Някои уроци, свързани с Варнава
Някои вярващи изглеждат особено използвани от Господа, за да насърчават другите. Варнава беше един от тези хора. Името, дадено му при раждането, беше Йосия, преведено също като Йосиф. Произлизащо от еврейски, това име означава „Нека Яхве добави“ или „Господ може да добави“ (виж Битие 30:24). По-късно Йосия, както ще прочетем, е наречен Варнава, което означава „син на утехата“, „син на утешението“ или „син на насърчението“. Той е почитал новото си име многократно и това име предполага, че Божието насърчение е достъпно за всички вярващи, където и да се намират.
Варнава почти винаги се споменава във връзка със Савел, или Павел. Можем да научим много уроци и от двамата мъже, които бяха истински последователи на Господа в слава. Имайки това предвид, нека разгледаме пасажите, където се появява името „Варнава“, в реда, в който ги намираме в Писанието.
Ролята на Варнава в началото, първо в Йерусалим, а след това в Антиохия
Препратка 1 – Деяния 4:36 NKJV
Йосия, когото апостолите нарекоха Варнава (което се превежда Син на насърчението), левит от Кипър.
Лука, авторът на Деяния, записа новото име за Йосия, който е роден в Кипър. Това име, „Варнава“, е получено от неговите събратя вярващи, апостолите, в Йерусалим, и то обобщава отношението, поведението и дейностите на този верен вярващ като човек, който е бил напълно отдаден на Божиите интереси. Той е бил източник на насърчение за Божия народ в онези дни – време, когато те са били белязани от характера на „първата любов“ (Откровение 2:4; разгледайте Деяния 2:42-47). За съжаление, упадъкът настъпва бързо, още в Деяния 5, и продължава. Какво специално име биха могли да ви дадат вярващите около вас като свидетелство за вас?
Изразът „първа любов“ показва, че Господ Исус е всичко за нас, и предполага, че ние, ако сме белязани от нея, сме посветени на Неговите интереси. Това е било вярно в онези ранни дни в Йерусалим, а по-късно в Ефес, където Павел е работил с големи резултати (Деяния 19:1-20). Въпреки това, около 25 години по-късно, Господ изпраща на ефеските вярващи послание чрез Йоан, защото те са изоставили своята „първа любов“ (Откровение 2:1-7). А какво да кажем за нас днес?
Препратка 2 – Деяния 9:27
Варнава го [Савел] взе и го доведе при апостолите. И им разказа как е видял Господа по пътя, и че Той му е говорил, и как е проповядвал смело в Дамаск в името на Исус.
Варнава продължи по линията на „първата любов“, като прояви състрадание дори към бившия гонител Савел от Тарс. Какво благословено служение имаше Варнава, когато представи Савел на йерусалимските светии! Бившият гонител, който е участвал в смъртта на няколко светии, сега е станал един от тях – истински вярващ. Какво чудо на Божията благодат (1 Тимотей 1:13; Галатяни 1:13-24)! Въпреки това, все още не беше щастлив край, защото Савел трябваше да избяга от Израел (Деяния 9:30).
Междувременно Бог продължи Своето дело на благодат със спасението на Корнилий и неговия дом в Кесария (Деяния 10). Тази наистина интересна глава показва как Петър използва ключовете на царството, които Господ му беше дал (Матей 16:16-19). Какво служение или област на служба ви е дал Господ?
Препратка 3 – Деяния 11:21-22,25
Голям брой [в Антиохия] повярваха и се обърнаха към Господа. Тогава новината за тези неща стигна до ушите на църквата в Йерусалим и те изпратиха Варнава да отиде до Антиохия... Тогава Варнава замина за Тарс, за да търси Савел.
Скоро след обръщането на Савел, Бог разшири делото отвъд границите на Израел, на север до Антиохия, известен град в Сирия. Много хора там бяха спасени. Апостолите и вярващите в Йерусалим очевидно се интересуваха от това, което Бог правеше, според Христовия план (1:8), и решиха да изпратят Варнава при тях. Те познаваха Варнава като готов и полезен инструмент, истински слуга. Когато пристигна в Антиохия, той видя Божията благодат в действие. Варнава „се зарадва и насърчи всички да продължават с Господа с твърдо сърце“ (11:23).1 Въпреки това, Варнава осъзна, че тези нови вярващи се нуждаят от повече учение, отколкото той можеше да даде. Това е още едно доказателство за Божията благодат, показана в този син на утехата, който реши да търси Савел там, където той беше избягал, когато животът му беше в опасност в Израел (9:29-30). Разпознаваме ли нуждите на другите, които са по-големи, отколкото можем да задоволим, и тогава търсим ли помощ за тях?
