Да живеем като победители чрез Христос и Светия Дух

Не да живеем в поражение, а да живеем като ПОБЕДИТЕЛИ

Бог екипира вярващия по подобен начин, чрез силата на Светия Дух, да се издигне над заобикалящата поквара.

В допълнение към битката срещу това, което е извън нас, има още две:

• Плътта срещу Светия Дух в нас, което е тема в Галатяни; и
• Нашата вътрешна греховна природа срещу новата природа, която получаваме в момента, в който се раждаме отново, което е нашата настояща тема.

Новата природа не греши и не може да греши:

Всеки, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога (1 Йоан 3:9, НКВ).

„Неговото семе“ се отнася до това, което е родено от Бога, което винаги е добро и безгрешно. Когато Господ Исус, Месията, беше отхвърлен от собствения Си народ, четем, че

на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от човешка воля, а от Бога (Йоан 1:12).

Тук докосваме една тайна. Няма никой, който да е добър,

защото всички съгрешиха и не достигат до Божията слава (Римляни 3:23),

но хората, които вярват в Бога, приемат чрез вяра Този, Когото Той е изпратил, без собствени усилия, наследство, привилегии или положение. Това предполага Божия намеса, но не изключва нашето собствено участие: да Му се доверим, да вярваме в Неговия Син и да Го приемем. Той влиза в живота ни в момента, в който повярваме, и започва да расте в нас. Йоан Кръстител каза за това: „Той трябва да расте, а аз трябва да намалявам“ (Йоан 3:30). Всичко, което не е от Него, трябва да си отиде, и в същото време Господ Исус ще стане по-велик в живота ни.

Победителят в Римляни

Божият закон е „свят“ – както е всяка от Десетте заповеди – „и справедлив, и добър“, както и „духовен“ (Римляни 7:12-14). Но как нещо толкова добро, дадено от Бога, може да ни причини толкова много проблеми? Отговорът е, че законът функционира като огледало, за да ни покаже какво трябва да бъдем и да правим.2 Той не може да донесе никаква промяна или да даде живот; той само осъжда това, което не е според старозаветния закон.

Този закон провокира вътрешната греховна природа на човека, така да се каже, да направи всичко възможно, за да спазва Божиите заповеди. Плътта казва: „Аз ще.“ Но Божието Слово всъщност заявява: „Не можеш, въпреки всичките си усилия.“ Този процес е нещо, през което всеки вярващ трябва да премине, за да се научи да се доверява на Бога, защото тази природа ще напусне вярващия само когато той е „заспал“ или е „грабнат заедно със“ светиите при възнесението (1 Солунци 4:13-17).

Това, което апостол Павел описва в Римляни 7 относно конфликта между двете природи, е Божието наставление за нас, то не е просто там, за да разказва за преживяванията на Павел. Следвайки апостола, както той следваше Христос (1 Коринтяни 11:1), ние научаваме уроци от неговите борби. Чрез тях Павел беше научен да се доверява на Господ Исус, Който е на небето, Този, Когото беше срещнал по пътя за Дамаск.

Същият Исус е изпратил Светия Дух като наш Водач и Помощник. Чрез борба се научаваме да съдим себе си и да се доверяваме на Христос, не само като наш Спасител, но и като наш Водач. Въпреки факта, че Той сега е на небето, Той ни помага чрез Своя Дух.

Някои предистории

Римляни систематично представя много доктринални въпроси, но основната му тема е Божията праведност. Глави 1-5 показват Божията праведност в:

• Разобличаване и осъждане на греха и всеки грешник, и
• Обявяване за „праведен“ на покаялия се грешник, който вярва в Бога, като Авраам, бащата на всички вярващи. Бог е простил всички греховни деяния на вярващите (4:7,25-5:1; виж 1 Йоан 1:9).

Започвайки от средата на Римляни 5, виждаме, че Бог се справи с корена на проблема, греховната природа, и показа, че тя е непоправима. Той прощава изповяданите грехове въз основа на жертвата на Своя Син и поради нашата вяра в Него. Въпреки това, Бог не прощава греховната природа; Той я осъжда завинаги, тъй като нищо добро не може да произлезе от нея. Докато се доверяваме на себе си, когато се опитваме да угодим на Бога, ние работим от грешна основа и под грешен водач.

