ЙОСИЯ Постоянен напредък до трагичен край
Йосия, последният добър цар на Юда, се възкачва на престола на осемгодишна възраст. Народът го прави цар. Историята може да бъде прочетена във 2 Царе 21-23 и 2 Летописи 33-36.
Предистория
Баща му, гордият цар Амон, е убит от някои от собствените си слуги, след като царува само две кратки години. Дядо му, Манасия, е бил най-лошият цар, който Юда някога е имал – главният от грешниците по негово време! Той изпълва Йерусалим с кръв, възстановява идолопоклонството от всякакъв вид след смъртта на благочестивия си баща Езекия и съблазнява народа си да върши по-лоши неща от народите, които Господ е унищожил преди израилтяните. Нечестието на Манасия донася Божия съд върху земята и асирийците го отвеждат в плен. Но в плен той се смирява много пред Бога на бащите си и след това е възстановен в царството си. Докато неговото обръщане е било истинско, народът продължава в своето нечестие.
Детски години
Какво може да направи осемгодишно дете при такива обстоятелства? Можем добре да разберем, че почти нищо не се казва за първите няколко години от царуването на Йосия. Едно изключение е, че ни се казват имената на майка му и дядо му – Йедида, дъщеря на Адая от Бозкат. Те вероятно са имали добро влияние в живота му, защото четем:
И той вършеше това, което беше право пред Господа, и ходеше по всички пътища на баща си Давид; той не се отклоняваше нито надясно, нито наляво (2 Царе 22:2 NKJV). Научиха ли го на пътищата на неговия далечен предшественик, цар Давид, човек по Божието сърце (Деяния 13:22)? Защото след това четем, че „в осмата година от царуването си, докато беше още млад, той започна да търси Бога на баща си Давид“ (2 Летописи 34:3). Благочестивите майки и баби и дядовци често са били голяма помощ за своите деца и внуци – и все още могат да бъдат такива днес.
Юношески години
Колко е хубаво, когато един тийнейджър се посвети да търси Господа! Нашият Господ Исус ясно и усърдно се занимаваше с делата на Своя Отец на дванадесет години. Исаак ходеше доверчиво със своя 100-годишен баща Авраам, позволявайки на баща си да го върже и да го положи на олтара, който те построиха по Божия заповед. Давид се научи да се доверява на Господа в опасни ситуации, докато беше още тийнейджър. Майката и бабата на Тимотей бяха жени на вяра, които научиха младия Тимотей на Свещените писания, което го подготви да получи спасение чрез вяра в нашия Господ Исус Христос.
Борба с идолопоклонството
Виждаме по-нататъшен напредък, докато Йосия расте. Неговото търсене на Господа доведе до активна служба, дори извън границите на неговото царство. В дванадесетата година от царуването си
той започна да очиства Юда и Йерусалим от високите места, дървените идоли, изваяните идоли и излетите идоли. Те събориха олтарите на Ваал в негово присъствие, а кадилните олтари, които бяха над тях, той отсече, и дървените идоли, изваяните идоли и излетите идоли той разби на парчета, и ги направи на прах и ги разпръсна върху гробовете на онези, които им бяха принасяли жертви. Той също така изгори костите на свещениците върху техните олтари и очисти Юда и Йерусалим. И така направи в градовете на Манасия, Ефрем и Симеон, чак до Нефталим и навсякъде наоколо (2 Летописи 34:3-6). Забележете, че той активно участваше в това очистване, като беше там, където се извършваше! Той не седеше на трона си, отдавайки се на удоволствия, докато даваше предложения или заповеди на другите какво трябва да правят.
Ремонт на храма
Следващият етап в живота на Йосия, който Божието Слово ни представя, е когато той е бил на около двадесет и пет години, напълно зрял. Работата по очистването на земята и храма – отрицателно, но много необходимо служение – отстъпи място на по-положителната работа по ремонтирането на храма. Проектът беше на Йосия, но много други имаха участие в него. Народът като цяло дари пари – не само тези от царството на Йосия, Юда и Вениамин, но и тези, които бяха останали в Манасия и Ефрем, заедно с останалата част от Израел, след като асирийците бяха завладели северното царство и бяха отвели много от неговите хора в плен. Подобно и днес, Божият народ като цяло може да подкрепя работата по изграждането и ремонта на Божия дом, който, както казва Ефесяни 2:19-22, расте „в свят храм в Господа“.
