Вярата е жизненоважна съставка на християнския живот. Библията казва: „Без вяра е невъзможно да угодим на Бога“ (Евреи 11:6). Тъй като всички вярващи искат да угодят на Бога, примерите от живота на старозаветните герои в голямата глава за вярата, Евреи 11, могат да бъдат истинско насърчение за тях.
Вярата пренася бъдещето в настоящето
Тази глава започва с твърдението, че „вярата е да бъдем сигурни в това, на което се надяваме, и убедени в това, което не виждаме“ (Евреи 11:1). Вместо да бъде определение за вяра, този стих ни казва какво прави вярата. Когато Бог ни дава дара на вярата, Той ни позволява да бъдем „сигурни в това, на което се надяваме“. Надяваме се на неща, които със сигурност ще се случат, като възкресението на мъртвите, второто пришествие на Христос и раят наистина да бъде място без сълзи. Нашата надежда не е просто „може би“ това, което Библията казва, че е истина.
Вярата пренася бъдещето в настоящето; тя прави нещата, на които се надяваме, абсолютно сигурни. Вярата също така ни прави „убедени в това, което не виждаме“. Все още не виждаме нашия небесен Отец, нито небето, нито Исус Христос с очите си. Но с окото на вярата ние ги виждаме и сме сигурни, че Бог е с нас, че Христос е възцарен на небето и ще се върне за нас. Хората са похвалени в Евреи 11:2 за техните дела на вяра. Това показва, че истинската библейска вяра е уверено подчинение на Божието Слово въпреки обстоятелствата и последствията. Например, никой от хората в тази глава не е похвален за нещо, за което светът би ги похвалил, като например да се побират в рокля размер 8, да са богати, да са красиви, да са популярни или да са умни. Също така, не мислете, че можем да докажем съществуването на Създател чрез доказателствата за дизайн в творението, въпреки че Библията казва, че „от създаването на света невидимите Му качества – вечната Му сила и божествена природа – са били ясно видими, разбирани от това, което е създадено“ (Римляни 1:20). Необходима е вяра, за да разберем, че вселената е създадена по Божия заповед (11:3). Не можем да очакваме невярващ да разсъждава върху това, което ние смятаме за разумно. Останалата част от Евреи 11 описва вярата, изразена в живота на старозаветните герои.
Авел
Жертвите на Авел бяха скъпи и добре обмислени; те бяха най-добрите части от първородните на стадото му (11:4). От друга страна, жертвите на Каин бяха необмислени и по-малко скъпи; той имаше отношение „почти достатъчно е достатъчно“. Той трябваше да се размени с Авел за добра жертва, която би угодила на Бога. Приложението е, че трябва да даваме на Бога най-доброто от себе си и да правим най-доброто, когато служим на Бога, и следователно да Му даваме жертва от типа на Авел, а не от типа на Каин.
Енох
Енох очевидно е общувал с Бога (11:5). Той изглежда е бил верен на Бога в ежедневието си. Не мислете, че трябва да правим велики постижения за Бога. Трябва да бъдем верни в обикновените неща, които светът не разбира, като например „да обърнем другата буза“. По същия начин, трябва да бъдем верни и в малките неща, независимо от обстоятелствата и последствията.
Ной
Верен баща може да има голямо влияние върху семейството си. Ной беше баща, който вървеше срещу тълпата и беше верен на Бога, когато всички останали се подиграваха. Той беше сигурен в това, което не виждаше (11:7). Въпреки че никога не беше виждал дъжд и никога не беше преживявал потоп, той прекара около 100 години в строенето на огромен кораб на километри от всякаква вода. Божият дар на вяра му позволи да бъде сигурен, че идва истински потоп. Имаше цена – представете си подигравките, които семейството му трябваше да понесе, когато той проповядваше на хората.
