Основни теми в първосвещеническата молитва на Исус за вярващите

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази молитва е уникална сред всички молитви, намерени в Писанието, и има много специална привлекателност за християнските вярващи. Тя е произнесена веднага след беседата в Горната стая от Йоан 13-16, както е посочено в началните думи на Йоан 17: „Когато Исус изговори тези думи“ (ст.1 ESV). След като Юда Искариот напусна пасхалното събиране, Господ Исус обясни на единадесетте останали апостоли, че Той си отива. Те трябваше да останат в света, докато Той се върне при Отца. Тази новина ги разтревожи. Но информацията, която Той даде за Светия Дух, и наставленията как да живеят в тези нови обстоятелства, ги успокоиха. Господ Исус завърши разговора Си, като се помоли конкретно за тях, показвайки, че наистина се грижи. Затова тази уникална молитва често се нарича „Първосвещеническата молитва на застъпничество.“

Като Бог Син, Който е равен на Бог Отец, Господ Исус винаги е питал1 Своя Отец, когато се е молил. В Неговата молитва, записана в Йоан 17, следователно виждаме:

• Синът поиска за Себе Си (ст.1-5).
• Синът поиска за апостолите (ст.6-19).
• Синът поиска за всички християнски вярващи (ст.20-26).

Останалите три статии от тази поредица ще разгледат тези раздели. Въпреки това, в нашето въведение ще разгледаме някои видни теми в тази молитва.

Отец

Името Отец, споменато два пъти в Неговата молитва (17:11-12), е централната тема на учението на Господа в Йоан 13-17 за новата връзка на Неговите ученици с Бога. Чрез разкриването на Отец, вечната връзка на Божеството, в която живеят Отец и Синът, беше разкрита на учениците.

Името на човек в Писанието описва характера на този човек,2 но името на личност от Божеството описва кой е Той в Своето Битие. Чрез Исус Христос, Неговия Син, Бог сега е известен такъв, какъвто е в Своята природа: „Бог е любов“ (1 Йоан 4:16). „Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го е [напълно] обявил“ (Йоан 1:18 NKJV).

Господ Исус се обърна директно към Отца шест пъти в Своята молитва:

• „Отче“ (ст.1,21,24) – като Син, Той говореше директно на Своя Отец в интимността и привързаността на Своята вечна връзка с Него.
• „О, Отче“ (ст.5) или „Ти, Отче“ (JND) – Той настойчиво говореше на Своя Отец като Свой равен в рамките на Божеството.
• „Свети Отче“ (ст.11 ESV) – Той беше наясно, че апостолите са били призовани от нечестив и грешен свят, но те трябваше да продължат да живеят в него, както и ние днес. Като светии, всички вярващи трябва да бъдат практически отделени от света.
• „Праведни Отче“ (ст.25) – Неговата оценка за света беше, че той е неправеден в отношението си както към Отца, така и към Него Самия (виж 15:21-25).

Любов

Разкриването на името Отец включва тази реалност на вечна любов, която е присъща на божествената връзка на Отца и Сина. Синът може да говори на Своя Отец като Свой равен, защото Той вечно обитава, или пребъдва, в лоното на Отца (1:18). Неговата молитва кулминира с разкритието, че същото това блаженство и интимност на привързаност – любовта на Отца, която Той преживява и се наслаждава – е вечната част на Неговия народ (17:26). Любовта на Отца към Него от преди основаването на света е и причината Той да може да отправи Своята молба те да бъдат с Него там, където е Той (ст.24).

Дай, Даде и Дадено

Вярващите са запознати с идеята, че Божието даване е действие на Неговата любов. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (3:16). Тази идея е изразена 17 пъти в Йоан 17:

• Отец дава на Своя Син, защото Той вечно Го обича и Му се доверява с всичко, което Му е дал (ст.2,4,6-9,11-12,22,24).
• Синът дава много неща на Своите последователи, защото Отец ги е дарил на Него (ст.2,8,22).

Тези, дадени на Сина от Отца

През цялото си евангелие и по различни начини Йоан описва хората, които са повярвали в Господа. Чрез вяра в истинската Светлина те са „Божии деца“, които станаха част от Неговото семейство чрез божествено раждане (1:12-13). Йоан 6:37 ги идентифицира като „всичко, което Отец Ми дава.“ В стихове 39-40, 44-45 и 54, вечната сигурност на вярващите е гарантирана. Синът отново подчертава този факт в глава 10, когато ги нарича „Мои“ (ст.14) и „Мои овце“ (ст.27). Има и двойна сигурност, защото те принадлежат както на Неговия Отец, така и на Него Самия (ст.28-30). В началото на беседата в Горната стая използваният термин е „Неговите собствени.“ Но в диханията на божествена любов в Йоан 17:6, Синът каза на Отца, че те са мъжете3, които Неговият Отец Му е дал от света. Можем да кажем, че те са били притежание на Отца според Неговата вечна цел и по Негов суверенен избор и благодат.

Йоан 3:35 и 5:20 обявяват вечната истина, че „Отец обича Сина.“ Но удивителният факт за тази вечна връзка е, че Отец смята вярващите за подходящ дар, за да демонстрира Своята любов към Своя Син! Синът ни цени като специален дар на любов от Своя Отец, както се вижда от повторението на изразите „Ти Ми ги даде“ (17:2,6,9,24) и „те бяха Твои“ (ст.6). Не забравяйте да забележите удивителния рефрен от стихове 9-10: „Защото те са Твои. Всичко Мое е Твое, и Твоето е Мое, и Аз съм прославен в тях.“ Освен това, Той твърди, че те ще бъдат средството, чрез което Той ще бъде прославен в света, който Го е отхвърлил.

