Запазване на християнския мироглед Не бъдете отвлечени чрез философия
„Казвам ви това, за да не ви измами никой с изкусни доводи.“ Колосяни 2:4 NIV
„Внимавайте никой да не ви плени чрез философия и празна измама, основани на човешки предания и на основните принципи на този свят, а не на Христос.“ Колосяни 2:8
„Затова никой да не ви съди за това, което ядете или пиете, или по отношение на религиозен празник, новолуние или съботен ден. Те са сянка на нещата, които щяха да дойдат; реалността обаче се намира в Христос. Не позволявайте на никого, който се наслаждава на фалшиво смирение и поклонение на ангели, да ви дисквалифицира за наградата. Такъв човек навлиза в големи подробности за това, което е видял, и неговият недуховен ум го надува с празни представи. Той е изгубил връзка с Главата, от която цялото тяло, поддържано и свързано чрез своите връзки и сухожилия, расте, както Бог го кара да расте.“ Колосяни 2:16-19
Кой е чувал за отвличане чрез философия? Чували сме за хора, на които е промиван мозъкът или са програмирани да поглъщат доктрините на революционни движения, но никога чрез свободното изучаване на философия. Философията е стремеж към мъдрост и знание. Как този стремеж някога би могъл да доведе до отвличане? Библията казва, че това е възможно. Думата „пленен“ в Колосяни 2:8 може да бъде преведена и като „отвлечен“. Думата означава да ограбиш и отнесеш като плячка, като жертва или като пленник – точно като отвличане!
Така Библията показва, че е възможно някой да бъде отнесен от истината в робството на заблудата чрез философия. Колосянските християни бяха силно предупредени да бъдат нащрек срещу такава възможност. Фалшиви учители въвеждаха елементи от различни религии, за да създадат уж благозвучно християнство (Колосяни 2:16-19) – което днес се нарича грешката на синкретизма. Не само ни е казано да внимаваме никой да не ни заблуди с убедителни аргументи (2:4), но и никой всъщност да не ни отвлече чрез философия.
Опасността
Библията не критикува философията като такава в тези части от Писанието. Нито осъжда всички философски изследвания. Тя не казва, например, че християнски студент не трябва да се записва за курс по философия. Това, което Библията казва обаче, е, че всяка философия, която не е Христоцентрична, е куха и измамна. Затова християнинът трябва постоянно да бъде нащрек, когато изучава философия, защото тя обикновено е написана или преподавана от нехристиянска гледна точка – и точно тук се крие опасността.
Много нищо неподозиращи студенти са били заблудени и отвлечени от кухи и измамни философии. Докато фалшивите учения на религиозните култове и екстремистки групи често са лесни за откриване – дори от средностатистическия нехристиянин – измамническата философия, преподавана направо в класната стая от уважавани и учени преподаватели, може да звучи логично и просветляващо, както и интелектуално. При такива условия християнският студент често е изкушаван от натиска на връстниците да се съмнява и да се съобразява и да мисли нещо като това: „Може би моите християнски приятели все пак грешат. Те имат добри намерения, но са наивни. Със сигурност моят брилянтен професор не може да греши напълно. Защо християните смятат, че имат монопол върху истината?“ Звъни ли ви това? Нека се върнем и да помислим отново, преди да отхвърлим всички християни като неинформирани.
Както бе споменато по-рано, опасността, свързана с философското изучаване, се крие в перспективата или гледната точка, от която се разглеждат нещата. Всеки човек има набор от предположения относно вселената. Това е неговият мироглед и основата на неговата философия. Тези предположения представляват нещо като мрежа в ума на човека, през която се получават и тълкуват всички наблюдавани и преживени данни! Така философията на човека – как той събира целия живот – е изцяло зависима от неговия основен набор или мрежа от предположения. Християнският мироглед е само един от многото различни предположения относно вселената, в която живеем, но християнският мироглед е единственият мироглед, преподаван в Библията. Той е единственият мироглед, който е Христоцентричен. Истинският християнин вярва, че въпреки че неговият мироглед може да не бъде приет от мнозинството хора, дори в така наречените християнски земи – той е единственият истински мироглед, защото идва от Божия ум.
Илюстрацията
Като илюстрация, представете си голям пъзел, в който всяко парче от пъзела представлява част от истината. Подобно на взаимосвързан пъзел, цялата истина трябва да се преплита. Няма част от истината, която да е независима от цялата останала истина. Независимо дали става въпрос за истина в областта на математиката, медицината, морала или каквото и да е – всичко трябва да се преплита или да се свързва. Обикновено при правенето на пъзел първо завършваме външната рамка, а след това правилно поставяме всички останали части на пъзела в тази рамка.
