Служене– февруари 2012 г. –Списание „Благодат и Истина“
Какво можем да научим от Епафродит?
„Сметнах за нужно да ви изпратя Епафродит... понеже той копнееше за всички вас и беше угнетен, защото бяхте чули, че е болен... Приемете го, прочее, в Господа с пълна радост и имайте на почит такива човеци; защото за делото на Христос той се приближи до смъртта, без да зачита живота си.“ Филипяни 2:25-30 NKJV
Кой беше Епафродит? Беше ли той велик проповедник, красноречив оратор, много надарен брат? Не ни е казано. Но това ни е казано, силно и трогателно: той беше човек, който проявяваше прекрасен дух на себеотдаване. Това е по-добро от всички дарби, красноречие, сила и знание, които биха могли да бъдат съсредоточени в който и да е индивид.
Епафродит беше от онзи прочут клас, който се стреми да не прави нищо от себе си; и като следствие, апостол Павел не пести усилия да го възвиси. Но какво направи този забележителен човек? Похарчи ли княжеско състояние за делото на Христос? Не ни е казано. Но това, което ни е казано, е много по-добро: той похарчи себе си. Това е важната точка, която трябва да схванем и обмислим.
Филипяни 2:26 казва:„Той копнееше за всички вас и беше угнетен.“ Защо? Защото беше болен? Заради болките, страданията и лишенията си? Нищо подобно. Единственото, което го засягаше в болестта му, беше мисълта как това ще се отрази на другите. Този почитан слуга на Христос се беше довел до прага на смъртта, за да служи на другите. И когато беше там, вместо да се занимава със себе си и болестите си, той мислеше за скръбта на другите!
Сега забележете нежните думи на Павел: „Приемете го, прочее... и имайте на почит такива човеци.“ Защо? Заради дарбите, ранга или богатството му? Не! Заради неговото себеотдаване. Нека се поучим от Епафродит.
ЗА АВТОРА: Ч. Х. Макинтош (1820-1896) е ирландски проповедник, учител по Библията и плодовит писател на коментари върху Библията. Той е бил активен в ирландското възраждане от 1859-1860 г. В продължение на 40 години той също така е редактирал месечно списание „Нови и стари неща“.
