Историята на Исаак е необичайна с това, че започва 25 години преди той да бъде заченат. Баща му Аврам (Авраам) е на 75 години и бездетен, когато отговаря на странния призив на Йехова да напусне родния си Ур в Халдея (днес южен Ирак), за да стане баща на безбройно множество в земя, за която не знае нищо, освен че Йехова ще го води там. Евреи 11:8 казва: „С вяра Авраам, когато беше призован да отиде на място, което по-късно щеше да получи като наследство, послуша и отиде, макар и да не знаеше къде отива.“
Верен на Словото Си, Йехова води Аврам и жена му Сарай в Ханаан. Веднага Той се явява и дава обещание: „На твоето потомство ще дам тази земя“ (Битие 12:7 NIV). И там Аврам се утвърждава като изключителен поклонник на Йехова, като издига олтар на Неговото име.
Лоши избори
Въпреки това, поради силен глад, Аврам се премества в Египет, макар да нямаше указания от Бога да отиде там. Постоянна поука в Писанието е, че където Господ води Своите предани, Той също така се грижи за тях. Аврам щеше да има нужда от време и тъжен опит, за да научи този урок.
Несигурността да се окаже извън Божия план за живота си кара Аврам да компрометира своята почтеност – и сигурността на жена си. Страхувайки се, че езичниците ще го убият, за да я имат, той излъга, че тя е негова сестра, а не негова жена. Разбира се, самият фараон взе Сарай в харема си и „се отнесе добре с Аврам заради нея, и Аврам придоби овце и говеда, мъжки и женски магарета, слуги и слугини, и камили“ (Битие 12:10-16). От морална гледна точка това беше лоша сделка, а още по-лоша от гледна точка на вярата.
След като Господ го измъкна от тази криза, Аврам се върна с новооткритото си богатство в Ханаан и при олтара си. Но възникна друга криза на вярата. Аврам и Сарай не ставаха по-млади и все още бяха бездетни. Как Йехова щеше да изпълни обещанието Си за безброй потомци? Тогава Сарай имаше идея: тя убеди Аврам да има дете от млада робиня, която беше донесла сред египетските си придобивки. Но това дете, Исмаил, родено, когато Аврам беше на 86 години, не беше детето, което Бог беше обещал. Той беше проблем, както и майка му, която сега имаше статут, който господарката ѝ нямаше.
Бог изпълнява обещанието Си
Йехова настоя, че ще даде на Аврам син от Сарай. В крайна сметка, след още изпитания на вярата на Аврам и още едно приключение „тя е сестра ми, а не жена ми“, Бог изпълни обещанието Си. Авраам беше на 100 години, когато се роди Исаак, а Сара (Бог промени имената им) беше на деветдесет. Каква радост най-накрая да държат в ръцете си обещания син, за когото Авраам чакаше една четвърт от живота си!
Сега 14-годишният Исмаил беше ревнив и жесток към новородения си брат. Така, за голяма скръб на Авраам (резултат от това, че правеше нещата по своя си начин), той трябваше да изгони Исмаил и майка му от дома си по заповед на жена си и на Бога. Исмаил – и неговите потомци – станаха вечен враг на Исаак и неговите потомци, чак до този век.
По-силна вяра, по-голямо изпитание
Без съмнение Авраам възпитаваше сина си във вярата и разказваше за своите приключения и провали. Но най-голямото изпитание на вярата както за бащата, така и за сина, предстоеше. Един ден Бог каза на Авраам да заведе Исаак на далечен планински връх и да го принесе в жертва! Тъй като той се беше научил да се доверява на Бога без въпроси, няма и намек за колебание във вдъхновения разказ. Исаак също щеше да намери вярата си изпитана и укрепена чрез преживяването.
Авраам взе Исаак и няколко слуги на тридневно пътуване до планината. Вярата му беше очевидна, когато каза на слугата си: „Останете тук с магарето, докато аз и момчето отидем там. Ще се поклоним и тогава ще се върнем при вас“ (Битие 22:5). Ще се върнем? Нямаше ли да принесе сина си в жертва? Докато бащата и синът се изкачваха, Исаак каза: „Татко? Огънят и дървата са тук, но къде е агнето за всеизгарянето?“ (Битие 22:7). Сърцето на Авраам се късаше, но вярата му беше силна: „Бог Сам ще осигури агнето за всеизгарянето, сине мой“ (22:8).
С вяра Авраам, когато Бог го изпита, принесе Исаак в жертва. Този, който беше получил обещанията, щеше да принесе в жертва единствения си син, въпреки че Бог му беше казал: „Чрез Исаак ще се нарича твоето потомство.“ Авраам разсъждаваше, че Бог може да възкреси мъртвите, и образно казано, той наистина получи Исаак обратно от смъртта. (Евреи 11:17-19)
Историята е богата на пророческо значение, когато сравняваме Авраам с Бог Отец, който жертва Своя единствен Син. Този Син, Исус Христос, отиде „като агне на клане и ... не отвори устата Си“ в протест (Исая 53:7).
