„Пусни клончето!“
По време на евангелско съживление в Шотландия, една дама се загрижила за своето спасение. Няколко от нейните приятелки били спасени и изпитвайки самата тя известно безпокойство, отишла при проповедник и му казала, че е нещастна. Той отговорил, че се радва да чуе това!
Изумена и донякъде обидена, тя разказала на пастора какви усилия е положила, за да получи спасение; как е чела и се е молила, но все още изглеждала толкова далеч от мир с Бога, както винаги. Тогава той й казал, че не чрез нищо, което тя може да направи, а чрез това, което Христос е направил отдавна и е завършил на кръста, тя ще бъде спасена.
Всичко това й се сторило загадъчно, затова тя посетила своята приятелка, която наскоро била обърната. Тя я попитала какво е направила, за да получи прекрасния мир с Бога, за който говорела.
„Направила? Аз не съм направила нищо! Чрез това, което Христос е направил, аз получих мир с Бога“, отговорила нейната приятелка.
„Точно това ми каза и пасторът, но не мога да го разбера“, отговорила дамата. След това се прибрала вкъщи много разстроена.
Затворила се в стаята си, паднала на колене, решена да не става, докато не намери покой и мир. След известно време в агония тя заспала. Докато спяла, сънувала, че пада от ужасяваща пропаст, но се хванала за едно клонче, което висяло над бездната отдолу.
Тя се вкопчила в това клонче, викайки силно за помощ. Тогава глас отдолу, който тя знаела, че е гласът на Исус, й казал да пусне клончето и Той ще я приеме и спаси. „Господи, спаси ме!“, извикала тя; но гласът отново отговорил: „Пусни клончето.“ Тя не смеела да пусне клончето, но продължавала да вика: „Господи, спаси ме!“
Накрая, Този отдолу, чийто глас чувала, но когото не виждала, казал с най-нежни и тържествени тонове, „Не мога да те спася, освен ако не пуснеш клончето!“ В отчаяние тя пуснала и паднала в обятията на Исус; и радостта от това, че се намерила там, я събудила.
Урокът силно й внушил Божия път на спасение. Тя видяла, че Исус е достоен за цялото й доверие и че като се държала за клончето, тя се държала далеч от Христос! Така тя се отказала от всичките си самонадеяни усилия и намерила Исус за напълно достатъчен. Сега тя се наслаждавала на онзи прекрасен мир с Бога, който е само чрез Господ Исус Христос.
Ами ти? В мир ли си с Бога? Знаеш ли, че всичките ти грехове са простени? Почиваш ли в обятията на Исус и в Неговото завършено дело на Голготския кръст? Ако не се доверяваш и не почиваш напълно в Христос за спасение и не престанеш да се държиш за каквито и да е свои заслуги или усилия, никога няма да се насладиш на мир с Бога и никога няма да стигнеш до небето.
Слушай небесния глас, който те призовава: „Няма друг Бог освен Мен, праведен Бог и Спасител; няма друг освен Мен. Погледнете към Мен и бъдете спасени, всички краища на земята! Защото Аз съм Бог и няма друг“ (Исая 45:21-22 NKJV).
Христос е пълен Спасител и единственият Спасител. Ако искаш да бъдеш спасен, трябва да се откажеш от всяка друга надежда и да се оставиш да паднеш в Неговите мощни, спасителни обятия. Ако се бориш, опитваш се и се държиш, не се доверяваш на Неговата способност да те спаси и да те доведе безопасно до небето.
Христос не дойде да помогне да спаси грешниците. Не, „Христос Исус дойде в света да спаси грешниците“ (1 Тимотей 1:15). „По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от вас; това е дар от Бога, не от дела, за да не се хвали никой“ (Ефесяни 2:8-9). Той трябва да свърши цялата работа. Затова, скъпи читателю – като виновен, безпомощен, загиващ грешник – трябва да се предадеш на Христос и да Му позволиш да те спаси! Можем да ти кажем повече.
Не чрез дела на праведност, които ние сме извършили, но според Неговата милост Той ни спаси (Тит 3:5).
И в никой друг няма спасение, защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да бъдем спасени (Деяния 4:12).
