ЮДА И ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА ПРЕДАТЕЛСТВО
„Приятелю, защо си дошъл?“ Матей 26:50 KJV
Най-удивително е да наречеш някого приятел, когато знаеш, че те предава на смърт. Исус не изрече думите по-долу със сарказъм, а с искреност. Той винаги беше приятел на Юда Искариот, въпреки че Юда не беше Негов приятел. И така Исус е за всяко човешко същество приятел на грешниците, независимо колко много могат да Му се противопоставят. Юда, надарен апостол на Исус от Назарет, неблагонадежден ковчежник на Неговата група последователи и предател на Господа, има много да ни научи чрез предупреждение, което може да ни доведе до по-дълбока оценка на Този, когото предаде.
Юда беше сред Дванадесетте, на които Исус даде власт да изгонват нечисти духове и да лекуват всякакви болести и немощи (Матей 10:1), но той наистина беше „синът на погибелта“ (Йоан 17:12). Този син на Симон беше наречен Искариот, или Иш Кериот, което означава „човек от Кериот“. Кериот, място на юг от Юдея (Исус Навин 15:25), означава „градове“. Така Юда беше от племето на Юда, както и Господ Исус, но той притежаваше противоположна ценностна система, защото обичаше нещата от този свят.
Юда имаше афинитет към парите и стана ковчежник на малката група ученици. Може би е имал стремежи към политическа власт, които е смятал, че могат да бъдат удовлетворени, като следва Исус от Назарет. Но когато видя много ученици да напускат и да не ходят повече с Него (Йоан 6:66), тези стремежи очевидно започнаха да избледняват. В този момент Исус го нарече дявол, или противник, въпреки че не го спомена по име (Йоан 6:70).
След това той стана крадец, използвайки плаща на благочестието, за да постигне целите си (Йоан 12:6). Любовта към парите в крайна сметка го доведе до предателство на Господ Исус за тридесет сребърника, „добра цена“, както заявява Захария 11:13. Сатана влезе в него, за да гарантира, че преднамереното деяние ще бъде извършено. И така той срещна Господа с целувка; Исус се опита да го вразуми, като попита: „Приятелю, защо си дошъл?“ (Матей 26:50). Неговата скръб дойде твърде късно и беше само символичното покаяние на света, което води до смърт, а не благочестива скръб като тази на Петър, която доведе до нов живот (2 Коринтяни 7:10; Матей 26:75). Така Юда отне живота си, никога повече не видял дневна светлина. Той отиде „на своето място“ в ада (Деяния 1:25), като всички, които упорстват в отношението си към приятелството на Господа с безразличие или презрение.
Господ избра Юда, за да изпълни Божието Слово. Суверенният Бог избира спасени и неспасени еднакво, за да изпълни Своята воля. Подобно на фараона по времето на Моисей, Юда имаше избор, но Бог знаеше какво ще избере и затова го постави в позиция да изпълни всичко, което беше написано за него, но продължи да го предупреждава. Петър, този, който изпита истинска благочестива скръб за греха си на отричане, написа, че Бог „не желае никой да погине, но всички да дойдат до покаяние“ (2 Петър 3:9). Но Бог няма да направи този избор вместо тях.
Сега нека разгледаме три старозаветни пророчества относно Юда.
„Дори моят близък приятел, на когото се доверявах, който ядеше хляба ми, вдигна петата си против мен.“ (Псалм 41:9)
Подобно на много старозаветни пророчества, това имаше както близко, така и далечно изпълнение – близкото в съветника на Давид, Ахитофел, и далечното в Юда Искариот. Съветът в Псалм 41 е да се разгледа „бедният човек“ от предишния псалм, който се радваше да върши волята на Отца, когото знаем, че в крайна сметка е Господ Исус (Псалм 40:7-8; Евреи 10:7). Той също каза: „Аз винаги върша онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Кой от нас може да каже това?