Препратка 4 – Деяния 11:29-30
Учениците, всеки според възможностите си, решиха да изпратят помощ на братята, живеещи в Юдея. Това и направиха, и го изпратиха на старейшините чрез Варнава и Савел.
Новите вярващи в Антиохия чуха за глад, който ще засегне Йерусалим и Юдея (ст. 27-29) и искаха да изпратят дар, за да помогнат на вярващите там. Доктринално, Павел по-късно обясни, че езическите вярващи са длъжници на евреите, особено на вярващите сред тях (виж Римляни 15:25-27). Този принцип се основава на това, което Господ каза на самарянката: „Спасението е от евреите“ (Йоан 4:22). Това, което се практикуваше в Антиохия, беше преподавано от Павел, в хармония с други Писания:
„Ако брат или сестра са голи и лишени от ежедневна храна, и някой от вас им каже: „Идете си с мир, стоплете се и се нахранете“, но не им дадете нещата, които са необходими за тялото, каква е ползата? Така и вярата сама по себе си, ако няма дела, е мъртва“ (Яков 2:15-17). - „Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината чрез Духа в искрена любов към братята, обичайте се един друг пламенно с чисто сърце“ (1 Петър 1:22). - „Почитайте всички хора. Обичайте братството. Бойте се от Бога. Почитайте царя“ (2:17). - „Накрая, всички вие бъдете единомислени, състрадателни един към друг; обичайте се като братя, бъдете нежни, бъдете учтиви; не отвръщайте зло за зло или обида за обида, а напротив, благославяйте, знаейки, че сте призовани за това, за да наследите благословение“ (3:8-9).
- „Който има благата на този свят и види брата си в нужда, и затвори сърцето си за него, как Божията любов пребъдва в него?“ (1 Йоан 3:17). Осъзнаваме ли дълга, който имаме?
Препратка 5 – Деяния 12:25
Варнава и Савел се върнаха от Йерусалим, когато бяха изпълнили служението си, и взеха със себе си и Йоан, чието презиме беше Марк.
Преди това пътуване обратно до Антиохия, Варнава е бил там като пратеник, изпратен от Йерусалим (11:22). Като син на насърчението, той се идентифицира с дело на Божията благодат. След това той става един от пратениците, изпратени от Антиохия, за да донесе подкрепа на вярващите в Йерусалим. Сега, заедно със Савел, Варнава пътуваше обратно към мястото, където беше видял Божията благодат в действие по такъв забележителен начин. След като остана в Антиохия известно време, той се предостави да бъде изпратен на нова мисия, като инструмент, годен за употреба от Учителя. А какво да кажем за теб и мен: готови ли сме да преминем към друга област на служба, както Господ би ни насочил?
Ново развитие – мисионерското пътуване на Варнава със Савел, или Павел
Препратка 6 – Деяния 13:1
А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава, Симеон, който се наричаше Нигер, и Луций от Киринея, и Манаин, който беше възпитан с Ирод тетрарха, и Савел.
Всеки един от тези петима братя в Господа беше белязан от Божията благодат. Те бяха много способни, въпреки че бяха различни по раса, култура, възпитание и религиозен произход. И все пак те работеха заедно в прекрасно единство и хармония въпреки тези различия. Каква е хармонията и единството между нас и други, които идват от напълно различни среди?
Препратка 7 – Деяния 13:2
Докато служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: „Сега отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“
Господ в слава, работещ чрез Своя Дух, призова Варнава и Савел за изцяло нова мисия. Те бяха ентусиазирано подкрепени от местното събрание в Антиохия, които „постеха и се молеха, и положиха ръце върху тях“ (ст. 3). А какво да кажем за нас? Предоставяме ли се напълно на нашия възвишен Господ? Може ли Той да използва теб или мен като съд, годен за Учителя, както Му е угодно, и в общение с нашите братя, както те направиха?
Препратка 8 – Деяния 13:7
Проконсулът Сергий Павел, интелигентен човек... повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.
