В първия стих на шеста глава на Римляни апостол Павел задава въпроса: „Да продължаваме ли в греха?“ и във втория стих отговаря: „Да не бъде! Как ние, които умряхме за греха, ще живеем вече в него?“
Това ясно показва, че вярващият не трябва да продължава да живее както преди, преди да познае Господ Исус като свой Спасител. След това той казва: „Колкото от нас се кръстихме в Христос Исус, в Неговата смърт се кръстихме.“ Той предполага, че тези, на които пише, са били кръстени. Скъпи млади християни, кръстени ли сте? Апостолът заявява какво е нормално за християнина. Да не си кръстен е ненормално.
Петър в първото си послание (3:21) ни казва, че това е „изискване на добра съвест“. Трябва да чувствам, че щом Бог в Христос е направил толкова много за мен, не трябва ли тогава да отговоря на това, като предам живота си на Него?
Павел казва във 2 Коринтяни 5:14: „Защото любовта Христова ни принуждава, като разсъждаваме така: че ако един е умрял за всички, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, но за Този, Който умря за тях и възкръсна.“
Знаене
В стих 6 от Римляни 6 четем:
Знаейки това, че нашият стар човек е разпънат с Него. (Римляни 6:6)
Всичко, което бяхме като родени от Адам, Бог е приключил с кръста на нашия Господ Исус. „Старият човек“, това, което съм според плътта, е прекратено, тъй като е невъзможно за него да угоди на Бога. Дори Павел казва: „Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее добро“ (7:18).
Ако знам, че Бог е приключил със стария ми живот, тогава въпросът е, аз приключил ли съм с него? Като се кръщавам, казвам, че съм приел Божията присъда върху всичко, което съм според плътта.
Пресмятане
Така Павел продължава в стих 11:
Така и вие считайте себе си за мъртви за греха, но живи за Бога в Христос Исус. (Римляни 6:11)
Светият Дух ми дава силата да кажа „НЕ“ на греха. Преди да се обърна, грехът царуваше в живота ми и контролираше това, което правех. Тази сила е разбита: „Защото грехът няма да владее над вас“ (ст. 14).
Така разбираме, че не само Бог в смъртта на Христос е отстранил това, което съм в плътта, но също така Той ми е дал Светия Дух, за да мога да живея за Него.
Отдаване
Така стигаме до последната ни дума, „отдавам“. Стих 13 казва:
Нито предавайте членовете си на греха като оръжия на неправдата; но предайте себе си на Бога. (Римляни 6:13)
Ръцете ми, краката ми, очите ми, ушите и гласът ми – някога те бяха използвани, за да задоволяват себе си, вършейки греховни неща. Сега мога да ги предам на Бога, „като оръжия на правдата“.
Павел казва в Галатяни 2:20: „С Христос съм разпънат; и вече не аз живея, а Христос живее в мене; а животът, който сега живея в плът, живея го чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“