Римляни 6 показва, че сме били освободени от силата на греха и смъртта, като сме били купени от нов Господар, нашия Господ Исус Христос. Това предполага:

• Истинско упражняване на вяра от страна на индивида, идентифициране с Христос, както е изразено в кръщението;
• Божието дело на любов в сърцата ни, за да считаме себе си за мъртви за греха, като по този начин предотвратяваме стария господар да има влияние върху нас; и
• Намесата на Светия Дух, когато предаваме себе си и членовете си, за да Му дадем пълен контрол, така че Той да може да ни води.

Вече не сме под контрола на плътта, себе си или стария господар. Римляни 7 предоставя повече подробности и показва, че плътта с най-добрите си намерения и усилия, дори и във вярващия, е напълно безпомощна да „оправи“ нещата сама или да угоди на Бога.

Римляни 8 учи как Светият Дух мобилизира нови ресурси, за да ни издигне над поражението. Той прави това, като ни ангажира с Христос и това, което Той е извършил в Своята смърт и възкресение. Така, фокусирайки се върху Него, нашата вяра, воля и сърца – всичко наше – са привлечени към Христос и изпълнени с Него. Павел показа от собствения си пример и уроците, които е научил, да гледа извън себе си. Постъпвайки по същия начин, ние сме водени да изповядаме своята безпомощност и да се хвърлим върху Този, Който даде Себе Си за нас (Галатяни 2:20). Ние принадлежим „на Този, Който беше възкресен от мъртвите, за да принасяме плод на Бога“ (Римляни 7:4). Въпросът е да разчитаме на Господа в слава – в учене, ходене, следване и подчинение – и да правим всичко със силата, дадена от Светия Дух.

Победителят

Вместо да бъдем победени от самосъжаление, отчаяние или хитрост на врага, Господ ни подготвя чрез трудности да станем победители. Вместо

О, окаян човек съм аз (7:24),

можем да кажем победоносно,

Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ (ст. 25).

Прочетох историята за човек, който падна зад борда. Неговият спасител, чувайки отчаяните викове на давещия се, изчака, докато жертвата започна да потъва. След това бързо спаси човека. Защо чакаше? Спасителят изчака, защото иначе и двамата щяха да загинат. Подобно, както показва Римляни 8, Господ чака, докато достигнем точката на пълно предаване на Него и на Светия Дух, и тогава Той помага чудесно. Забележително е, че стих 28 свързва тези преживявания с Божиите пътища с нас, понякога в дисциплина и наказание, които в крайна сметка водят до изпълнението на Неговия съвет (ст. 29-30). Тези стихове обобщават Божиите отношения с нас в контекста на любовната връзка между Него и нас, докато Той прави всичко да работи заедно за добро на тези, които Го обичат. Той е в пълен контрол и води според Своята цел, преобразявайки ни в образа на Своя Син, за да бъдем като Него, съобразени с Него.

Да се върнем към рибата в началото на това малко изследване. Сега разбираме, че са необходими не само люспи за защита и перки за движение, но и енергия. Има две конкуриращи се форми на енергия. Първо плътта се опитва да изпълни Божията воля, но не може, полагайки много усилия, но без никакви добри резултати. След това Светият Дух в нас, идентифицирайки се с Христос на небето и новия живот в нас, дава силата да победим. Тази втора енергия е това, от което се нуждаем, за да бъдем победители.

Повече за победителите

Господ Исус учеше Своите ученици да бъдат победители, и чрез посланията Той ни учи днес да живеем като такива, въпреки че да бъдеш такъв е борба. Първият път, когато тази концепция е спомената в Новия Завет, показва какво означава тази дума:

Когато по-силен от него дойде върху него и го победи, той му отнема цялото му оръжие, на което се е доверявал, и разделя плячката му (Лука 11:22).

