ВЪПРОС: Как наистина разбираме кога сме простени?
ОТГОВОР: Като разглеждаме Евангелията, откриваме, че някои неща, които Господ Исус е казал и направил, са ни разказани в едно евангелие, докато други събития са в две, три или всичките четири книги. В зависимост от това как е представен Господ Исус в дадено евангелие, могат да бъдат дадени допълнителни факти в едно, които не са споменати в друго. Подобно, допълнителни факти и учения могат да ни бъдат дадени и в други книги на Библията. Бог е разпръснал жизненоважни учения в цялото Си Слово, но въпреки това има прекрасна хармония в цялата Библия. Полезно и важно е да се запознаем с цялото Божие Слово.
Разказът за парализиран човек, доведен при Господ Исус от четирима негови приятели, ни е даден в Матей 9, Марк 2 и Лука 5. Заради тълпата, четиримата трябвало да отворят покрива на къщата, в която бил Господ, за да спуснат приятеля си пред Него. За тяхна изненада и шок на присъстващите книжници, вместо Господ веднага да излекува човека, Той му казал: „Сине, греховете ти са простени.“ След като попитал кое е по-лесно, да прости грехове или да излекува паралитик, Той посочил на присъстващите, че Той, Човешкият Син, има власт на земята да прощава грехове, а след това пристъпил към изцелението на човека. Неговата сила не е намаляла през последните 2000 години; тя никога не може и никога няма да намалее. Неговата сила на небето е също толкова безгранична.
Може би бихме искали да се чудим дали излекуваният човек е имал някои въпроси, докато се е прибирал вкъщи, като например: „Разбрах ли Го правилно, когато каза: „Сине, греховете ти са простени“? Той не добави никакви условия, нали?“ или „Е, наистина не мога да повярвам, че е толкова просто и че не трябва да плащам или да правя нищо.“ Но подобни въпроси биха показали, че човекът се е съмнявал в словото на Господ Исус Христос, Божия Син, Който също така е излекувал парализата му само с една дума.
Невярващият е призован да се покае и да повярва на Словото, което му е донесено. В цялата книга Деяния виждаме както групи, така и отделни хора, които идват до спасение чрез вяра в Христос. В зависимост от обстоятелствата и състоянието на сърцето на слушателя, посланието е различно. Евреите, които бяха чули посланието на Петър в Деяния 2, очевидно повярваха на това, което той проповядваше, и попитаха какво трябва да направят. Беше им казано да се покаят и да се кръстят, което ги отдели от масата евреи, които бяха отхвърлили Христос и призоваха кръвта Му да бъде върху тях и децата им. В Деяния 16 виждаме тъмничаря във Филипи, треперещ и на ръба на самоубийството, на когото е казано да повярва в Господ Исус Христос и да бъде спасен. Покаянието не беше споменато, защото то ясно присъстваше.
Когато става въпрос за вярващ днес, всичките му грехове са били бъдещи, когато Христос е умрял за тях. Така всички грехове на спасения човек са изкупени и простени според Божието Слово. Той е спасен. Той има вечен живот. Той е Божие дете. Той не може да загуби спасението си, защото е в безопасност в ръцете на Господ Исус и на Бог Отец.
Но в 1 Йоан 1:9 на нас, вярващите, ни е казано:
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (NKJV). Забележете, дори не се казва, че трябва да молим за прошка. Господ ни гарантира прошка, ако изповядаме греховете си. Вярваме ли на това, което Той казва в Словото Си? Ако погледнем внимателно 1 Йоан 1:9, виждаме, че не се казва, че ще се чувстваме простени, но Той ни казва, че ни прощава греховете и ни очиства от всяка неправда,когато изповядваме греховете си пред Него. Вярваме ли Му? Доверен ли е Той? Ние наистина знаем, че сме простени, защото можем да разчитаме на това, което Той казва.
Чувствата на хората се променят постоянно и не трябва да се разчита на тях. Въпреки това, Господ Исус е верен. Той не може да лъже. Нека се радваме на знанието за това и да ходим с нашия Господ, поддържайки кратки сметки с Него от ден на ден!
Вие сте спасени чрез Христовото дело, вие сте уверени чрез Божието Слово, и вашата радост се поддържа от Светия Дух, Който живее във вас. Но всеки спасен човек все още има старата, греховна природа, с която е роден. Светият Дух се противопоставя на старата природа, но е наскърбен от всяка мисъл, дума или дело, които произтичат от нея. Когато ходите „достойно за Господа“, Светият Дух произвежда във вас Своя благословен плод:
любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, самоконтрол (Галатяни 5:22 NKJV). Докато Христовото дело и вашето спасение стоят твърдо заедно – защото Той не може да се провали – вашето ходене и вашето наслаждение стоят или падат заедно, защото едното зависи от другото.“ —Джордж Кътинг
