Преди почти две хиляди години Павел писа на Тимотей, че последните дни ще бъдат ужасни (2 Тимотей 3:1-5). Какво имаше предвид? Мислеше ли за състоянието на света, водещо до грабването на Църквата и последвалия хаос в света по време на скръбта? Или се позоваваше на духовния упадък на вярващите през настоящата църковна епоха поради липсата им на отдаденост на Бога, което води до толерантност към всичко, което този свят може да предложи. Йоан описа края на църковната епоха като време, когато християните ще бъдат „хладки“, нито горещи, нито студени, и като такива отвратителни за Бога (Откровение 3:15-16).
Толерантност или отдаденост?
Дороти Сейърс, британска писателка от началото на 20-ти век, пише следното за толерантността: „В света тя се нарича Толерантност, но в ада се нарича Отчаяние, грехът, който не вярва в нищо, не се грижи за нищо, не се стреми да знае нищо, не се намесва в нищо, не се наслаждава на нищо, не мрази нищо, не намира цел в нищо, живее за нищо и остава жив, защото няма за какво да умре.“
Когато противопоставим отношението на толерантност към настоящия свят и неговите стандарти с живот на отдаденост на Бога и Неговите стандарти, започваме да разбираме защо онези, които са готови да следват Исус, независимо от цената, намират живота за много по-удовлетворяващ и смислен. Животът без Бог е доминиран от егоизъм, разочарование, отчаяние и гняв. И същото важи в по-малка степен за половинчатите християни, които нямат истинска отдаденост или дадена от Бога цел за живот.
Изявления, направени от някои мисионери, ни дават представа какво означава да си отдаден на делото на Христос. Джим Елиът, един от петимата мисионери, мъченически убити от индианците аука в Еквадор през 1956 г., написа това в дневника си, докато обмисляше живот, посветен на служене на Господа: „Не е глупак онзи, който дава това, което не може да запази, за да спечели това, което не може да загуби.“
К. Т. Стъд се отказа от богатството и социалното си положение в Англия, за да служи на Господа, първо в Китай с Хъдсън Тейлър, а по-късно като мисионер в Африка, където основа Световната евангелизационна кампания. Преди да замине за Африка през 1913 г., Стъд беше попитан от млад мъж дали прави твърде голяма жертва. Отговорът на Стъд стана мотото на WEC: „Ако Исус Христос е Бог и умря за мен, тогава никаква жертва не може да бъде твърде голяма, за да се направи за Него.“
И това изявление е приписвано на много мисионери: „Бог винаги дава най-доброто Си на онези, които оставят избора на Него.“ От тези мисионерски цитати получаваме представа за вътрешния огън на отдаденост, който е горял в сърцата им – и същото може да се каже за всички, които са предали живота си да служат на Господа и не са позволили на стандартите и ценностите на настоящия свят да намалят тяхната духовна сила. Римляни 12:1-2 (NIV) заявява, че такава жертва, придружена от решение да не се съобразяваме със световните стандарти, ще ни отвори ясно разбиране за Божията воля за нас.
Затова ви умолявам, братя, предвид Божията милост, да принесете телата си като живи жертви, свети и угодни на Бога – това е вашето духовно поклонение. Не се съобразявайте вече с образеца на този свят, но се преобразете чрез обновяването на ума си. Тогава ще можете да изпитвате и одобрявате каква е Божията воля – Неговата добра, угодна и съвършена воля. (Римляни 12:1-2)
Ние живеем в света, но не трябва да бъдем доминирани от неговите ценности. Господ Исус се молеше за Своите ученици и за онези, които щяха да следват стъпките им, молейки Бога да ги пази в света:
Молитвата Ми не е да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от него. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина (Йоан 17:15-17). Като Христови ученици, ние не сме част от тази световна система, защото сме граждани на небето (Филипяни 3:20), но сме призовани да стоим за Христос в свят, който е враждебен към Него.
В света или от него?
