Преди петнадесет години, през 1992 г., суданските власти превърнаха основната деноминация на нашата валута от „паунд“ в „динар“. И все пак дори днес много хора все още използват старата валута, поне в речта си. През 2000 г. нашето правителство промени времето с един час, но малко хора, които познавам, продължават да живеят по старото; те го наричат „истинското“ време.
Купувачите в Судан купуват ли хляб за хиляда паунда или сто динара? Пепси струва ли 500 или 50? Ако си уговарят среща, определят ли я за 16:00 часа египетско стандартно време или източноафриканско стандартно време? Може би „Инша Аллах“ (на арабски „Ако Бог даде“) покрива и двете така или иначе?
На всички ни е трудно да се откажем от старите, познати неща и да прегърнем новото. Ако не сме убедени в необходимостта от промяна, правим това още по-трудно. Ранните християнски вярващи имаха проблеми да изоставят старите си начини и да се научат да живеят новия живот в Христос. Мисля, че и съвременните вярващи също! Да оставиш егоизма, коравосърдечието, лошите навици, строгите традиции и алчността не е лесно. Всяко човешко същество има естествена склонност да угажда на себе си. Цветовете на кожата ни може да са различни, но цветът на кръвта ни е един и същ. Всички ние естествено грешим.
Християните, които са се научили да „съблекат стария човек с делата му и да облекат новия“ (Колосяни 3:9-10), се открояват от останалите. Те показват, че са научили тайна, която променя живота. Като позволяват на Исусовите пътища да контролират техните собствени, ежедневният им живот е много различен, проявявайки истина, прошка, честност, доброта и чиста реч. За съжаление, някои християни се придържат към своите предхристиянски начини на живот. Няма привлекателни външни доказателства, че Бог ги е направил напълно нови вътрешно. Предполагам, че вероятно все още не Му е било позволено да го направи.
Следващия път, когато похарчите „паунди“ на пазара, задайте си този въпрос: „Какви стари неща все още има в живота ми, които трябва да помоля Бог да ми помогне да променя?“