Синът беше полагал специални грижи за апостолите, докато беше с тях в света. Той, Изпратеният, им беше разкрил името на Отца (ст.26). Истинската природа на Бог Отец беше видяна в делата на техния Учител (ст.4) и обявена от Неговите думи (ст.8,26). Те бяха пазили и ценели словото на Отца (ст.6). Синът им беше обяснил волята на Отца (ст.8,14). Те също така бяха разбрали Отца като източник на всички неща, които Синът притежаваше (ст.7) и повярваха, че Той дойде от присъствието на Отца (ст.8).

В стих 20 Господ групира заедно апостолите и всеки, който ще повярва в Него в резултат на тяхното свидетелство. Това е цялото християнско семейство от Петдесетница до грабването, които са „Негови собствени.“ Първата глава на Йоан описва Неговите собствени като всички, които чрез вяра в Неговото име са станали част от Божието семейство (ст.11-13). Те са „Негови братя.“ Не е чудно, че Йоан 13:1 твърди: „Като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“4 Неговата любов към тях трае докрай, или до най-голяма степен – през всичко в този живот на земята и във вечността!

Светът

В Йоан 17 има 19 споменавания на „свят“, което подчертава осъзнаването на Господа за заплахите, които той би представлявал за вярващите. Загрижеността на Господа е показана в стихове 11, 14 и 15, затова Той призова Своя „Свети Отче“ (ст.11).

Понякога в евангелието на Йоан, като например 1:9-10, „светът“ означава планетата Земя, на която живеем. Второто използване на „света“ в стих 10 очевидно означава хората, които живеят на земята, както показва и Йоан 3:16. Въпреки това, използването на „света“ в глави 13-17 означава повече от просто неговите хора. Думата придобива значението на цялата система на живот от човечеството, което винаги действа против Бога, практикувайки безбожие и не вярвайки в Господ Исус Христос. В 1 Йоан 2:15-17, Йоан обяснява, че този „свят“ е антитезата, или пряката противоположност, на Отца; той винаги Му се противопоставя. Всъщност, той е в активно бунт срещу Него и е показал своята омраза към Него (Йоан 15:24).

Тъй като Господ знаеше, че неговата омраза ще бъде насочена към Неговия народ (17:14), Той специално се помоли вярващите да бъдат пазени от неговите мощни и покваряващи влияния (ст.15-17). Той също така се помоли вярващите да бъдат пазени в доброто на името на Отца, защото всяка любов към света практически, или в това, което правим, ни пречи да изпитаме любовта на Отца.

Слава и Прославяне

За да разберем голяма част от това, което Синът поиска, трябва да знаем значението на тези две думи и други, които са свързани:

• „Слава“ е проявлението на съвършенство. В Йоан 17 това са проявените качества на Отца и на Сина, включително уважение, достойнство, висока чест, възвисяване, сияйно величие, голяма слава, блясък, красота и всички разнообразни похвали и поклонения, отдавани на Тях.
• „Да прославиш“ означава да накараш истинските съвършенства на човек да бъдат проявени – да бъдат видени, разбрани и оценени от другите.

Когато Божията слава е предметът, тя е тясно свързана с истината, че „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ и че „истинската светлина вече свети“ (1 Йоан 1:5, 2:8). Затова намерението на тази молитва в Йоан 17 може да се разгледа по три начина:

• Че Отец е прославен в/от Сина (ст.1-5).
• Че Синът е прославен в/от вярващите (ст.6-19).
• Че вярващите са прославени в/със Сина (ст.20-26).

Докато преминаваме през тези раздели, ще открием седем слави:

• Господната слава като Син, но също и сега като Човек, седнал от дясната страна на Бога (ст.1).
• Продължаващата слава на Отца, защото Неговият Син дава вечен живот на вярващите (ст.1-3).
• Славата на Отца, донесена Му чрез завършеното дело на Неговия Син на земята (ст.4).
• Личната слава на Божеството на Сина (ст.5).
• Моралната слава на Господ Исус, отразена в Неговите ученици, докато живеят в този свят (ст.10).
• Славата, която вярващите са получили от Господа, за да могат правилно да свидетелстват за Него (ст.22).
• Небесната слава на Сина (ст.24).

Нека напомнянето, че Господ се е молил за вас, насърчи сърцето ви!

БЕЛЕЖКИ

1. ESV използва „ask“ в стихове 15 и 20, но „pray“ в стих 9, за да преведе гръцката дума erotao?.
2. „Защото както е името му, такъв е и той. Навал е името му, и глупост е с него“ (1 Царе 25:25).
3. Тези мъже бяха единадесетте апостоли, присъстващи с Него в горната стая онази нощ. Но те бяха представители на всички хора, които повярваха в Него по време на Неговото публично служение. Всички християнски вярващи са включени в тази група от човечеството (ст.20).
4. Бележката под линия на JND за 13:1 гласи, че „пълната сила на този израз [края] ... [не е] просто време [но] преминаването през всичко е ... подразбиращо се.“

Очаквайте Част 2 следващия месец.