Какъв е Божият план и цел за нашия живот? Това е много важен въпрос за всеки християнин. Мисля, че получаваме отговора в Римляни, глава 8, стих 29. Там се казва, че сме били предопределени да бъдем съобразени с образа на Неговия Син. Желанието на Бог е да ставаме все повече и повече като Христос. Христос трябва да се вижда в нас.
Това беше и целта на служението на апостол Павел. Той пише на галатяните в Галатяни 4, стих 19: „Деца мои, за които пак съм в родилни мъки, докле Христос се изобрази във вас.“ Това ли е и вашето желание, да ставате все повече и повече като Христос? Това ли е вашата цел? Това ли е нещото, към което се стремите?
Въпросът е как е възможно това? Как можем да ставаме все повече и повече като Христос? И самият апостол Павел ни дава отговора във 2 Коринтяни 3, стих 18, където казва: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.“
Когато очите ни са вперени в Исус и когато умовете ни са заети с личността на Христос, когато изучаваме живота Му, ние ще ставаме все повече и повече като Него. Светият Дух ще ни преобрази в Неговия образ и това е, което ще направим днес тук, в тази сесия.
Господ Исус, в деня на Своето възкресение, съобщи възкресенски живот на Своите ученици. Той им съобщи Своя собствен живот. Ние имаме живота на Христос, това е вечен живот. И виждате, когато изучавате Евангелията и виждате Христос в Неговото морално съвършенство, в Неговата любов, в Неговата милост, в Неговата благодат, в Неговата святост, в Неговата праведност, можете да кажете: „Това е моят живот.“ Сега може да си помислите: „Но аз не живея така.“ Но въпреки това, това е животът, който сте получили, защото Христос е вашият живот и Бог ви е дал способността да ходите дори както Той е ходил тук на този свят. Ако Светият Дух е свободен да действа в живота ви, тогава животът на Христос ще стане видим в този свят и това трябва да бъде нашето желание.
Сега Христос е казал на Своите ученици в Матей, глава 11, стих 29, Той казва: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Виждате ли, Господ Исус каза на Своите ученици: „Научете се от Мене. Аз ви дадох пример и искам да се научите от нещата, които ви показах.“ И това е нашето желание в момента. Господ казва: „Аз съм кротък.“
Сега нека разгледаме кротостта. Какво представлява кротостта? Мисля, че кротостта има две основни характеристики. Първата е кротост към Бог, а това означава, че се подчиняваме на Божията воля без да се оплакваме, без да се ядосваме, без да сме недоволни. Казваме: „Да, Отче“, каквото и да се случи в живота ни. Въпреки че има неща, които не ни харесват, ние ги приемаме без да мърморим, без да се оплакваме срещу Бог. Това е кротост към Бог.
И тогава има втора точка, а това е кротост към човека. Когато хората ни нападат, когато хората ни правят зло, ние не отвръщаме. Ние не си отмъщаваме. Ние не се ядосваме. Приемаме го без да отвръщаме. Това е кротост към човека. И двете тези неща Господ Исус е показал в съвършенство в живота Си и Той казва: „Научете се от Мене, защото Аз съм.“
Искам да ви дам един пример от Стария Завет. Във 2 Царе, глава 16, намираме Давид, който беше човек според Божието сърце. И един ден Давид беше прокълнат от друг човек, и този човек хвърляше камъни по Давид и го проклинаше. Сега хората на Давид, тяхната естествена реакция беше: „Да отидем ли и да му отрежем главата?“ Но реакцията на Давид беше напълно различна. И искам да прочета във 2 Царе 16, стих 10, където Давид каза: „Нека проклина, защото Господ му е казал: „Прокълни Давид.“ Кой тогава ще каже: „Защо правиш така?“
Виждате ли, Давид напълно се подчини на Господ и прие обстоятелствата от Божията ръка без да се оплаква, без да си отмъщава, просто казвайки: „Да, Отче“, по новозаветен начин. И виждате, това е, което трябва да научим. Понякога има трудни обстоятелства, които идват в живота ни, и въпросът е как реагираме? Започваме ли да мърморим? Започваме ли да се оплакваме срещу Божието Слово, срещу Божията воля? Опитваме ли се да се оправдаем? Опитваме ли се да си отмъстим? Виждате ли, Бог иска да бъдем кротки и Господ Исус е демонстрирал това в съвършенство.
Четем в Матей, глава 11, в контекста на думите, които току-що видяхме: „Научете се от Мене, защото Аз съм слаб, Аз съм кротък.“ Господ Исус е казал тези думи, и пасажът започва в стих 25 с думите: „В онова време Исус, като отговори, рече: „Хваля Те, Отче, Господи на небето и на земята, че си укрил тези неща от мъдрите и разумните и си ги открил на младенците. Да, Отче, защото така е било угодно пред Твоите очи.“
Започва с думите „в онова време“. Сега какво време беше? Беше времето на отхвърлянето на Христос. Христос обикаляше, правеше добро и лекуваше хората, помагаше на тези, които бяха под контрола и властта на дявола. Той показа Божията любов. Той показа Божията милост. Той лекуваше болните. Той проповядваше Евангелието на царството. И каква беше реакцията на хората? Те богохулстваха. Те казаха: „Той е пияница. Той има демон.“ Виждате ли, те ужасно, ужасно говореха за Господ Исус Христос. Но вместо да се оплаква, да отвръща по какъвто и да е начин, или да се оплаква срещу Божията воля, която позволи тези неща да се случат, Господ Исус казва: „Хваля Те, Отче“, и накрая каза: „Да, Отче, беше угодно пред Твоите очи.“
Виждате ли, това е съвършена кротост към Бог, да кажеш „да“ сред трудности и сред противопоставяне и отхвърляне от хора. Понякога, когато служим на Господ, може също да срещнем противопоставяне. Хората може да започнат да ни нападат, или няма да видим плод от труда си. Въпросът е как реагираме към Бог в сърцата си? Казваме ли: „Да, Отче“? Казваме ли: „Искам да приема това без да се оплаквам, без да се ядосвам“? Наистина ли имаме това „да, Отче“ в сърцата си? Това е толкова важно. Но това наистина е кротост в съвършенство, което Господ Исус ни е показал, и Бог желае да вижда това все повече и повече и у нас. Нека се опитаме да подражаваме на Господ Исус по този начин. Нека кажем: „Да, Отче, каквито и да са обстоятелствата.“