Това е и начинът, по който всички ние формулираме собствените си философии. Рамката е нашият мироглед или набор от предположения. Всички частици и секции от истината, които натрупваме, се вписват и ориентират спрямо тази рамка. Ако нашата рамка е изкривена или неправилно сглобена, тогава другите секции няма да паснат, освен ако не ги насилваме – известно на нас, работниците по пъзели, като „набиване на парчета“. Има много „набиване на парчета“, което се случва в областта на философията. Например, брилянтен нехристиянски професор по математика може да е много по-добре в своята област на пъзела, отколкото средностатистическият християнин някога би могъл да се надява в тази област. Но професорът по математика сега насилва своята област на специализация, заедно с други наблюдавани данни, в своята рамка от предположения. Получената философия може да изглежда, че пасва, особено на студента, който знае, че професорът е уважаван авторитет в своята област. Въпреки това, някъде по пътя философията на този професор ще има някои насилствени парчета – слаби връзки, дупки или свободни краища – които всъщност не се свързват. В крайна сметка, неговата философия е куха! Може да изглежда и да звучи добре на пръв поглед, но е измамна!
Християнският студент може да няма мозъка на нехристиянския професор и по отношение на илюстрацията може да не е много добър в правенето на философски „пъзели“. Но той има правилната рамка, защото неговият набор от предположения идва от Библията, а не от собствените му идеи, които биха могли да бъдат предубедени. Докато той събира частици истина – някои от които може да не разбира много добре – той поне може да ги впише в правилната област на пъзела по отношение на цялостната рамка на християнския мироглед. Той не трябва да „набива парчета“ – тоест да изкривява, насилва или да бъде интелектуално нечестен.
Християнският мироглед наистина се свързва! Той не оставя незапълнени дупки, свободни краища или трудни въпроси без отговор – като злото, жестокостта и страданието. Как мирогледите на натурализма или екзистенциализма отговарят на тези въпроси, например? Християнският мироглед дава отговори за такива неща като чудеса и окултни явления, вина, любов, красота и всичко останало, което един мироглед трябва да обясни, ако иска да се свърже. Дават ли другите философии задоволителни отговори в тези области?
Колосяни 2:8 ни казва, че философията, която не е Христоцентрична, е куха и измамна, защото „зависи от човешките традиции и основните принципи на този свят, а не от Христос“. Философията, която се основава на човешки традиции, е човешка философия. И кой да каже кой човек е прав? От друга страна, първото основно предположение на християнския мироглед е, че неговата философия произхожда от Божия ум и е съобщена на човека чрез Божието Слово. Християните трябва да бъдат особено внимателни да не приемат идеи, които произхождат от човешки мирогледи, и да ги смесват със своя мироглед, както е бил проблемът в Колос.
Примерът
Разгледайте теорията на еволюцията, например. Тази теория произлиза от мирогледа на натурализма, който твърди, че няма свръхестествено царство – предпоставка на мирогледа на еволюцията. Тя казва, че хората са просто сложни същества, които са еволюирали от проста материя през еони от време.
Естествено, еволюцията произлиза от мирогледа на натурализма. Но еволюцията не произлиза естествено от християнския мироглед. Тя трябва да бъде смесена чрез концепцията за теистична еволюция (еволюционен креационизъм). Библейска ли е тя, или просто нахлуване на чужда идея в християнския мироглед? Разгледайте внимателно доказателствата, преди да рискувате да бъдете подведени от философия, която може да има корени в някаква човешка традиция, а не в Писанието.
Философията, която не е Христоцентрична, е куха и измамна – не само защото е човешка, но и защото зависи от „основните принципи на света“ (Колосяни 2:8). Какво означава това? Има няколко тълкувания на тази фраза, но изглежда, че общата идея е, че мирогледите, които не са Христоцентрични, са твърде малки. Те може да са адекватни и верни в някои области, но не са достатъчно големи, за да обяснят всички данни от вселената, и не са достатъчно големи, за да обяснят или да дадат адекватна основа за това, което е включено в тях. Мирогледът на светския хуманизъм, например, не е достатъчно голям, за да даде адекватна философска основа за факта, че човекът е морален.
Предупреждението
Колосяни 2:9 категорично заявява, че Исус Христос е Бог: „Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството.“ Ако е така, тогава Той е центърът и фокусът на тази вселена, както казва Римляни 11:36: „Защото от Него, чрез Него и за Него са всички неща.“ Всяка философия, която не е Христоцентрична, е обречена да бъде куха и измамна, защото Колосяни 2:3 ни казва, че в Христос „са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието.“
Два пъти в Колосяни 2 Павел ни предупреждава: „Никой да не ви съди“ и „Никой да не ви дисквалифицира“ (16,18), защото няма да приемете техния мироглед. Не се оставяйте да бъдете ощетени, като позволите да бъдете отвлечени чрез куха и измамна философия.





