Апостол Павел беше в затвор и все пак толкова напълно забравил себе си, че единственото му желание беше Христос да бъде възвеличен в тялото му, било чрез живот, било чрез смърт. Христос беше единственият обект във всичко, което Павел желаеше и правеше; всичко беше съсредоточено около Него. Павел следваше примера на нашия благословен Господ, защото Христос никога не се стремеше да угоди на Себе Си, а винаги правеше онези неща, които угождаваха на Отца. Исус каза, че Неговата храна е да върши волята на Този, Който Го е изпратил, и да завърши Неговото дело. Казано ни е да „бъдем подражатели на Бога като възлюбени деца. И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас, принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Еф. 5:1–2). Наистина, Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, но дори и в това, Бог беше обектът пред Неговата душа. Той винаги търсеше славата на Бога Отца и това беше движещият мотив на Неговата смърт.
Само Христос трябва да бъде обект на нашия живот, на нашите мисли, чувства, планове, занимания и дейности. Ние сме Негови и затова трябва да живеем не за себе си, а за Този, Който е умрял за нас и е възкръснал отново. Какъв изпитателен тест е това! Целя ли или желая нещо? За Христос ли е? Зает ли съм в служба? За Христос ли е? Мога ли да погледна около дома си и да кажа за всичко, което виждам: „Това е за Христос“? Така „за Христос“ ни дава принцип, който може да бъде приложен към всичко в ежедневието ни – принцип, който не прави нищо от себе си, а всичко от Него. Това наистина ще ни донесе истински мир и щастливо общение с Бога.