Имаше такива, които имаха специфични задачи в това служение на Господа. Някои, които имаха ръководни и надзорни роли, са споменати по име, докато други са групирани заедно по работата, която вършеха. Има паралели в Господното дело днес. Вратарите, които всички бяха левити, бяха събрали тези пари. Вярното управление на финансите, дадени за напредъка на Божието дело, е от първостепенно значение. Служителите на Йосия се погрижиха тези пари да бъдат предадени на надзирателите, които имаха надзор над Божия дом. Те от своя страна дадоха парите на работниците, купуващи необходимите материали и извършващи действителната ремонтна работа: занаятчиите, строителите, дърводелците и зидарите. Мъжете бяха верни и можеше да им се вярва, че ще управляват тези средства отговорно. Споменават се надзиратели, някои от тях по име. Интересно е, че левити, умели с музикални инструменти, бяха над носачите на товари и другите работници. Каква разлика прави пеенето с благодат в сърцата ни към Господа, когато християните работят заедно, строейки за Него!
Намерена изгубена книга
Когато писарят Шафан донесе на първосвещеника Хилкия събраните пари, Хилкия му даде книгата на закона, която беше намерил в Господния дом. Колко дълго е лежала тази книга сред боклука и отломките, които току-що бяха почистени, за да може домът да бъде ремонтиран? Не знаем. Но за Хилкия това беше голямо откритие.
Шафан първо я прочете сам, а след това я донесе на царя и му я прочете. Когато цар Йосия чу думите на книгата на закона, той разкъса дрехите си в тревога от това, което чуваше. Той изпрати група служители, начело с Хилкия, при пророчицата Олда, за да попитат Господа. Той беше загрижен, защото осъзна, че
голям е гневът на Господа, който се излива върху нас, защото бащите ни не са спазвали словото на Господа, за да постъпват според всичко, което е написано в тази книга (2 Летописи 34:21). Какво трябваше да направят Йосия и неговият народ? Кога Божият гняв ще кулминира в съд над тях? О, дано и ние по подобен начин да вземем Божието Слово присърце, когато го четем или чуваме!
Пророчицата имаше двойно послание от Господа за делегацията, което да предаде на царя. На човека който ги беше изпратил да Го попитат, Господ даде тържествено послание за съд. Той каза, че ще донесе бедствие върху Юда и нейния народ – всички проклятия, написани в книгата, която беше прочетена пред царя. Народът беше изоставил Господа, покланяше се на други богове и Го беше разгневил с делата си. Божият гняв нямаше да бъде угасен.
Но Господ продължи с дума към царя на Юда който ги беше изпратил да Го попитат:
Понеже сърцето ти беше нежно и ти се смири пред Бога, когато чу думите Му против това място и против жителите му, и ти се смири пред Мен, и разкъса дрехите си и плака пред Мен, Аз също те чух (2 Летописи 34:27). Господ продължи да казва на Йосия, че съдът няма да падне върху Юда през неговия живот. Бог гледа на сърцето. Той цени сърце, което Го слуша, което се покланя в смирено покаяние пред Него. Той цени правилното отношение.
Подходящи действия
Делегацията донесе вест обратно на царя. Тогава той събра служителите на земята, свещениците и левитите, и целия народ, голям и малък. Той самият
прочете в тяхно присъствие всички думи на книгата на завета, която беше намерена в Господния дом (2 Летописи 34:30). Царят застана на мястото си до стълба „и сключи завет пред Господа, да следва Господа и да пази Неговите заповеди, Неговите свидетелства и Неговите наредби с цялото си сърце и с цялата си душа, да изпълнява думите на завета, които бяха написани в тази книга“ (2 Летописи 34:31). Той накара всички хора там да заемат позиция и всички те заеха позиция да действат според завета.
