Псалм 25 говори много за Божието водителство – нещо, от което всички се нуждаем в живота си. Псалмистът Давид е преживял това водителство в живота си, когато той, Божият помазаник, е бил преследван и нападан. Въпреки че Давид е бил слаб и е пропадал сам по себе си, Господ го е защитавал и му е помагал. Можем да се идентифицираме с много детайли от живота на Давид, особено с неговата молитва: „Покажи ми пътищата Си, Господи; научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и ме учи, защото Ти си Бог на спасението ми; на Теб се надявам цял ден“ (ст. 4-5 NKJV). Давид започва този Псалм, като се предава изцяло на Господа: „Към Теб, Господи, издигам душата си“ (ст. 1). Тази специфична глаголна форма „издигам“ или „вдигам“ се среща седем пъти в еврейския текст на Псалмите (16:4; 25:1; 63:5; 86:4; 116:13; 121:1; 139:9). Тя показва зависимостта на Давид от Господа и това е паралелно на това, което той казва в стих 2: „Боже мой, на Теб се уповавам.“ Други стихове също изразяват упованието и доверието на Давид в Господа: „Чакай Господа“ (ст. 5,21).
Давид в Божието училище
Давид се е научил да разчита на Господа, докато се е грижел за стадото на баща си. Когато овцете са били нападнати от лъв и мечка, той е успял, със силата на Господа, да ги спаси (1 Царе 17:34-35). Това е пример за това как Бог е подготвил Давид да „се справи“ с Голиат, филистимския великан, и как Той е продължил да го формира за по-късните му подвизи. Разпознавайки Божието водителство, Давид е изразил своята благодарност за Божията грижа, осъзнавайки нуждата си да бъде учен и воден, както е описано в Псалм 25. Тези детайли представляват скъпоценни истини за нас днес, въпреки че живеем в напълно различно време. Няколко стиха в този Псалм показват, че Давид е живял във време, доста различно от периода на благодат, към който принадлежим. Той е живял преди извършеното дело на Христос на кръста, Неговата смърт и възкресение. Той още не Го е познавал като възвишен и увенчан със слава и чест (Евреи 2:9). Затова, когато четем внимателно този псалм, откриваме няколко елемента, с които не можем да се идентифицираме, защото не сме под Закона на Моисей, а под „благодат и истина“ (виж Йоан 1:17). Можем да отбележим, че Давид също е представлявал бъдещия остатък в Израел – еврейски вярващи, които ще следват Господа тук на земята, когато ние ще бъдем на небето след грабването на Църквата. Нашата позиция в Христос и нашата връзка с Господ Исус са по-големи привилегии от най-големите благословения, които Давид някога е познавал. И все пак, що се отнася до нашия практически живот, има много, което можем да научим от Давид и неговите преживявания в Божието училище. Забележете, че той казва: „Всички пътища на Господа са милост и истина за онези, които пазят Неговия завет и Неговите свидетелства“ (ст. 10). Тази мисъл се вписва добре в стих 9, където Давид говори за „Неговия път“ – който е праведен път – и собственото си желание да бъде в хармония с Бога, праведния Съдия на всички.
Върховният пример на Христос
Въпреки че може да имаме най-добри намерения да следваме Божия път, не сме ли склонни да правим нещата по свой собствен начин? Ето защо трябва да отидем при Господа, да вземем Неговото иго върху себе си и да се учим от Него. Той беше кротък като никой друг (Матей 11:29) – кротък, но не слаб! Кротостта не познава своеволие, себелюбие, предразсъдъци или упоритост. Да бъдеш кротък означава да не обиждаш или провокираш. Това също предполага да не се обиждаш – да не се провокираш от това, което другите казват или правят. Защо? Защото когато човек не позволява да бъде провокиран, това предполага, че плътта в него е преодоляна чрез непрекъсната практика на самоосъждане. Това е непрекъснато упражнение, нали? За да подобрим това качество на кротост, се нуждаем от допълнителни наставления. Забележително е, че стих 9 говори за кротост два пъти (единственият стих в Библията, който прави това). Това е качество, което доста често се споменава в Псалмите и нещо, което можем да научим от нашия Учител и Неговия пример. Такова отношение на кротост е паралелно на мисленето на „бедните по дух“ – тези, които Господ Исус нарече „блажени“ (Матей 5:3). „Кротките Той ще води в съд“ (Псалм 25:9); тази последна дума понякога се превежда: „по правилния път“ и се свързва с „Неговия път“ в същия стих. „Той ще води“ е тясно свързано в еврейския език с „Неговия път“, тъй като и двата термина произлизат от един и същ корен. „Той учи/ще учи“ означава, че Сам Бог е Учителят, точно както Христос беше в Матей 11:29. Колко прекрасно! Нека научим повече за Давид и най-вече за Христос! „Покажи ми пътищата Си, Господи; научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и ме учи, защото Ти си Бог на спасението ми; на Теб се надявам цял ден“ (Псалм 25:4-5). „Тайната на Господа е с онези, които се боят от Него, и Той ще им покаже Своя завет“ (ст. 14).
В заключение
В заключение можем да кажем, че Давид е открил някои от прекрасните качества и атрибути на Бога. Псалм 25 показва, че Давид е осъзнал Божиите действия с него и се е научил да разчита на Него и на Неговата доброта. Обучен в Божието училище, Давид е могъл да учи другите за Божия правилен път (ст. 9). Ето как нашият Бог ни формира днес, за да можем да станем инструмент, годен за употреба от Учителя (2 Тимотей 2:21) и да функционираме по този начин, докато Той дойде да ни вземе при Себе Си (Йоан 14:3).
— Алфред Бутер
Псалм 25(NKJV)
Към Теб, Господи, издигам душата си. Боже мой, на Теб се уповавам; да не се посрамя; да не тържествуват враговете ми над мен. Наистина, никой, който Те чака, да не се посрами; да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.
Покажи ми пътищата Си, Господи; научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и ме учи, защото Ти си Бог на спасението ми; на Теб се надявам цял ден.
Спомни си, Господи, нежните Си милости и любящите Си доброти, защото те са от древността. Не си спомняй греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; според милостта Си си спомни за мен, заради добротата Си, Господи.
Добър и праведен е Господ; затова Той учи грешниците на пътя. Смирените Той води в справедливост, и смирените Той учи на Своя път. Всички пътища на Господа са милост и истина за онези, които пазят Неговия завет и Неговите свидетелства. Заради името Си, Господи, прости беззаконието ми, защото е голямо.
Кой е човекът, който се бои от Господа? Него Той ще научи на пътя, който избира. Той сам ще живее в благоденствие, и потомците му ще наследят земята. Тайната на Господа е с онези, които се боят от Него, и Той ще им покаже Своя завет. Очите ми са винаги към Господа, защото Той ще измъкне краката ми от мрежата.
Обърни се към мен и се смили над мен, защото съм самотен и измъчен. Скърбите на сърцето ми се увеличиха; изведи ме от бедствията ми! Погледни на страданието и болката ми, и прости всичките ми грехове. Помисли за враговете ми, защото са много; и ме мразят с жестока омраза. Пази душата ми и ме избави; да не се посрамя, защото на Теб се уповавам. Нека почтеността и праведността ме запазят, защото Те чакам.
Изкупи Израел, Боже, от всичките им беди!