Подкрепени от младото събрание в Антиохия и изпратени от Светия Дух, Варнава и Савел пътуваха до остров Кипър, където Варнава някога е живял. Там той и Савел бяха поканени от римския проконсул да му разкажат Божието Слово. Въпреки това, един еврейски магьосник, Елима, беше там и се противопостави на апостолите. Докато това се случваше, нещо се промени: когато апостолите пристигнаха в Кипър, Варнава беше споменат пръв в разказа (ст. 7); но когато се сблъскаха с Елима, Савел, сега наречен Павел, беше споменат пръв. Това е така, защото Павел предприе публични действия като Божи пратеник2 (ст. 9-12). Ситуацията предполага допълнително изпитание за Варнава: да позволи на друг инструмент на Божията благодат да бъде по-известен. По принцип той вече беше научил този урок, когато беше пътувал от Антиохия, за да търси Савел. Готови ли сме друг слуга на Господа да бъде по-известен?
Препратка 9 – Деяния 13:43
А когато събранието се разпусна, мнозина от юдеите и благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които, говорейки им, ги убеждаваха да продължават в Божията благодат.
След служението си в и около Кипър и неговите синагоги (Деяния 13:5-6), включително срещата с проконсула, мисионерската група прекоси морето и пътува до римската провинция Азия, в днешна Турция. Йоан Марк реши да се върне в Йерусалим (ст. 13), но Павел и Варнава преминаха през страната, докато пристигнаха в Антиохия Писидийска. Там, в събота, те посетиха синагогата и бяха попитани дали имат „слово на увещание“ (ст. 15). Павел използва тази дадена от Бога възможност и изнесе послание за историята на Израел, идването на Месията и как Той беше отхвърлен и умря на дърво, но не видя тление, тъй като Бог Го възкреси от мъртвите (ст. 16-37). Те добавиха сериозно и тържествено предупреждение да не отхвърлят Божията покана да повярват (ст. 38-41). Предизвикателството беше ясно представено на всеки един, да се покае и да повярва.
След това четем за Павел и Варнава, които говореха на онези, които ги следваха, убеждавайки „ги да продължават в Божията благодат“ (ст. 43). Точно както Варнава беше казал на новите вярващи в Антиохия Сирийска да останат или да продължават с Господа (11:23), така Павел и Варнава наставиха и убедиха новите вярващи в Писидийска Антиохия да пребъдват с Него. Продължаваме ли и ние вярно в Неговата благодат, докато споделяме евангелието и насърчаваме вярващите?
Еврейска опозиция и още предизвикателства
Препратка 10 – Деяния 13:46
Тогава Павел и Варнава се осмелиха и казаха: „Беше необходимо Божието слово да бъде изговорено първо на вас; но понеже го отхвърляте и се смятате за недостойни3 за вечен живот, ето, ние се обръщаме към езичниците.“
Мнозина сред юдейската публика в Антиохия не повярваха. Свидетелствайки вярно на своите сънародници юдеи, Павел и Варнава потвърдиха принципа в Божиите пътища: „първо на юдеина“ (Римляни 1:16). Въпреки това, Божията благодат достига и до езичниците, тъй като и двамата стоят на една и съща основа пред Бога. „Защото Божията правда се открива в него от вяра във вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ (Римляни 3:21-23). Това беше неприемливо за юдейските водачи, където и да бяха, и все още е така, дори днес. Убедени ли сме, показвайки на думи и дела, че Божията благодат наистина е достъпна за всеки?
Препратка 11 – Деяния 13:50
Но юдеите подбудиха набожните и видни жени и първенците на града, повдигнаха гонение против Павел и Варнава и ги изгониха от своя край.
Опозицията стигна дотам, че изгони Божиите пратеници от района, както се беше случило с Месията в Неговото земно служение. Изгонен, Той излезе (Йоан 19:15; Евреи 13:12). Сега в Деяния 13 небесният Господ беше отхвърлен чрез Своите пратеници. По-рано, в Йерусалим, Дванадесетте и Стефан преживяха подобно отхвърляне (Деяния 4–7). Всички вярващи трябва да осъзнаят, че техният Спасител и Господ е отхвърлен в този свят, където Неговите права няма да бъдат почитани, докато Той не дойде да ги заяви и наложи. Тогава всяко коляно ще се поклони пред Него (Филипяни 2:10-11). Засега сме причислени към Него в Неговото отхвърляне.
Друга форма на опозиция – този път от езичници
Препратка 12 – Деяния 14:12
Варнава нарекоха Зевс, а Павел – Хермес, защото той беше главният говорител.
Антагонизмът на юдейската общност, описан в Деяния 13, беше последван от опозицията на езическия свят, който беше контролиран от идолопоклонство (14:11-13). Трябва да се отбележи, че в този контекст Варнава беше поставен преди Павел. В тяхното езическо мислене Варнава, който беше по-висок от Павел, представляваше Зевс, докато Павел, бидейки по-нисък, се смяташе за Хермес. Светът ни възприема според техния начин на мислене, който също е различен от Божиите мисли.
