Добро начало
Началото на царуването на цар Йосия е много обещаващо. То е отбелязано и в двата разказа, 2 Царе 22-23 и 2 Летописи 34-35, с осмици. Той е бил на осем години, когато започва да царува, и на осмата година, когато е бил на шестнадесет, започва да търси Господа. Когато е бил на осемнадесет, започва своите реформи, а след това, когато е бил на двадесет, започва да очиства Йерусалим.
За тези, които изучават стойността на числата в Писанията, намираме три осмици сред тях, две десетки и една дванадесетка. Осем е числото на възкресението, показващо Божията сила. Десет е числото на човешката отговорност. Дванадесет, разбира се, е числото на управлението. Виждаме всеки от тези принципи в действие в този човек, най-добрият от царете на Юда.
Майката
Майките са важни. Те формират характера на детето си в най-ранните му години, влияейки, за сина, какъв ще бъде и какво ще прави, когато стане мъж. Например, Езавел и Готолия са били зли и са повлияли на своето време и семейства, потапяйки северното царство в беззаконие и идолопоклонство. Но името на майката на Йосия, Едида, означава „възлюбена“ и ни казва, че любяща жена е отгледала малкия си син в любящ дом. Това е толкова важно, защото виждаме, че нелюбеното дете често става жестоко и беззаконно.
В случая на Йосия, той е имал и дядо, чието име Адая означава „украсен от Йехова“. Тези двама индивида са преживели идолопоклонството на царуването на Манасия, а след това краткото и катастрофално царуване на Амон, който е бил убит след две кратки години. Едида и Адая не са споменати във 2 Царе случайно. Имената им са там, защото Бог е желал да признае вярната служба, която са извършили, отглеждайки малкото момче да бъде праведен цар (2 Царе 22:1).
Може да си спомним за двама души в Новия Завет: майката и бабата, които са отгледали Тимотей за Господа. Той в крайна сметка е работил с и за апостол Павел. Павел пише на Тимотей, напомняйки му за „нелицемерната [искрена] вяра, която е в тебе, която първо е обитавала в баба ти Лоида и в майка ти Евника“ (2 Тимотей 1:5 KJV, Виж също 3:14-16).
Очистване на земята
След реформите и чудотворното поражение и смърт на армията на Сенахирим, Езекия умира. В края на живота си той е направил грешката да приеме вавилонските пратеници, които очевидно са набирали съюзници за планирания си бунт срещу Асирия. Това се случва по-късно, когато Вавилон се съюзява с мидийците. След смъртта на Езекия, идолопоклонството отново завладява Юда, и поклонението на Йехова е забравено, извратено и смесено с поклонението на боговете на народите.
С идолопоклонството идва маса от зли, жестоки и извратени практики. Но Йосия е получил благочестиво възпитание. Първо, на осмата година от царуването си, „той започна да търси Бога на баща си Давид“. След това на дванадесетата година, вероятно след като се е приближил до Господа Бога на Израел, „той започна да очиства Юда и Йерусалим“ (2 Царе 23:1-19; 2 Летописи 34:3-7). Имаше продължителен период на очистване на земята от мръсните богове на плодородието и техните високи места. В средата на тази дейност, докато ремонтираха храма, беше намерена книгата на закона. Четенето ѝ даде допълнителен импулс на цялото движение за реформи.
Намерена книга
Хилкия показа тази книга на Шафан, един от царските писари. Шафан занесе книгата на царя и я прочете пред него. Отговорът на Йосия беше ужас от греховете на народа му. Той разкъса дрехите си в покаяние и веднага изпрати слугите си да се консултират с пророчицата. Тя не спести думите си: Присъдата беше неизбежна, но не и по времето на Йосия.
Днес, съдбите на последните времена заплашват, докато светът се клатушка от новините за „войни и слухове за войни“ (Матей 24:6-8). И все пак, колко от нас са преместили Библията в складовете на умовете си? Колко често пренебрегваме четенето на Божието свято Слово? Тогава, често ли следваме обичаите на хората, вместо да поемем отново по пътя, който Бог ни е показал?
Според Писанието, мъжете имат водеща роля сред Божия народ (1 Коринтяни 11:2-16; Ефесяни 5:22-33; 1 Тимотей 2:8-3:13). Но често може да се случи във времена на упадък жените да са по-верни от мъжете. Олда беше една от тях. Името ѝ означава „къртица“, което създава представа за малка, късогледа жена. Бог използва слабите, бедните и необичайните (Виж 1 Коринтяни 1:26-29). Чрез пратеник тя каза на Йосия какво Бог искаше той да знае. Това не беше приятно или лесно послание, но даде насърчение на младия цар. Тогава царят прочете книгата на целия народ (2 Летописи 34:29-32).
Божият дом
Соломоновият храм беше единственото място в целия свят, където трябваше да се покланя на Бога. Това беше мястото, където Йехова, Създателят и Бог на завета, беше избрал да постави Своето Име (Виж Второзаконие 12:1-7).