Господ Исус е съвършеният пример, който трябва да следваме. Той живя, работи и служи сред хората от своето време, но никога не одобряваше или участваше в техните грехове. Той не беше замърсен от света, въпреки че живееше в него.
Нямаме първосвещеник, който да не може да съчувства на нашите слабости, но имаме такъв, който е бил изкушаван по всякакъв начин, точно както и ние – но без грях (Евреи 4:15). Ние живеем в изгубен и умиращ свят, който е движен от греха, но не е нужно да участваме в греха и злото, които ни заобикалят.
Можем да оприличим християните, живеещи в тази враждебна среда, на екипаж на подводница на дъното на океана. Те са заобиколени от смазващо водно налягане, което би ги убило, ако не бяха защитени от външните налягания от здрав корпус, което им позволява да изпълняват мисията си. Те са в безопасност, докато водата остава отвън, но са в изключителна опасност, ако се появи теч в корпуса, позволяващ на водата да влезе. Просто казано, подводницата е в океана, но океанът не е в подводницата и трябва да бъде държан извън нея на всяка цена.
Когато приемем Христос като Спасител, ние се раждаме в Божието семейство:
Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото е отминало, новото е дошло! (2 Коринтяни 5:17). Като вярващи трябва да зависим по-пълно от Исус за победа и след това да живеем в силата на Светия Дух. Затова казвам: живейте по Духа и няма да задоволявате желанията на греховната природа (Галатяни 5:16). Трябва да признаем, че въпреки че живеем в този грешен свят, той не е нашият дом. Като граждани на небето трябва да следваме призива на Петър: Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и странници в света, да се въздържате от плътски желания, които воюват против душата ви (1 Петър 2:11).
Какво е светът?
Какво точно означава Писанието под „свят“? Очевидно Бог не се отнася до тази планета, защото Писанието ни разказва за чудесата на този свят и как трябва да виждаме Бога Създател в творението.
От създаването на света невидимите Божии качества – Неговата вечна сила и божествена природа – са били ясно видими, разбирани от това, което е създадено (Римляни 1:20). Когато сме предупредени срещу светскостта, ни се казва да избягваме тази световна система, която сега е под контрола на Сатана. Той е князът на този свят (Йоан 14:30) и като такъв се стреми да подкопае всичко, което характеризира Бога.
Йоан обобщи светскостта като сатанинска стратегия с три основни характеристики: Не обичайте света, нито нещата в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота – не идва от Отца, а от света (1 Йоан 2:15-16). Като княз на този свят, Сатана работи, за да подкопае сърцата на хората, защото знае, че присъдата му е скоро.
Сега е времето за съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен (Йоан 12:31).
Тази световна система е идентифицирана като материалистична, неморална, егоистична, извратена и неетична; тя е толерантна към всяко отклонение, греховно удоволствие и световна религия, докато е напълно против Исус Христос и християнството. Тя се стреми да унищожи вярата в авторитета, автентичността, точността и непогрешимостта на Божието Слово.
Какво можем да направим по въпроса? Исус обясни позицията на вярващия в света чрез притча, в която един земеделец посял пшенично семе; след това през нощта врагът дошъл и посял плевели сред пшеницата. И двете израснали заедно и когато слугите попитали дали трябва да отидат да изкоренят плевелите, собственикът им казал, че изкореняването на плевелите ще изкорени и добрата пшеница. Господ обясни притчата на Своите ученици по-късно:
Този, който пося доброто семе, е Човешкият Син. Нивата е светът, а доброто семе представлява синовете на царството. Плевелите са синовете на лукавия, а врагът, който ги сее, е дяволът. Жътвата е краят на века, а жетварите са ангели. Както плевелите се изкореняват и изгарят в огън, така ще бъде и в края на века. Човешкият Син ще изпрати Своите ангели и те ще изкоренят от Неговото царство всичко, което причинява грях, и всички, които вършат зло. Те ще ги хвърлят в огнената пещ, където ще има плач и скърцане със зъби (Матей 13:24-30; 36-43). Доброто семе расте и узрява и ще бъде плодоносно, въпреки че плевелите са там. Всъщност, като християни, ние имаме възможност не само да узреем, но и да влияем за добро на „плевелите“ около нас.