Този, който побеждава, има контрол. Господ Исус използва тази дума за Себе Си:

В света ще имате скръб; но дерзайте, Аз победих света (Йоан 16:33).

За да бъдем победители, трябва да се доверим на Господ Исус Христос, идентифицирайки се с великия Победител. Като гледаме към Него, учим се от Него, хвърляме се върху Него, черпим от Него всичко необходимо, без да очакваме нищо от себе си, Светият Дух може да помогне.

Ще се сблъскваме с всякакви предизвикателства, докато сме в този свят. Павел ги обобщи така:

Не се оставяйте да бъдете победени от злото, но побеждавайте злото с добро (Римляни 12:21).

Той даде и лекарството:

Затова нека отхвърлим делата на тъмнината и да облечем оръжията на светлината (13:12).

Заедно с това последно наставление, Павел написа:

Облечете се в Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да изпълнявате нейните похоти (ст. 14).

Това е постоянен ангажимент и изисква бдителност, самооценка, изповядване на грешки и хвърляне на себе си върху Него. То предполага молитва, точно както бащата в Марк 9:24: „Господи, вярвам; помогни на моето неверие!“ Всъщност Господ желае да ни помогне да бъдем победители.

Ние сме повече от завоеватели чрез Този, Който ни възлюби (Римляни 8:37)

предполага, че можем да бъдем супер-победители чрез Него.

Писанията на Йоан ни дават много помощ, за да бъдем победители.3 Другите апостоли вече бяха изчезнали от тази сцена, когато Йоан пишеше. Всъщност той остана тук доста дълго време като единственият от тях, който оцеля (виж Йоан 21:22-25). Това, което Йоан написа в своето евангелие по много начини и в различни ситуации, и в останалите си писания като заповеди и наставления, показва нуждата ни като вярващи да се доверим на Господа, за да оцелеем. Всичко в тази световна система, под бога на този век и владетеля на този свят, е създадено да унищожи всяко свидетелство за Господа, всичко, което Го представлява и Го почита. В такъв труден контекст Господ показва колко мощен е Той, като дава възможност на Своите ученици, които Му принадлежат, да продължат и да оцелеят, просто чрез доверието си в Него. Дори когато умират, те умират като мъченици, което означава, че са победители. Нека се хвърлим върху нашия възлюбен Учител, следвайки Го и почитайки Го, докато Той дойде!

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. „Трябва“, от абсолютна необходимост, се използва три пъти в Йоан 3. Първо, „Трябва да се родите отново“ (ст. 7, буквално „отгоре“). След това, „Човешкият Син трябва да бъде издигнат“ (ст. 14), което се отнася до Неговото разпятие, защото без Неговата жертва щяхме да бъдем изгубени завинаги. Твърдението на Йоан Кръстител за третото „трябва“ се основава на първото и второто, осигурявайки единственото средство за растеж или напредък. Подразбира се нуждата от постоянно самоосъждане, премахване на това, което пречи на растежа, с постоянен ангажимент и преданост към Христос.
2. Ние не сме под закона, който беше даден на Израел. Въпреки това, когато се стремим да изпълняваме Божията воля със собствени сили, ние се поставяме по подобен начин под закона и се проваляме. След като сме научили уроците, споменати в тази статия, ще се окажем под закона на Христос (Галатяни 6:2), способни с Негова помощ да изпълняваме Божията воля. Това е паралелно на учението на Римляни 8.
3. „Победител“, „побеждавам“, „завладявам“ и „победа“ се срещат седем пъти в писанията на Павел (Римляни 3:4, 8:37, 12:21; 1 Коринтяни 15:54,55,57). В 1 Йоан глаголната форма се среща шест пъти (2:13-14, 4:4, 5:4-5), а съществителното „победа“, от същия гръцки корен, се среща веднъж (5:4) – общо седем пъти в това послание. В посланията на Господа до седемте църкви същият термин се използва седем пъти за победоносни вярващи (Откровение 2:7,11,17,26, 3:5,12,21) и веднъж за Господа (3:21). В останалата част от Откровението терминът се използва общо девет пъти: за Господа, Агнето, верните и врага.