Често сме чували фразата „Отпусни се и остави Бог да действа“. Но твърде много от нас я приемат като обикновена поговорка, а не като преживяване.
Ако Моисей беше като много от нас, той щеше да назначи „комитет по потапянето“, който да работи върху Червено море по време на кризисния час.
Ако Исус Навин имаше някои от нашите черти, той щеше да има „комитет по дялането“, който усърдно да работи върху стените на Йерихон, вместо просто да марширува.
Ако Анания, Мисаил, Азария (Седрах, Мисах и Авденаго) , насочили се към огнената пещ, бяха като някои от нас, те щяха да направят някакъв опит за противопожарна защита.
И със сигурност Даниил щеше трескаво да се опита да измисли някаква схема за надхитряване на лъвовете.
Ако бяхме на мястото на Гедеон , когато той беше лишен от всички освен триста мъже пред лицето на изключителна опасност, вероятно щяхме да си тръгнем към дома.
Тези Божии мъже са си отишли. Само Бог остава, но ние все още сме тук и ни предстоят сериозни дни – дни, подобни на споменатите по-горе.
Това са дни да се доверим на Господа с просто и безусловно доверие. Склонни сме да имаме вяра в Бога, ако ситуацията не е твърде сериозна или ако ни е гарантирана външна помощ от човешки източници. Ще научим ли някога значението на посланието на пророка към Аса, който беше потърсил друга помощ, като сключи съюз с Бен-Адад, царя на Сирия, против израелския цар Вааса?
Защото очите на Господа обикалят по цялата земя, за да покаже Себе Си силен в полза на онези, чието сърце е съвършено към Него. (2 Летописи 16:9)
Сърцето, което е напълно обърнато към Господа за помощ, е нуждата на часа сред Неговия народ днес. Твърде често Бог получава само част от нашата вяра, а това Той не е обещал да благослови. В светлината на всичко това, псалмистът може добре да каже:
Чакай Господа: бъди смел и Той ще укрепи сърцето ти.
И тогава, като някой, който е подложил собствения си съвет на изпитание и е доказал неговата стойност от богатството на едно прекрасно преживяване на благословение, той повтаря увещанието и казва:
Чакай, казвам, Господа. (Псалм 27:14)
Трябва да „отпуснем“ всичко останало и да „оставим Бог“ да действа по Своя начин.