Как да живеем в света
Светът отхвърли Господа, Който плати най-високата цена, за да ни доведе в Божието царство и под властта на Христос. Докато четем Деяния, виждаме, че учениците също бяха преследвани и мъченически убити за следване на Исус. Светът нито ги прие, нито посланието, което проповядваха. Политическата и социална система на Римската империя отхвърли християнството и допринесе за убийството на хиляди вярващи. Религиозната система както на езическите, така и на еврейските водачи също отхвърли Исус и преследва Неговите последователи. Въпреки това отхвърляне, учениците не само живяха и умряха за вярата си, но и бяха използвани за разпространение на евангелието по целия познат свят по онова време. Те плуваха срещу течението на световната система, въпреки че князът на този свят даваше сила на своите последователи.
Учениците откриха, че имат сила от Бога, която им позволява да бъдат победители. Духът в тях беше по-голям от всяка световна сила.
Духът на Антихриста... вече е в света. Вие, скъпи деца, сте от Бога и сте ги победили, защото Този, Който е във вас, е по-голям от този, който е в света (1 Йоан 4:3-4). Господ Исус беше обещал да бъде със Своите последователи „до самия край на века“ (Матей 28:20). И както Той беше с ранните ученици, давайки им сила чрез обитаващия Свети Дух, така е и с нас днес, давайки ни сила да живеем за Него и да плуваме срещу течението на настоящата световна система.
Сол и светлина
Вие сте солта на земята. Но ако солта изгуби солеността си, как може да бъде отново солена? Тя вече не е добра за нищо, освен да бъде изхвърлена и стъпкана от хората. Вие сте светлината на света. Град, разположен на хълм, не може да бъде скрит (Матей 5:13-14).
Когато живеех в Колумбия и посещавах семейства в джунглата, често ги виждах да осоляват и сушат месото си, защото нямаха нито електричество, нито хладилници. Месото бързо щеше да се развали, ако не беше осолено и изсушено на слънце. Солта възпираше процеса на разваляне. По подобен начин християните, които живеят в замърсяващ свят, могат да имат възпиращ ефект върху корупцията, която ги заобикаля. Например, през вековете много частни училища и колежи са били основани с двойна цел – да обучават ученици и да ги учат на библейски принципи, етика и морал. За премахването на търговията с роби в Англия се бори Уилям Уилбърфорс в британския парламент и най-накрая е постигнато през 1807 г. Джордж Мюлер (1805-1898), който основава много сиропиталища за бедни деца в Англия, е известен с голямата си вяра в Бога, че ще осигури всички нужди на своите подопечни.
През вековете след Христос, християни като тези са имали дълбоко влияние върху света, като са заемали позиция за Бога. Те са били използвани не само за да спрат хода на светската поквара около тях, но и да светят като светлини в тъмен и грешен свят. Как се сравняваме със стандартите, които те са поставили? Стоим ли за Бога, поддържайки библейски стандарти за морал и етика? Изказваме ли се и свидетелстваме ли за Господа, когато се появят възможности? Ръководим ли се от това да бъдем политически коректни, или се изказваме за това, което е библейски коректно? Готови ли сме да посветим живота си на Господа и на принципите, които Той ни е дал?
Господ има план за всеки един от нас. Трябва да Му предадем волята си, да търсим Неговата воля и да живеем за Него, без да позволяваме на този свят да доминира над нашите мисли и действия. Няма нищо по-добро от това да живеем от все сърце за Господа.
Ти ми показа пътя на живота; Ти ще ме изпълниш с радост в Твоето присъствие, с вечни наслади от дясната Ти страна (Псалм 16:11). Прочетете отново предизвикателството на мисионера К. Т. Стъд: „Ако Исус Христос е Бог и умря за мен, тогава никаква жертва не може да бъде твърде голяма, за да се направи за Него.“