Авраам
Подобно на Авраам, много мисионери се оказват в ситуация, в която не знаят точно къде ги води Бог (11:8). Има цена за подчинението на Бога, тъй като Авраам трябваше да напусне удобния град Ур. Друг пример за вярата на Авраам беше приемането на обещанието за син, след като жена му беше отдавна минала годините за раждане (11:11). Тъй като бяха видели Божията работа в миналото, те повярваха – въпреки че това нямаше смисъл за човешкия ум. Друг случай беше готовността му да пожертва единствения си син (11:17-19). Това беше изпитание на вярата на Авраам, която беше изградена в малки неща. Авраам беше доказвал Бога отново и отново. Ако не позволим на Бога да изгради вярата ни в малките неща, как можем да стигнем до точката да правим неща като мисионерска работа или да се преместим на друго място под Негово ръководство? Сигурно пропускаме толкова много, което Бог е приготвил за нас, само защото не действаме с вяра. Това означава, че Той не може да изгради вярата ни. Надеждата на Авраам беше в бъдещето (11:10). Той беше щастлив да се премести, защото надеждата му не беше свързана с мястото, където живееше, а беше в Бога.
Те не получиха обещаните неща; те само ги видяха и ги приветстваха отдалеч... Те копнееха за по-добра страна – небесна (Евреи 11:13,16).
Бог е извън времето и Авраам можеше да вижда далеч отвъд този живот. Тази мисъл се повтаря многократно в този пасаж.
Моисей
Понякога вярата ни кара да се лишаваме от неща или да отказваме да правим неща, въпреки че може да ни харесва да ги правим. Моисей, като син на фараоновата дъщеря, имаше всичко на разположение (11:24). Но той избра да се идентифицира с еврейските роби, вместо да запази позицията си като член на царското семейство. „Той гледаше напред към своята награда“ и „устоя, защото виждаше Този, Който е невидим“ (11:26-27). Той беше сигурен в това, което не можеше да види. Позорът заради „Месията“ (Христос) беше по-ценен от всички съкровища на Египет.
Самсон
Обикновено мислим за Самсон като за провал, но Бог не го вижда по този начин (11:32). Ако чувствате, че Бог трябва постоянно да е разочарован от вас и вие продължавате да Го проваляте, отбележете, че Бог не регистрира никаква невярност. Бъдете насърчени, че въпреки че ще се проваляте отново и отново, Бог не води отчет за вашите провали, защото те бяха уредени на кръста.
Преследваните
Други бяха измъчвани и отказаха да бъдат освободени, за да могат да получат по-добро възкресение (Евреи 11:35).
Те имаха избор да се отрекат от вярата си и да бъдат освободени от мъчения, но избраха да посрещнат последствията от вярата си в Бога. Тези хора бяха оставени без дом и бяха третирани като животни:
Някои посрещнаха подигравки и бичуване, докато други бяха оковани и хвърлени в затвор. Те бяха убити с камъни; бяха разрязани на две; бяха убити с меч. Те ходеха в овчи и кози кожи, лишени, преследвани и малтретирани (Евреи 11:36-37).
Спомнете си Савел в Новия завет, който събираше хора в затвора и ги преследваше заради вярата им. Той гледаше как Стефан е убит с камъни. Такива неща все още могат да се случват днес на християни в някои страни. Можете да прочетете разкази в такива публикации като списанието „Гласът на мъчениците“. Това ни кара да се чудим, колко силна е нашата вяра? Ако не сме верни в малките неща, как бихме могли да бъдем верни в преследване? Също така, защо тези християни са толкова силни във вярата си? Защото виждат други християни да издържат при тези обстоятелства и се изграждат взаимно.
Нашата вяра
Тези хора на вяра не видяха Месията (11:39), но ние знаем чрез записаната история как Исус живя и умря и че Той съвпадаше идеално с обещания Месия от Стария завет. Ние сме сигурни в това, на което се надяваме, което е възкресението на мъртвите. Телата на тези верни хора от Стария завет ще бъдат грабнати заедно с нашите, за да посрещнат Господа във въздуха (11:40). Бог е верен; Той е надежден. Можем ли да бъдем верни в малките неща от ежедневието? Тогава Той може да изгради вярата ни и може би дори да ни използва за по-големи неща.