Препратка 13 – Деяния 14:14
Но когато апостолите Варнава и Павел чуха това, раздраха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки.
Първо, отбелязваме, че Светият Дух нарече Варнава „апостол“, защото опозицията на врага беше насочена особено към възвишените пратеници на Господа, Неговите изпратени. Този пасаж показва колко бързо могат да бъдат повлияни невъзродените хора, преминавайки от една крайност в друга (ст. 11-19), както се случи по-късно на остров Мелита (28:4-6). Тук в Листра (Деяния 14:8-20) хората искаха да се покланят на апостолите като на богове, но след това, повлияни от юдейски противници, които дойдоха чак от Антиохия и Икония (ст. 19), същите хора искаха да убият Варнава и Павел. Това беше, защото те се противопоставиха на техните идолопоклоннически идеи. Множествата замеряха Павел с камъни до такава степен, че хората мислеха, че е мъртъв (ст. 19), но в следващия стих четем, че „той стана“ (ст. 20).
Господ помогна на апостолите в техния час на беда. Подобно, ние трябва да се доверяваме на Господа за Неговата помощ и подкрепа в критични ситуации, които понякога възникват внезапно без изход.
Препратка 14 – Деяния 14:20
Когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града. И на следващия ден замина с Варнава за Дервия.
След огромната атака в Листра, преживял благодатната и мощна намеса на Господа, който го въздигна, Павел, заедно със своя верен спътник, продължи мисията си. Въпреки всички премеждия, които бяха преживели, и двамата действаха според увещанията, които бяха дали по-рано (11:23, 13:43), а именно, да постоянстват.4 Това е още един важен урок, който можем да научим от тях: Не се отказвайте, а продължавайте, с Божията помощ и от любов към Учителя и Неговите интереси.
По-нататъшната роля на Варнава в Йерусалим и отвъд
Препратка 15 – Деяния 15:1-2
Някои мъже слязоха от Юдея и учеха братята: „Ако не се обрежете според Моисеевия обичай, не можете да бъдете спасени.“ Затова, когато Павел и Варнава имаха немалко разногласия и спор с тях...
В началото в Антиохия Варнава беше свидетел на Божията благодат (11:22). Въпреки това, юдаистите атакуваха тази благодат със своя легализъм. Те не отричаха, че езичниците могат да бъдат спасени, но искаха да ги поставят и държат под Моисеевия закон – или да бъдат спасени чрез него, или да го спазват като правило за живот. И в двата случая, като следствие, те отхвърляха Божията благодат! Политически, юдейските водачи може да са искали да държат всички под свой контрол, като поддържат този вид законна власт. Където Бог действа, врагът скоро следва, но тези въпроси трябваше да бъдат изяснени. Подобни предизвикателства са възниквали в църковната история и, за съжаление, са разделяли Божия народ. Има ли днес неща във връзка с теб и мен, които отхвърлят Божията благодат?
Препратка 16 – Деяния 15:2
... Те решиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат в Йерусалим при апостолите и презвитерите по този въпрос.
Вярващите в Антиохия осъзнаха, че нещо трябва да се направи, след като юдаистите ги бяха обезпокоили. С мъдрост и смелост те изпратиха някои да разследват въпроса, отивайки там, откъдето юдаистите твърдяха, че са дошли: апостолите и презвитерите в Йерусалим. Варнава, синът на утехата и насърчението, отново е пратеник. В този случай той се връщаше в Йерусалим в защита на Божията благодат. Тази благодат беше демонстрирана в Антиохия (11:21-25) и по време на първото мисионерско пътуване (виж 14:26) – въпреки организираната съпротива на юдаистите. Във възникналите въпроси търсим ли ръководство от Неговото Слово?
Препратка 17 – Деяния 15:12
Тогава цялото множество замълча и слушаше Варнава и Павел, които разказваха колко много чудеса и знамения Бог беше извършил чрез тях сред езичниците.
На Йерусалимския събор Господ осуети усилията на врага да раздели или заблуди новите вярващи. Там Варнава и Павел свидетелстваха за Божията благодат, която бяха видели да действа сред езичниците. Това беше последвано от по-нататъшни консултации, след което беше взето единодушно решение от всички присъстващи, под ръководството на Духа, да не се безпокоят новите вярващи. Можем ли да дадем свидетелство за това, което Бог е направил чрез нас, и да не създаваме трудности за новите вярващи от собствените си желания?
