Евреи, християни и много други признават цар Давид за важна историческа личност. Израелските граждани го смятат за един от най-великите си герои. Децата от неделното училище познават Давид като младия овчар, който побеждава великана Голиат, използвайки само прашка и камък със зависима вяра в своя Бог (1 Царе 17:40-50). Други също помнят Давид като крадец на съпруги и убиец (2 Царе 11:2-4,14-17), който по-късно научава истинското значение и радост от пълното прощение от Господа (прочетете Псалм 32). Но най-важната оценка на този човек не е тази на национални почести, уроци от неделното училище или възрастни гледни точки; тя е тази на Бога. Той даде това свидетелство: „Намерих Давид, сина на Есей, човек по Моето сърце“ (Деяния 13:22 NKJV).
Одобрен от Бога
Какво прави един човек одобрен от Бога? Той каза: „Господ не вижда както човек вижда; защото човек гледа на външния вид, но Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Разговорът на човек, потвърден от неговото поведение, е жизненоважен показател за неговото вътрешно същество (Матей 7:15-20), защото сърцето е това, което насочва действията на човек (15:19).
Сърцето на Давид беше насочено към Господа. Това занимание не беше запазено като вътрешна емоция, а беше излято в звука на хваление и поклонение. Много от неговите песни може да са били написани и изпълнени за него самия, докато някои са били за удоволствие на други. Ние се наслаждаваме на част от поемите на Давид в Псалмите. Това са красиви, богодухновени стихове по много теми, включително благодарност, оплаквания, молби за помощ, изповед, покаяние, пророчество, поклонение и хваление.
Изглежда, че Давид е знаел, че речта на човек е тясно свързана с размислите на неговото вътрешно същество. Той е написал молитвата: „Нека думите на устата ми и размишлението на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, моя сила и мой Изкупител“ (Псалм 19:14). Редица псалми на Давид показват, че Господ е бил в мислите му както през деня, така и през нощта, което е угодило на Всемогъщия (Малахия 3:16). Като млад овчар той вероятно е пял по полетата за своя Господ – вероятно Псалм 23. Виждаме също в Писанието, че Давид е искал другите да възвеличават живия Бог, защото е организирал храмовите певци и е направил инструменти за хваление за храмовата служба (1 Летописи 23:5). Неговата музика може да успокои разтревожена душа (1 Царе 16:22-23) и е правила това за милиони от неговите дни. Не е чудно, че е бил наричан „сладкият псалмопевец на Израел“ (2 Царе 23:1). Всеки, който слуша песните на Давид, със сигурност може да разпознае какво е съзерцавало сърцето му (виж Псалм 45).
А ние?
Как хората могат да разберат какво е постоянно в ума на един християнин? Един от начините е да им позволим да слушат песните, които пеем, и музиката или други неща, които пускаме, особено в личните ни моменти. Какво биха чули? Дали звуците биха били от библейско служение и хваления на Господа, или музика и токшоута от света? Това, което се чува, може да бъде справедлив показател за интереса на сърцето на този християнин.
Колективно, преди 60 години беше обичайна дейност за християните да пеят химни и хорове заедно дори извън нормалните времена за срещи. Така ли е сега?
Нека бъдем повече като Давид, пеейки и имайки Господа пред нас колкото е възможно повече. Това е насърчението на Писанието:
Словото Христово да обитава във вас богато с всяка мъдрост; учете и наставлявайте се един друг с псалми и химни и духовни песни, като пеете с благодат в сърцата си на Господа. — Колосяни 3:16
Разговаряйте помежду си с псалми и химни и духовни песни, като пеете и правите мелодия в сърцето си на Господа, като благодарите винаги за всичко на Бога Отца в името на нашия Господ Исус Христос. — Ефесяни 5:19-20
Правейки това, което тези стихове предлагат, ще повдигне сърцата ни и ще ни накара да бъдем свидетелство за другите. Това е специфично наследство, което Давид ни остави чрез своите псалми.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Седемдесет и три от 150-те псалма в Библията се приписват на цар Давид. Един от свитъците от Мъртво море (11QPsa) му приписва 3600 техилим (песни на хваление) плюс други композиции (Еврейската учебна Библия, Адел Берлин и Марк Цви Бретлър, 2004).
