Част 3: ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ЖИВОТ, ДОСТОЕН ЗА ГОСПОДА
В Колосяни 1:9-10 Павел се моли: „За да се изпълните с пълното познание на Неговата воля, във всяка мъдрост и духовно разбиране, така че да ходите достойно за Господа във всяко благоугождение, като принасяте плод във всяко добро дело“ (JND). Искате ли да живеете живот, достоен за Господа? Или просто искате да живеете живота си, за да задоволите собствените си амбиции, стига това, според вас, да не е в противоречие с Господа? Има голяма разлика! Тази статия се стреми да събуди във вас дълбоко желание да „ходите достойно за Господа“. „Ходя“ е гръцката дума, използвана тук и на много други места, за да говори за християнско поведение, което не се преследва спорадично, а последователно като цялостен, целенасочен начин на живот. Дали животът само за Христос докосва струна на копнеж във вас, особено когато си помислите, че Той е умрял за вас? За кого друг бихте искали да живеете, ако сте изкупени с Неговата скъпоценна кръв?
Да живеем „достойно за Господа“ изисква, както ни казва молитвата на Павел, да „бъдем изпълнени с пълното познание на Неговата (Божията) воля“. В този контекст това означава да знаем какъв иска Той да бъде нашият морален характер. „Достойно за Господа“ означава, че според Божията преценка нашият „ход“ трябва да бъде като хода на самия Господ Исус! Думата, преведена като „достойно“, има основното значение на „претеглено на везната“.
Преди да бъдат изобретени съвременните вътрешни везни, претегляното нещо (нашият живот) се поставяше на едната страна на везната и се сравняваше с правилната стандартна тежест (животът на Господа) на другата страна. Всичко, което правим в живота, трябва да бъде такова, че всеки да каже: „Този човек е истински християнин. Този човек е христоподобен.“
Как биха ходили достойно за Господа колосянските християни? Павел продължава да се моли в Колосяни 1:10-12 (NKJV) техният ход да бъде: „плодотворен“, „нарастващ“, „укрепен“ и „благодарен“.
Ход, който е „плодотворен във всяко добро дело“, произтича от толкова завършен характер на живот, че носи удоволствие на Бога във всичко, което прави. В Йоан 15:1-8 Господ Исус се позовава на необходимостта Неговите ученици да пребъдват в Него, истинската лоза, за да постигнат тази цел.
Ход, който „нараства в познанието на Бога“, е този на някой, който расте в и чрез познанието на Бога. Това познание е това, което носи растеж. То е като клоните на естествената лоза, които получават храна от самото растение.
Ход, „укрепен с всяка сила“, е този, който е укрепен за многото трудни преживявания на християнския живот. Християните са укрепени не за извършване на свръхестествени дела, а за да ходят твърдо и да могат да издържат житейските изпитания. Духовна сила е необходима и „за всяко дълготърпение“ към онези, които се оказват противни както на християнското послание, така и на християнския начин на живот. Павел признава, че трябва да бъдем укрепени, според проявената сила на Божията слава, за да проявяваме тези черти на търпение и дълготърпение с радост. Това надхвърля простото примиряване с неблагоприятни обстоятелства или трудни хора.
Ходенето достойно за Господа се характеризира и с благодарност. Това е ходът на онези, които „благодарят на Отца“, източника на всички наши благословения в Христос. Колосяни 1:12 обяснява защо: „Отец... ни е направил годни да бъдем участници в наследството на светиите в светлината.“ Удивителният факт е, че ние споделяме заедно наследството, мястото на идващата слава в и с Христос (Ефесяни 1:11).
Нашата способност да отговаряме на Отца идва от това, че Той напълно ни е подготвил за тази слава. Той ни е спасил от контрола на Сатана и ни е въвел в царството на Сина на Неговата любов, пренесъл ни е от областта на тъмнината в новия и вечен ред. В това царство Исус е Господ и ние трябва да покажем това чрез нашия начин на живот, докато ходим достойно за Него (Колосяни 1:3; 2:7; 3:15,17; 4:2).
Посланието до колосяните е предназначено да покаже, че живата вяра в разпнат, прославен Христос трябва да се проявява във всяка сфера на християнския живот – живот в събранието, семеен живот и светски живот (3:10-4:6). Павел призовава колосяните да отхвърлят непокорния начин на живот на невярващите, „в който и вие някога сте ходили, когато сте живели в тях. Но сега и вие трябва да отхвърлите всичко това: гняв, ярост, злоба, хула, сквернословие от устата си. Не лъжете един друг, тъй като сте съблекли стария човек с делата му и сте облекли новия човек, който се обновява в познание според образа на Този, Който го е създал“ (3:3:7-10).
Това е различно от решаването какви дрехи да носите. Това е вземане на съзнателно решение да облечете новия човек, да възпроизведете характеристиките на Христос! Павел ни казва, че за да постигнем това, трябва да зависим от Христос: „И така, както сте приели Христос Исус Господа, така ходете в Него, вкоренени и изградени в Него и утвърдени във вярата, както сте били научени, изобилствайки в нея с благодарност“ (2:6-7). Именно защото сме завършени в Него, можем да Го проявяваме в ежедневния си ход.
Но какво да кажем за нашите отношения с невярващите, чийто начин на живот някога е бил наш? Павел отговаря: „Ходете мъдро към външните, като изкупвате времето. Словото ви винаги да бъде с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всеки“ (4:5-6). Това увещание следва молбата на Павел за молитви относно евангелските възможности и правилното им използване (4:3-4). Така неговото увещание е в контекста на ефективно свидетелство. Следователно „изкупване на времето“ означава да се възползваме максимално от всяка евангелска възможност, която ни се представя. Въпреки това, то ще бъде ефективно само ако е подкрепено от христоподобен начин на живот (3:8-4:1). Това се отнася особено за нашата реч, която, както се посочва в 4:6, трябва да бъде „винаги с благодат, подправена със сол“. Нашето поведение никога не трябва да компрометира истината на евангелието, нито да одобрява греха. Винаги трябва да поддържаме баланс между „благодат и истина“ (Йоан 1:16-17).
Очаквайте заключението на тази поредица следващия месец.