Препратка 18 – Деяния 15:22
Тогава апостолите и презвитерите, с цялата църква, решиха да изпратят избрани мъже от своята компания в Антиохия с Павел и Варнава, а именно Юда, който също се наричаше Варсава, и Сила, водещи мъже сред братята.
Сега Варнава, заедно с Павел и в общение с Петър и Яков, се стремеше да осуети усилията на врага да раздели. След като тази среща завърши с чудно единство, постигнато от Светия Дух, Варнава стана пратеник от Йерусалим до Антиохия, за да препотвърди Божията благодат. По този повод неговата мисия беше, заедно с двама водещи братя от Йерусалим, Юда и Сила, да потвърди Йерусалимското решение по отношение на юдаистите. Варнава отново беше инструмент за насърчение, утеха и подкрепа. В резултат на посланието, което носеше, вярващите „се зарадваха“ (ст. 31). Може ли Светият Дух да използва теб и мен, за да донесем утеха на вярващи в беда, в ситуации, в които те не виждат никакво решение?
Препратка 19 – Деяния 15:25
Стори ни се добре, като се събрахме единодушно, да изпратим избрани мъже при вас с нашите възлюбени Варнава и Павел.
Въпросът, който предизвика тази нова мисия, описана в предишната препратка, беше изяснен писмено и устно потвърден от двамата избрани свидетели, Юда и Сила, които придружаваха апостолите. Сила, или Силван, по-късно ще придружава Павел на дълго мисионерско пътуване (15:40) и, много по-късно, може да е помогнал на Петър като негов редактор при написването на първото му послание (1 Петър 5:12). Можем ли да вървим и да служим заедно в единство с други вярващи?
Синът на утехата – благодат и провал
Препратка 20 – Деяния 15:35
Павел и Варнава... останаха в Антиохия, като поучаваха и проповядваха словото на Господа, заедно с много други.
След като последната мисия беше завършена, Варнава продължи своите задачи като син на утехата. Павел и Варнава останаха в Антиохия и продължиха с Юда и Сила да показват Божията благодат в съответствие с „Господното слово“. В ситуации на много конфликти и противоречия, тези братя бяха полезни инструменти, способни да донесат утеха и помощ, в подчинение на Господа на небето. Днес предизвикателството за работниците сред Божия народ е да донесат утеха и насърчение, като същевременно поддържат Господното слово. Колко добре вършим тази работа?
Препратка 21 – Деяния 15:36
Тогава след няколко дни Павел каза на Варнава: „Нека сега да се върнем и да посетим братята си във всеки град, където сме проповядвали словото на Господа, и да видим как са.“
Павловото пастирско сърце го подтикна да направи това предложение на Варнава, неговия верен спътник от първото мисионерско пътуване. Загрижени ли сме за братята, с които сме имали контакт в миналото?
Справка 22 – Деяния 15:37
Варнава пък настояваше да вземат със себе си и Йоан, наречен Марк.
Възникват проблеми и по пътя има провали. Дори с такъв инструмент на утеха, какъвто беше Варнава, може да се случи провал въпреки добрите намерения. Неговият роднина Марк беше придружавал Варнава и Павел по време на първото им пътуване, но внезапно ги беше напуснал. Според Павел Марк все още не беше готов за служба, но това щеше да се промени по-късно, когато Павел го похвали (Колосяни 4:10; 2 Тимотей 4:11). В този момент обаче Марк все още не беше напълно възстановен и възникна разногласие между Павел и Варнава. В резултат на това за известно време настъпи тъжен разрив. Вероятно е имало провал и при двамата апостоли, но само Господ знае точно. Може би трябва да си зададем въпроса: „Когато възникнат разногласия между мен и съработник в Господа, как реагирам?“
Справка 23 – Деяния 15:39
Тогава спорът стана толкова остър, че те се разделиха един от друг. И така, Варнава взе Марк и отплава за Кипър.
Не знаем точно защо, но изглежда, че на Варнава може да му е липсвала известна мъдрост по отношение на дисциплината, необходима за пълното възстановяване на Марк. Павел също вероятно е сгрешил по един или друг начин. Това обаче не е краят на историята.
