„Докато Той дойде“
„Докато Той дойде“ са скъпоценни думи. Те са написани във връзка с Господната вечеря, която Павел споменава в 1 Коринтяни 11:23-36. Това е празникът на любовта и любящото възпоменание за Този, Който отдавна, в нощта, когато беше предаден, взе хляба и чашата, символите на тялото, което даде, и кръвта, която проля. „Това правете за Мой спомен“ (ст. 24 KJV). О! Тази молба, която Той отправи с оглед на кръста с неговото страдание и срам, неговите най-дълбоки бездни на съд! Помнете, това беше за вас; и сега помнете Мен. Затова, „защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (ст. 26).
Всеки път, когато се събираме на Господната трапеза в Господния ден, самият Господ трябва да бъде единственият обект пред нас, за да Му отдадем поклонението на сърцата си, хвалите на устните си. Водени от Неговия Дух, ние ще Го виждаме само такъв, какъвто Той обичаше и даде Себе Си за такива като нас; и ние Го виждаме такъв, какъвто Той живее, изпълвайки славния небесен трон, никога не забравяйки Своите, винаги грижовен, любящ и водещ всеки. Докато правим това в Негов спомен, ние го правим „докато Той дойде“. Всички такива външни спомени ще престанат, когато най-накрая Той отведе Своя изкупен с кръв народ у дома, в Неговия дом и нашия дом, при Неговия Отец и нашия Отец.
„Докато Той дойде“ ние помним Неговата любов и Го хвалим и обожаваме.
„Докато Той дойде.“ Това са думите, които никога не трябва да напускат сърцата ни. Те могат да бъдат наречени небесно послание за Неговия чакащ народ. Ако само те отекват и се повтарят в душите ни, всичко ще бъде наред с нас. Радост и мир ще бъдат нашата ежедневна част, а общението с Него ще става все по-реално.
„Докато Той дойде“ ние служим, не по своя воля, а според Неговата воля, питайки Го: „Господи, какво искаш да направя?“ (Деяния 9:6 KJV). Каква служба би получил Той, ако всичко се вършеше с ревност и самоотрицание; каква сериозност и преданост биха съпътствали цялата ни работа за Него! Как бихме използвали времето си, скъпоценните часове, които Той ни дава, които често се губят толкова греховно, ако само си спомняхме „докато Той дойде!“ Каква енергия и амбиция биха ни обладали, ако тези думи никога не бяха забравени!
„Докато Той дойде.“ Тази мисъл ще ни помогне и ще ни запази в този път и живот, към който Неговата благодат ни е призовала. Някои говорят за по-дълбок живот, а други за по-висок живот; най-добре е да водим смирен живот. Към това сме призовани да ходим, както и Той ходеше, да следваме Този, Който беше кротък и смирен. Охотно ще Го следваме упорито, ще носим Неговия укор извън лагера, ако само си спомняме, че всичко е „докато Той дойде.“
„Докато Той дойде.“ Конфликтът е нашата участ, докато сме тук в тялото. Той не спира. Нашите врагове са злите духове, светът и плътта, но победата е на наша страна. Той е победил, и чрез Него ние побеждаваме. „Докато Той дойде“ конфликтът бушува, но когато Той дойде, конфликтът ще свърши и Сатана ще бъде напълно смазан под краката ни. Какъв стимул да се борим с добрата борба на вярата, да се съпротивляваме постоянно, когато целта е наблизо!
„Докато Той дойде“ е целта.
Изпитания, недоумения и житейски тегоби – какво да кажем за тях? Има настояща утеха, настояща помощ. Молитвата е нашето убежище. Господ е великият носител на тегоби. Отидете при Него и стоварете тегобата днес върху Него. Той ще я поеме, защото така е казал. Не само тегобите от утре или следващата седмица, но и тегобите от днес. Дори когато използваме привилегията си и стоварваме тегобата си върху Господа, трябва да помним небесното послание към Неговите: „докато Той дойде.“
Имало ли е някога време на толкова много плач и ридания, в този мрачен и зъл век, както днес? Сълзи от болка, сълзи от скръб, сълзи от загуба! Любими хора отнети, други болни и приближаващи гроба! Но – благословено да е Неговото име! Плачът трае през нощта, „но радост идва сутрин“ (Псалм 30:5). Всичко е „докато Той дойде.“ Той ще изтрие всички сълзи. Ще срещнем нашите спасени любими хора и приятели в Неговото присъствие. „Докато Той дойде“ е балсамът дори сега за всички наши сърдечни болки, и с вяра можем да се усмихваме през всички сълзи, които проливаме.
„Докато Той дойде.“ Направете тест на тези благословени думи. Вижте дали има нещо в живота ви като християнин, към което те не биха могли да бъдат приложени. Те влизат във всичко, ако само ги имахме повече пред очите си и в сърцата си. Тогава наистина щяхме да се занимаваме „докато Той дойде.“
„Докато Той дойде“ и Той ще дойде. „Малкото време“ трябва да свърши някой благословен ден. „Малкото време“ ще свърши – и тогава какво? О, радостта! Ще Го видим такъв, какъвто е. Достатъчно е! Нека отидем оттук и да Му служим по-добре, и да прекараме „малкото време“ верни и предани на Него „докато Той дойде.“
