Саул, Давид, Ние
Историята на Саул е история за пропиляна възможност. Въпреки че имаше положение, власт, богатство и Бог, които работеха за него, неговата гордост и егоцентризъм в крайна сметка осуетиха Божията воля за живота му и саботираха собствените му амбиции. Такава е цената за живот, живян извън Божия завет.
Давид не беше по-малко грешен от Саул, но сърцето му беше право пред Бога. Той следваше Божията воля, отдаваше на Бога цялата слава, хвала и почит, и когато беше непослушен, изповядваше греховността си и покаяното му сърце позволи на Бога да го промени, за да стане по-богоугоден човек.
Въпреки че последствията от греховете му щяха да го измъчват до края на живота му, той беше простен човек, връзката му с Бога беше възстановена и нищо друго нямаше по-голямо значение. Бог успя да го използва мощно въпреки самия него.
Нека се молим непрестанно да не пропиляваме живота си като Саул, а по-скоро да го моделираме по Давид, докато се стремим да вършим Божията воля и да поддържаме правилна връзка с Него.
Нека не ограничаваме полезността си за Бога чрез егоизъм или идолопоклонство от какъвто и да е вид. Нека Го молим за покаяно сърце и ревност за праведност в живота ни.
Нека се молим за смелост да отговорим на Неговата воля, за да можем да бъдем могъщи воини за Неговата кауза в обстоятелствата на живота ни.
