Чакайте Бога — Той действа!
Въпреки че Писанието ни насърчава и поучава да чакаме Господа, това е едно от най-трудните неща за правене! В Псалм 27:14 Давид казва: „Чакай Господа; бъди силен и Той ще укрепи сърцето ти; чакай, казвам, Господа!“ (NKJV). Последното изречение: „Чакай, казвам, Господа!“ е категорично! Давид познаваше човешкото сърце – своето собствено сърце. Ние сме нетърпеливи. За много християни е трудно да чакат Господа да действа от тяхно име – да „стоят и да видят спасението от Господа“ (Изход 14:13). Нашият „стар човек“, „адамовата природа“ иска да направи нещо, за да подобри ситуацията ни сега.
Йосиф е добър пример за човек, който се е научил да чака Господа. Неговото подобрение е било постоянно от ямата до двореца. Нека научената способност на Йосиф да насърчи сърцата ни да чакаме Него.
Ямата на Йосиф е нашата клопка
Йосиф ни е представен в Битие 30:22-24, но четем за живота му в глави 37-50. Той е бил възлюбен син на баща си, Яков, и следователно е бил мразен от братята си (Битие 37:3-4). Йосиф е имал интерес към репутацията на баща си в земята и със сигурност към характера на баща си пред Бога. Той е донесъл лош доклад за братята си на баща си – и в комбинация с невинното споделяне на мечтите си и очевидната любов на бащата към него, Йосиф е попаднал в яма.
В Битие 37:14 Яков изпраща Йосиф да търси благополучието на братята си. Във стих 19 той е саркастично наречен „сънувач“ от братята си и до стих 24 е хвърлен в яма. Йосиф, който е бил само на 17 години, сега е бил в ужасна ситуация – собствените му братя са се сговорили да го убият, съблекли са го от многоцветната му дреха и са го хвърлили в яма. Това е вид ситуация, в която благочестив, праведен човек, дори зрял вярващ, би очаквал Бог да действа незабавно!
Бог би могъл да попречи на братята му да го хвърлят в ямата или би могъл да избави Йосиф незабавно от ямата. Но ние виждаме Неговия суверенитет в използването на Рувим, за да спаси живота му (Битие 37:21-22), тъй като Той е имал по-големи планове за Йосиф.
Често търсим Бог да ни избави от ситуация, когато Той има планове да ни избави чрез нея. Четем трудната, но утешителна мисъл за избавление чрез ситуация в Исая 43:2-3:
„Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с тебе; и през реките, те няма да те потопят. Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш, нито пламъкът ще те опари. Защото Аз съм Господ, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител.“ (Исая 43:2-3)
Йосиф беше в агония в ямата; той молеше братята си да го освободят, но те не го направиха. Когато братята му дойдоха в Египет да купят зърно, те си спомниха агонията му:
„И си казаха един на друг: „Наистина сме виновни за брата си, защото видяхме мъката на душата му, когато ни молеше, и не го послушахме; затова ни постигна тази беда“ (Битие 42:21)
Ако Йосиф можеше да излезе от ямата, за да се спаси, той щеше да действа. Той викаше към братята си напразно. Трябваше да чака Бог да действа – и ние също! Ямата на Йосиф е нашата клопка. Често се опитваме да действаме от свое име или да викаме за помощ от други, когато трябва да чакаме Бог да действа.
Мястото на Потифар
Бог наистина избави Йосиф от ямата – той беше продаден на мадиамски търговци за двадесет сребърни сикли (Битие 37:28). Йосиф се озова в Египет, при Потифар, който беше офицер на фараона, началник на стражата (Битие 39:1). Бог със сигурност действаше, но Йосиф не го виждаше. Той беше на километри от дома си и в трудни обстоятелства. И все пак Господ му позволи да намери благоволение пред Потифар. Всъщност, Той благослови дома на Потифар заради Йосиф! Административните умения на Йосиф, съчетани с Божието благословение, позволиха на господаря му да му повери всичко (Битие 39:4-6). Потифар разпозна, че Господ беше с Йосиф. Това показва, че дори в изпитание един послушен вярващ може да бъде благословение за другите – показвайки Божието благоволение към Своите в най-трудните обстоятелства. Нашето поведение може да прослави Бога и в същото време да бъде свидетелство за света.