След това той заповяда на свещениците и левитите да изнесат от храма всички предмети, които бяха направени за идолопоклонническото поклонение на Ваал, Ашера и цялото небесно войнство. Всички тези неща той изгори и отнесе пепелта в Ветил, където Еровоам, по времето на внука на цар Давид, беше започнал поклонението на златните телета в царството на Израел (1 Царе 12:25-33). Йосия изгори, унищожи и оскверни всичко, което беше свързано с идолопоклонството на неговите предшественици, дори високите места, които Соломон беше построил за идолите на своите езически жени. Той не спря до своето царство, но направи същото и с това, което остана от идолопоклонството на северното царство, осквернявайки тези неща, като изгаряше човешки кости върху тях. Той се справи с идолопоклонството по-внимателно от всеки цар преди него. Божието Слово го хвали, че се е обърнал към Господа с цялото си сърце, душа и сила според целия Моисеев закон, и заявява, че нямаше цар като него след него. Сърцето му беше право и той заповяда на народа си правилно. Но за съжаление, тези реформи не продължиха след смъртта му, тъй като сърцата на хората не бяха наистина в тях. Както при Йосия, Бог все още търси служение от сърце!
Пасхата
След това цялостно очистване на храма и на земята, Йосия отпразнува Пасха на Господа. Всичко беше направено според заповедите на Господа – според благочестивия ред. Пасхата беше отпразнувана на правилния ден. Царят и водачите, и началниците на свещениците и левитите щедро дадоха хиляди агнета, кози и добитък на народа за жертви. Свещениците и левитите усърдно работеха заедно през целия ден. Певците и вратарите бяха на определените си места, а левитите приготвиха пасхални приношения за всички, така че всеки да може да върши това, което Бог отдавна им беше дал да правят. Колко чудесно е днес, когато всеки човек в събранието, или местната църква, функционира на своето правилно място – работейки заедно с всеки друг брат и сестра за Божия слава!
Не само че спазваха Пасхата, но и спазваха Празника на безквасните хлябове седем дни. Такава Пасха не беше спазвана от дните на Самуил, стотици години преди това. Това беше най-радостното и запомнящо се събитие, без съмнение върхът в царуването на цар Йосия. Неговият път беше вървял постоянно нагоре.
Самоволие и последващият крах
И тогава стигаме до антикулминация, трагично „след всичко това“. Йосия беше продължил своите благочестиви усилия, но изведнъж този възходящ път беше прекъснат. Фараон Нехо от Египет премина през земята с армията си, за да помогне на отслабената Асирийска империя срещу нарастващата сила на Вавилон. Йосия се опита да се намеси. Вместо да продължи да работи в интересите на Господа, той въвлече себе си и народа си в политиката на света около него. Това също е реална опасност за вярващите днес, които Бог нарича странници и пришълци в света от една страна и посланици за Христос от друга (Евреи 11:13; 2 Коринтяни 5:20).
Тъжно е да се каже, че подобно на Йосия, много християни отказват да научат този урок. Отказът на Йосия да се вслуша в думите на Нехо, дадени от Бога, се оказа скъп. Въпреки че се маскира, за да отиде на битка, той беше прострелян със стрела и умря от раната. Бог не призовава християните да участват или дори да вземат страна в световната политика или войни. Игнорирайки това, или направо отказвайки това, много християни са загубили своето свидетелство и полезност за Бога в света. За щастие нашето вечно спасение не може да бъде загубено, защото сме пазени от Божията сила и сме в безопасност в Господното попечителство!
Колко е важно да се покоряваме на Бога! Йосия умира на тридесет и девет години. Ако беше послушал словото от Господа да не се намесва във война, в която Бог не го изпращаше, той би могъл да живее много по-дълго и Божият съд над Юда щеше да изчака още по-дълго. Но след като Йосия умря, нещата бързо се разпаднаха в Юда. Царят, когото народът тогава избра, бързо беше свален от фараон Нехо, а царят, когото той го замени, се оказа нечестив човек без страх от Бога, който скоро беше завладян от вавилонците. Цяла Юда и Йерусалим скърбяха за Йосия, и Йеремия също плака за него. Смъртта на този добър, благочестив цар се оказа трагична загуба за Юда. Все още няма заместител на послушанието и страха от Господа!