Въпреки че продължи, докато Господ не го спря, Авраам имаше вътрешна увереност, че Бог, Който го водеше, се грижеше за него и никога не пропускаше да изпълни обещанията Си, по някакъв начин щеше да му върне Исаак, дори и чрез смърт. През цялото това време не чуваме оплакване от Исаак. Докато баща му поставяше дървата за огрев на олтара, след това върза Исаак и го положи върху дървата, какво минаваше през ума на момчето? Попита ли баща си какво прави? Разказа ли му Авраам? Трябва да заключим, че непоколебимата вяра на Авраам се отразяваше в собственото доверие на Исаак към баща му. Въпреки че не четем много за вярата на Исаак, не можем да не я видим в неговото тихо подчинение, докато баща му вдигаше ножа. Какъв урок за нас, когато сме изкушени да мислим, че Бог ни пренебрегва или злоупотребява с нас.
Семейството на Исаак
Години по-късно, когато Исаак беше на 40 години, баща му изпрати слуга да му доведе жена от неговото родно семейство обратно в Месопотамия. Той се довери на баща си и чакаше. Днес Исаак може да бъде възприет като „момче на мама“, което не се ожени, докато Сара не умря, и което беше твърде зависимо от баща си, за да действа самостоятелно. Но изглежда, че Бог ни учи на уроци: Доверявайте се на Божието време. Доверявайте се на Божия план.
Дори слугата-управител на Авраам споделяше вярата на господаря си. Изпратен да доведе невеста за Исаак, той поиска Божието ръководство и ясен знак, и прослави Бога за отговора (Битие 24). И Бог събра още една чудотворна верига от събития, за да събере Исаак и Ревека. Тази история също е пророческа: както Авраам изпрати слугата си да доведе невестата на Исаак, така Бог е изпратил Светия Дух на земята, за да събере Христовата невеста, Църквата, за да я доведе у дома при Христос. Исаак чакаше почти толкова дълго, колкото баща му, за да има син – 20 години. Той беше на 40 години, когато се ожени за Ревека, и на 60, когато се родиха близнаците му (Битие 25:20, 26).
Не винаги е имало хармония в дома на Авраам и Сара, но домът на Исаак изглеждаше още по-разделен. Преди раждането им, близнаците Исав и Яков се бореха в утробата на Ревека. Стресирана, тя се помоли на Господа и Той ѝ каза: „Два народа са в утробата ти... два народа... в теб; единият... ще бъде по-силен от другия, и по-старият ще служи на по-младия“ (Битие 25:23). Техните личности бяха установени от раждането. Първият излезе червен и космат, и така беше наречен Исав, което означава „червен“. Другият излезе, хващайки петата на брат си, така че беше наречен Яков, което означава „хващач на пета“ и предполага измама и манипулация. Яков стана негодник.
Упадък
Основното разделение в дома беше, че „Исаак, който обичаше дивеч, обичаше Исав, но Ревека обичаше Яков“, домошар (Битие 25:28). Родителите, които правят фаворити сред децата си, правят голяма пукнатина в основите на дома. Очевидно Божието пророчество към Ревека за по-младия, който ще служи на по-стария, стана обсебване, което тя предаде на Яков, който измисли как да „открадне“ правата на първородство от по-големия си брат. Дядо Авраам беше научил, че създаваш проблеми, когато се опитваш да помогнеш на Бог да изпълни обещанията Си. Всяко поколение изглеждаше, че иска да научи уроците си по трудния начин.
В един момент Исаак повтори грешките на баща си. По време на глад той отиде в Египет и там също излъга за жена си, за да спаси живота си. Така синът, подобно на бащата, се направи на глупак. В случая на Авраам лъжата беше полуистина, тъй като Сара всъщност беше негова полусестра (Битие 20:11-13). В случая на Исаак Ревека не беше негова сестра, но беше негова втора братовчедка (Битие 22:20-23). Повтарящите се грешки стават по-сложни и сериозни.
По-късната слепота на Исаак и преждевременното очакване на смъртта (Битие 27:2-4) изглежда предполагат духовна слабост и неверие в по-късните му години, което го остави уязвим за коварната кражба на първородството от Яков. Една вяра, подобна на Авраамовата, във връзката с Бога вероятно би го пощадила от измамата и произтичащото от нея разочарование. Едно разочарование за Исаак беше, че той пропусна повечето от внуците си от Яков. Не е ясно кога точно Яков се върна у дома, но изглежда, че не бързаше, живеейки известно време в Сукот, Сихем, Ветил и Едер. Разказът предполага, че той пристигна приблизително по времето, когато баща му почина (Битие 33:17-20; 35:6,21-22,27-29).
Какво можем да научим?
Исаак беше син на обещание, роден чрез Божията намеса. Най-вероятно родителите му са му разказвали за чудотворните обстоятелства на раждането му, подчертавайки Божията ръка в него и превъзходството на Неговия план и на доверието в Него. Родителите са отговорни да познават Бога интимно и да въвеждат децата си в тази интимност.
Като момче Исаак очевидно е споделял вярата на баща си и доброволно се е подчинил да бъде принесен в жертва на Бога. Често днес родителите посвещават новородените си на Бога. Колко хубаво е, когато децата следват вярата на родителите си.
Исаак знаеше за ръководените от Бога обстоятелства около избора на неговата невеста. Словото казва, че той обичаше Ревека (Битие 24:67), но за съжаление връзката им се влоши до рутина, в която децата им станаха централен фокус. Това навреди на всички семейни отношения.
В по-късните години вярата на Исаак намаля до почти незначителност в живота му. Тя избледня с възрастта и той завърши слабо – тъжен пример за това, което се случва с мнозина дори днес. Има толкова много, което можем да научим от живота на Исаак. Въпросът е, ще го направим ли?