Потифар, който беше поверил цялото си домакинство на Йосиф, не беше единственият човек, който го наблюдаваше. Жената на Потифар също наблюдаваше Йосиф (Битие 39:7), желаейки да постъпи нечестиво с него. Той беше красив на вид и външност и тя беше неумолима в своите настъпления (Битие 39:6-16). Но Йосиф беше верен на Бога и си постави за цел да се пази чист. Той отказа желанията на жената на господаря си и избяга от къщата, след като тя го беше нагласила (Битие 38:12). Добре е да поставим разстояние между нас и греха! Въпреки че той беше верен да не греши против Бога и да не проявява неуважение към Потифар, Бог действаше зад кулисите, за да предаде Йосиф в затвора. Важно е да се отбележи, че Бог не кара жената на Потифар да греши. По-скоро Той позволява нейното неморално поведение да доведе Йосиф в затвора. Йосиф може би е чакал Бог да го върне при семейството му в Ханаан, но Бог е имал други планове: Той е искал Йосиф да срещне един виночерпец. Нека се насърчаваме в Господа, че дори в най-тежките обстоятелства Бог действа от наше име. Забележете, че Йосиф не се оплакваше.
Затворът
Йосиф, подобно на нашия благословен Господ Исус Христос, страда заради праведността, когато се озова в затвора – мястото, където Бог го искаше. Той беше в затвора, където бяха затворени царските затворници. Напомнете си, че не намираме Йосиф да се оплаква. Дали е научил урок от ямата или от епизода в къщата на Потифар? Нашите преживявания с Господа трябва да ни научат да Му се доверяваме.
Йосиф изглеждаше щастлив слуга. Божието благоволение беше върху него и административните му умения бяха безупречни [безгрешни]. Пазачът на затвора забеляза това и постави Йосиф начело (Битие 39:21-23). Животът на Йосиф ни учи, че дори сред ужасни обстоятелства можем да използваме дадените ни от Бога способности и таланти, за да Го прославим. Неговото отношение ни служи за пример, когато попита виночерпеца и хлебаря защо са тъжни (Битие 40:7).
Йосиф, който имаше причина да бъде тъжен, беше весел. Ние сме насърчени да се радваме в Господа, без да се съобразяваме с обстоятелствата си (Филипяни 4:4). Нашите обстоятелства могат да бъдат ужасни, но можем да се радваме на Божията любов, милост, доброта, благост и благодат! Накрая Йосиф тълкува сънищата на своите съзатворници и помоли главния виночерпец да си спомни за него (Битие 40:14-15). Виждаме малък регрес при Йосиф, когато той изложи случая си и потърси избавление от фараона. Може би и ние бихме направили същото.
Дворецът
Животът на Йосиф надхвърля обхвата на тази статия, но за нашите цели завършваме това изследване в глава 41, където фараонът имаше смущаващ сън, който неговите магьосници не можеха да тълкуват. Тази ситуация накара главния виночерпец да „си спомни“ за Йосиф. След като беше извикан от затвора, Йосиф тълкува съня, като първо почете Бога, заявявайки: „Не съм аз; Бог ще даде на фараона отговор на мир“ (Битие 41:16). Същия ден фараонът издигна Йосиф до ранг на управител на Египет. След това Йосиф мъдро съхрани зърното през седемте години на изобилие. Може би сега Йосиф можеше да види, че Бог действаше от негово име от самото начало. Тук ли Йосиф разпозна, че Бог действа в живота му, за да може той да бъде този, който ще спаси животи накрая?
Има урок в наименуването на синовете му: Манасия (който кара да забрави) и Ефрем (плодовитост). Докато си спомняше семейството си, той забрави част от болката, която братята му причиниха. И да, Бог му позволи да се справи с тях. Но Йосиф видя голямата картина. Той всъщност беше плодовит в земята на своето страдание. Бог действаше от негово име и светът се възползва.
Заключение
Ясно виждаме Божието действие от името на Йосиф, когато той беше преместван от една ситуация в друга. Ямата доведе до къщата на Потифар. Къщата на Потифар доведе до затвора. Затворът доведе до двореца. През цялото време Бог действаше, за да изпълни Своята съвършена воля. Йосиф видя това накрая, когато говореше с братята си и направи това прекрасно изявление,
„Но сега, не се натъжавайте и не се сърдете на себе си, че ме продадохте тук; защото Бог ме изпрати преди вас, за да запазя живот“ (Битие 45:5)
Въпросът за нас е: „Кога виждаме, че Бог действа в живота ни?“ Може да е ясно в края на пътуването, че Господ е наредил всяко обстоятелство и ситуация за Своите цели, но можем ли да видим и разберем по пътя, че Бог действа? Ако го направим, няма да се оплакваме толкова много – и дори можем да се радваме на това, което Господ прави за Своя слава и наша полза. Нашият благословен Господ и Спасител, Исус Христос, е нашият съвършен пример. Той каза в градината,
„Отче, ако е Твоя воля, отнеми тази чаша от Мене; но все пак не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42)
Искаме ли Бог да действа и да изпълни Своята съвършена воля в живота ни? Той го направи с Йосиф!