Да се обърнеш към Господа означава да излекуваш душата, както Давид пише в Псалм 41: „Аз казах: ГОСПОДИ, смили се над мен: изцели душата ми; защото съгреших против Теб“ (41:4). Бог ни съветва да Му позволим да ни изцели. Ако не го направим, Той го счита за отхвърляне. Исус каза: „Който не е с Мен, е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява“ (Лука 11:23). Юда, който ходеше, ядеше и беше в близки отношения с Господа, не беше изцелен, а по-скоро Го „ритна“ и стъпка под краката си Божия Син, както правят всички, които считат кръвта Му за обикновена или нечиста (Евреи 10:29). Така Юда се отдръпна „към погибел“ (Евреи 10:39).
„Заедно се съветвахме сладко и ходехме... в компания.“ (Псалм 55:14)
Следващата старозаветна препратка към Юда е в Псалм 55, макар че това ще има друго изпълнение в преживяванията на светиите под другия „син на погибелта“ (2 Солунци 2:3), звяра и антихриста, които тепърва ще дойдат. От този псалм можем да видим как не враг е изложил Исус на онези, които са желали да Го убият, не някой, който открито Го е мразел, а човек, който Го е придружавал през годините на Неговото публично служение. Не беше ли през тези години, когато бяха в общение, ходеха заедно в храма, че Юда предаде Исус?
Колко по-коварно беше неговото предателство, като Юда поведе войниците към Исус, преструвайки се на целувка на доброта! И все пак Исус знаеше от самото начало кой ще Го предаде; затова Той каза на учениците Си: „Не сте всички чисти“ (Йоан 13:11). Ако Юда нямаше избор, защо Исус щеше да дава толкова много предупреждения на Своя „ученик“, сякаш той можеше да избегне това, което беше написано за него? Всички ние имаме избора да Го изберем и да влезем на мястото, което Той е приготвил, или да Го отхвърлим и да отидем на нашето собствено място (Деяния 1:25).
„Ако смятате за добре, дайте ми моята цена... 30 сребърника.“ (Захария 11:12-13)
Исус беше предаден за тридесет сребърника, както е пророкувано от Захария 11:13. Без съмнение Юда, с любовта си към парите, искаше повече, но главните свещеници сключиха сделката за цената на роб (Изход 21:32; Матей 26:15). Изглежда, че Юда е очаквал Исус по някакъв начин да избегне осъждането, както Той е правил толкова много пъти преди, когато Неговият час още не беше дошъл. Когато Юда видя, че Исус наистина ще бъде убит, той хвърли нечестно придобитите си пари обратно в храма, защото онези, които му ги бяха дали, отказаха да ги вземат обратно.
Главните свещеници се чудеха какво да правят със „замърсените“ пари и накрая решиха да купят изтощеното грънчарско поле, защото то не струваше много на никой друг. Това също беше пророкувано от Захария (11:13). Така те купиха полето „за да погребват чужденци“ (Матей 27:7). Тези чужденци вероятно са били езически прозелити, на които се е дължало известно уважение. В акт на евтина благотворителност и благочестива грижа от страна на Синедриона, който уби Господа на славата, фарисейството остана вярно на своето лицемерно аз.
„Цената на кръвта“ на единородния Син Божи беше равна на цената на „кръвното поле“ за „чужденци“ (Матей 27:6,8). И по ирония на съдбата, на същото това място, в последен акт на отчаяние, Юда се самоуби (Деяния 1:18-19). И все пак дори това е картина, която носи слава на Бога, тъй като отбелязваме, че Господ Исус плати за полето на този свят със Своята собствена кръв, за да изкупи нас, езичниците, които бяхме чужди на заветите и обещанията на Бога (Ефесяни 2:12). „Бедните от стадото, които Ме чакаха, знаеха, че това беше словото на ГОСПОДА“ (Захария 11:11).
Докато Юда желаеше да бъде богат, онези, които чакат Господа, вместо да станат богати в този свят, виждат изпълнението на словото на живия Бог. В Юда, както и в истинските последователи на Господа, е илюстриран следният стих: „Има такъв, който се прави на богат, а няма нищо; има такъв, който се прави на беден, а има големи богатства“ (Притчи 13:7).
