давид пред баща си, въпреки че това разгневи баща му; и самият той се разгневи, когато видя злото разположение на баща си към Давид. Но колкото голяма беше любовта на Йонатан към Давид и колкото голяма беше предаността му към него, едно нещо липсваше: Той не беше подготвен за мястото на отхвърляне, той предпочете двореца на Саул пред пещерата Адулам с Давид.
Нежеланието на Йонатан да сподели отхвърлянето
Много трудности застигнаха пътя на Йонатан, защото не зае външното място с Давид. Неговата радост в Давид не беше достатъчна, за да го пощади от последствията от свързването с баща му в деня на изпитанието. Ако беше на мястото на отхвърляне с Давид, той щеше да сподели трудностите и разочарованията на Давид, но щеше да бъде пощаден от позорното поражение на планината Гилбоа, което сложи край на всичките му надежди да сподели почетното място на Давид, когато той дойде на трона.
Като християни, добре е да научим, че пътят на отделяне в отхвърляне с Христос е пътят, към който Бог ни е призовал, и въпреки че е път, изпълнен с много трудности и опасности, той ще ни пощади от срама на асоциации, в които Името на Господ е опозорено, и от това, което може само да натъжи сърцето, което в някаква степен намира удоволствие в Христос. Нека нашата радост в Него, в Когото Отец намира Своята радост, ни даде възможност да вървим отделно от всичко, което е позорно за Христос, заемайки нашето място с Него „извън стана“. Естествената привързаност задържа Йонатан у дома със Саул, но му попречи да сподели отхвърлянето и славата на Давид. Историята на Йонатан във връзка с Давид има много ценни уроци за нас. Можем да се възхищаваме на неговото простосърдечно възхищение от Давид, голямата му любов към Давид, голямата му радост в Давид, доброто му говорене за Давид и усилията му да осигури безопасността на Давид – и в колко много от това бихме могли да му подражаваме – но колко тъжен е провалът, с толкова много похвални неща, да бъде възпрепятстван от тази пълна преданост, която би споделила всички опасности и трудности на външното място.
От страна на Давид нямаше никакво ограничение, нито пък той упрекна Йонатан, че не се е присъединил към него; и колко истинска беше скръбта на Давид за тъжния край на този, който го беше обичал толкова силно. И дълго след като Йонатан си отиде, Давид си спомни завета, който бяха сключили, и попита дали е останал някой от дома на Саул, на когото да покаже милост заради Йонатан.
Мефивостей: Контраст в предаността
Колко хубаво е да видим в Мефивостей подобие на баща му Йонатан. Йонатан беше започнал добре, но краят му беше тъжен. С Мефивостей колко хубаво беше накрая. По време на отхвърлянето на Давид той беше скърбящ. Той наистина би отишъл с Давид на мястото на неговото отхвърляне и изпитание, но ако беше възпрепятстван и оклеветен, той все пак беше верен на Давид, скърбейки през цялото време на отсъствието му от царството и само чакайки триумфалното му завръщане в царството си.
Йонатан беше избрал града, когато Давид беше принуден да бяга от Саул; но въпреки че Мефивостей беше в града, докато Давид отсъстваше, принуден да бяга от Авесалом, за него там нямаше радост, това беше пустиня за него, защото истинският цар не беше там. Двете и половина племена бяха готови да преминат Йордан, за да се бият, но не бяха готови да живеят там. Те не достигнаха Божията цел за тях. Колко различен беше случаят с Рут, която се върна в земята с овдовялата си свекърва, когато каза: „Където отидеш ти, ще отида и аз... където умреш ти, ще умра и аз, и там ще бъда погребана: Господ да ми стори това и повече, ако нещо друго освен смъртта ни раздели.“ Ако това беше езикът на Йонатан, колко различен щеше да бъде краят му. Нека това бъде езикът на нашите сърца, израз на преданост, която желае само да вземе кръста, за да следва Христос, да не търси нищо на този свят освен Неговата воля, и да очаква да има своя дял с Него в Неговото царство.