Връзката между Павел и Варнава беше възстановена, както можем да заключим от това, което Павел написа по-късно (1 Коринтяни 9:6). Марк също беше възстановен (Филимон 1:24; Колосяни 4:10; 2 Тимотей 4:11) и беше близък с Петър, който го наричаше свой „син“ (1 Петрово 5:13). Когато Марк беше написал своето евангелие, Павел го нарече „много полезен“ (2 Тимотей 4:11 ESV). Според небиблейски източници Петър е обучавал Марк и по-късно му е помогнал в написването на неговото евангелие. Днес нека насърчаваме и помагаме на следващото поколение служители.
Справка 24 – 1 Коринтяни 9:6 NKJV
Или само аз и Варнава нямаме право да се въздържаме от работа?
Пишейки до събранието в Коринт, Павел, сега на третото си пътуване, защитаваше апостолството, което беше получил от възвишения Господ Исус. Павел също се идентифицираше напълно с верния спътник от първото си пътуване, Варнава. Нека ги считаме и двамата за примери за вярна и полезна служба.
Още точки за размисъл
Справка 25 – Галатяни 2:1
После, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
Конфликтът с юдаистите накара Павел да се увери, че синът на утехата ще отиде с него в Йерусалим като свидетел, за да защити истината за Божията благодат. Това вероятно се отнася до посещението във връзка с глада (Деяния 11:29-30), което се е случило преди събора от Деяния 15. Има моменти, когато е особено ценно да имаме друг човек с нас в Неговата служба.
Справка 26 – Галатяни 2:9
И когато Яков, Кифа и Йоан, които изглеждаха стълбове, разбраха благодатта, която ми беше дадена, те подадоха на мен и на Варнава десницата на общението, за да отидем ние при езичниците, а те при обрязаните.
Това споразумение може да се е състояло по време на посещението, току-що споменато в предишната точка. По всяка вероятност Посланието към галатяните е било написано скоро след първото мисионерско пътуване на Павел и Варнава. Готови ли сме да работим в координация с тези, които са духовни водачи в Църквата, или искаме да вървим по своя път?
Справка 27 – Галатяни 2:13
И останалите юдеи също лицемерничеха с него, така че дори Варнава беше увлечен от тяхното лицемерие.
Дори някой толкова верен и опитен като Варнава, син на утеха, можеше да се провали, когато беше повлиян от лошото поведение на Петър, който беше подобно заблуден от юдаистите! Това е сериозно предупреждение за всички нас (1 Коринтяни 10:12). Въпреки това Петър прие необходимата корекция и по-късно изрази своята благодарност за служението на Павел (2 Петрово 3:15). Ние също трябва да бъдем внимателни и може да се наложи да бъдем коригирани понякога!
Справка 28 – Колосяни 4:10
Поздравява ви Аристарх, моят съзатворник, с Марк, братовчед на Варнава (за когото получихте наставления: ако дойде при вас, приемете го).
Последната библейска препратка към Варнава споменава неговата роднинска връзка с Марк, който беше напълно възстановен. Не знаем дали Варнава е бил още жив по това време, но този коментар би го насърчил много, сина на утехата. Марк е бил зает с написването на евангелието на „Верния Слуга“.
Разглеждайки тази последна препратка, си спомняме, че Варнава се предостави, макар и да беше слаб и провалящ се съд, да бъде инструмент в Божията ръка, за да могат Христовите слави да бъдат показани в и чрез него. Днес прославеният Христос отдясно на Бога желае да използва всички християни като Свои инструменти. Бог иска красивите черти на Христос да се виждат в и чрез нас (Ефесяни 1:23)! В крайна сметка, това, което сме научили в Божието училище, ще бъде показвано завинаги, за Негова чест и слава.
БЕЛЕЖКИ
- Новият Завет използва думата „цел“ (гр. próthesis) 12 пъти, от които шест са във връзка с Божиите планове. Деяния има тази дума два пъти: в 11:23 тя показва правилното решение на човешкото сърце, докато в 27:13 се отнася до грешния план на човека.
- Павел „погледна“ Елима „настойчиво“. Гръцкият термин се среща седем пъти (само в Деяния 3:4, 7:55, 10:4, 11:6, 13:9, 14:9, 23:1).
- Буквално, „... не се смятайте за достойни за вечен живот.“ Думата „достоен“ (гр. áxios) се среща седем пъти в Деяния (13:25,46, 23:29, 25:11,25, 26:20,31).
- Глаголът „да продължавам“ (гр. prosménō), използван в тези две препратки, се среща седем пъти в Новия Завет (Матей 15:32; Марк 8:2; Деяния 11:23, 13:43, 18:18; 1 Тимотей 1:3, 5:5).