Точно както Йосия очисти храма, който Соломон беше построил – „направен с ръце“ – така и Бог очаква от нас да очистим това, което имаме в наши дни. Господ Исус каза: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Матей 18:20). Очакваме с нетърпение онзи ден, когато цялото събрание на изкупените, „Тялото“, ще бъде събрано при Този, Който е нашата Глава.
Йосия събра целия си народ, всички, които можеха да стигнат до храма. Там той лично прочете на глас книгата на закона пред събрания народ. Всички, без изключение, чуха Божието Слово. Работата по реформата продължи бързо. Идолопоклонството беше изкоренено. Жреците на езическите богове бяха свалени и храмовото поклонение беше възстановено. Нищо от това не би могло да бъде напълно постигнато, ако народът, по онова време, не беше в съгласие с царя и неговите министри. Трябва да следваме този пример.
Еремия попита: „Кой е стоял в съвета на Господа и е разбрал и чул Неговото Слово? Кой е забелязал Неговото Слово и го е чул?“ (Еремия 23:18). Вероятно не се нуждаем от някой, който да ни чете на глас, или да ходим, като някои от нашите предци, в църква, където може да се събираме, за да четем прикована Библия. Повечето от нас имат Библии в домовете си, но човек се чуди колко от нас имат Библията в сърцата си. Езекиил разказва как Бог ще обърне Израел в края на тази епоха, след деня Господен: „Тогава ще поръся чиста вода върху вас и ще бъдете чисти. От всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ново сърце също ще ви дам и нов дух ще вложа във вас“ (Езекиил 36:25-27). Относно новия завет, който Бог ще сключи с Израел по онова време, Еремия пише: „Ще вложа Моя закон във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им, и ще бъда техен Бог. И те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). Ние, които сме вярващи, вече имаме нови сърца и нови духове, но само чрез внимателно изучаване на Библията ние даваме възможност на Бог да напише Божието Слово в сърцата ни.
Пасха за спомен
Намирането на Божието Слово в храма е повратна точка за Израел по онова време, а спазването на Пасхата е кулминацията на царуването на Йосия. Спазването на Пасхата бележи ново начало. Пасхата означава времето, когато осъзнахме, че „Христос, нашата Пасха, беше пожертван за нас“ (1 Коринтяни 5:7). Както първоначалната Пасха, проведена в Египет, е началото за Израел, така и възраждането и спазването на празника по времето на Йосия върна народа към ново начало. За съжаление, за царството на Йосия всичко изглеждаше да избледнее и царуването му завърши с плач.
Никой от нас не е съвършен. Всички ние „не достигаме“, а Йосия и неговият народ бяха като останалите от нас. Във всички опити за реформи в Библията, нито един от тях не е пълен. Помислете какво направи добрият цар Йосафат – нещо, което Йосия трябваше да направи:
- Той изпрати левити във всеки град, за да учат народа (2 Летописи 17:7-10).
- Той назначи за съдии други, които поддържаха Божия закон и вършеха справедливост (19:5-11).
Фактът, че няма запис за това, че Йосия е направил това, може да е една от причините за бързия упадък веднага след края на царуването му. Трябва да има промяна в сърцето на целия народ, а не политическа и социална промяна, наложена от правителството.
Смъртта на Йосия
Подобно на много владетели преди и след него, Йосия започна да има идеи извън собствената си област на отговорност. Негова работа беше да защитава народа си. Може би разгневен от нахлуването на египетския цар в земята му, или може би имайки идеи да търси благосклонност от въздигащата се Вавилонска империя, Йосия отиде на война с фараон Нехо. Въпреки уверенията на египетския цар, Йосия смяташе, че може да се справи с мощта на втората най-голяма военна машина в Близкия и Средния изток – тази на фараона на Египет. Йосия беше победен, той умря и беше оплакан. Царството изпадна в безредие, а след това под доминацията на Египет, а по-късно и на Вавилон.
Последно предупреждение
Апостол Павел е бил добре наясно с тези неща и че дори най-добрите от нас са склонни да правят грешки. С зрелостта и успеха в християнския живот може да дойде прекомерна самоувереност. Гордостта, завистта и склонността да разчитаме на собствените си постижения, а не на Бога, вероятно ще ни накарат да паднем.
Павел изрече мъдри думи, когато каза: „Но укротявам тялото си и го поробвам, да не би, след като съм проповядвал на други, сам аз да стана негоден“ (1 Коринтяни 9:27). Павел не казваше, че е възможно той или някой друг да загуби спасението си. Това, поне, е осигурено, защото Господ Исус ни е купил със Своята скъпоценна кръв. Въпреки това, може да загубим наградите и короните, които Бог желае да ни даде (Виж 1 Коринтяни 3:12-15).
Нека живеем за Негова чест и слава, дори до края!
