В християнския живот
Йоан 1:14 казва: „И Словото стана плът и живя между нас ... пълно с благодат и истина“ (NIV). Йоан 1:17 ни казва, че „Законът бе даден чрез Моисей; благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.“ Тълковен речник на старозаветни и новозаветни думи казва, че Исус е „единственият представител на съществото и характера на Този, Който Го е изпратил.“ Тогава трябва да следва, че нашият тайнствен Бог – индивидуално три лица, докато едновременно е един всемогъщ Създател – Сам трябва също да бъде пълен с благодат и истина.
Исус Христос е Бог, Който се разкрива на света, както ни казва Йоан: „Никой никога не е виждал Бога; Единородният [Син] Бог, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18). По-късно Исус се моли хората по света да видят Него и Неговата слава в нас, Неговите ученици от всяко племе – от Найроби до Ню Йорк и от Дърбан до Джакарта и още – живеещи Божията истина ден след ден в нашата част от Божия свят (Йоан 17:1-26). Именно това представяне на благодат и истина ще разгледаме сега, главно в Деянията на Лука и писмата на Павел.
Благодат в най-ранните църкви
Има поне 10 препратки към „благодат“ в Деянията, в зависимост от използваната версия. Първата ни показва, че християнското свидетелство трябва да се характеризира с „голяма благодат“ (Деяния 4:33), а не само с думи. Деяния 4:34-35 разказва за благодатта на практическото християнство, която вървеше заедно с проповядването на Евангелието: „Нямаше никой нуждаещ се между тях. Защото от време на време онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбите и ги слагаха в нозете на апостолите, и те се раздаваха на всекиго според нуждата му.“ Каква картина на благодат!
Деяния 6:8 описва Стефан, този смел дякон на ранната църква: „А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа.“ В свидетелството си неговата сила беше смекчена от благодат, тъй като нарастващата опозиция беше преодоляна с духовна мъдрост (Деяния 6:9-10). Това доведе до възможност за Стефан да свидетелства пред най-висшия религиозен орган в страната. Кулминира в триумфално мъченичество, най-висшата форма на свидетелство, която може да съществува (Деяния 7:59-60). Мъченичеството все още е често срещано в много страни днес. Християните все още са достатъчно силни в своята благодатна вяра, за да поемат този краен път към слава.
Когато Варнава беше помолен да оцени християнската дейност в Антиохия, „той видя доказателствата за Божията благодат, зарадва се и ги насърчи всички да останат верни на Господа с цялото си сърце“ (Деяния 11:23). Действията и думите на разпръснатите от гонението бяха възприети като истински християнски (Деяния 11:19-21,26).
По време на първото си мисионерско пътуване Павел и Варнава видяха хора, които се обръщаха в Писидийска Антиохия. Техните послания „ги увещаваха да продължават в Божията благодат“ (Деяния 13:43). Пътят на благодатта беше изпитан от силна реакция от страна на опозицията. Но враждебността отстъпи пред смело, но благодатно свидетелство (Деяния 13:44-52). В Икония Бог „потвърди посланието на Своята благодат, като им даде възможност да вършат чудотворни знамения и чудеса“ (Деяния 14:3). Проповедта на Павел и Варнава раздели жителите на града – някои за, други против. Това беше публична проповед, а също и частни разговори, водени „с приятелско разположение, от което произлизаха добри дела.“ Те говореха за Бог, чиято благодат не само свободно прощаваше на покаялите се грешници чрез щедрото служение на Господ Исус Христос, но също така включваше божествената сила, която подготвя хората да живеят морален живот.
Животът и езикът на вярващите бяха знаци, които сочеха към истината на тяхното послание. Според Вайн, „Чудесата са нещо странно, което кара наблюдателя да се възхищава ... божествени действия ... (с) свръхестествени източници.“ Думата „чудеса“ се появява десет пъти в Деяния, като Бог е източникът чрез човешки същества (Деяния 2:11, Деяния 2:19, Деяния 2:22, Деяния 2:43, Деяния 4:30, Деяния 5:12, Деяния 6:8, Деяния 7:36, Деяния 14:3, Деяния 15:12).
Първото им пътуване завършва обратно в Антиохия, където Павел и Варнава „бяха предадени на Божията благодат за работата, която сега бяха завършили“ (Деяния 14:26). Думата „благодат“ се използва също в Деяния 15:40-41, когато Павел и Сила бяха „препоръчани от братята на Господната благодат“ и „минаха през Сирия и Киликия, като укрепваха църквите.“ Павел и неговият мисионерски екип отразяваха Господната благодат в собствените си нагласи и служение към другите. Джон Стот, в книгата си, Посланието на Деяния, пише, че във всяко служение, където „благодатта е дошла от Господа, славата трябва да отиде при Него.“ Това е благочестивата отчетност, необходима на всички пътуващи проповедници – нуждата да покажат това към Бог и техните сътрудници.
Деяния 15:11 и 18:27 и двете използват думата „благодат“ във връзка с вярата в Господ Исус за лично спасение. Първата е, когато Петър говори за собственото спасение на мисионерите „чрез благодатта на нашия Господ“, както и за това на неевреите, обърнати в тяхното служение. Втората е за вярващите в Ахая, на които Аполон много помогна в тяхното християнско ученичество и свидетелство. И двата случая показват, че спасението е дар от Божията безгранична благодат и нищо, което печелим с нашите дела.
И накрая в този раздел има още две препратки в последната среща на Павел със старейшините на Ефеската църква (Деяния 20:24,32). Павел описва служението на живота си като „свидетелстване за Евангелието на Божията благодат“ и „словото на Неговата благодат“ (подобно на двете препратки непосредствено по-горе). Хората преживяваха това, което Павел проповядваше. В последващата си молитва за старейшините той казва: „Предавам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всички осветени.“ Изцяло благодарение на Божията благодат всеки от нас е спасен и му е дадено ефективно ученичество, което включва възможности за служене.
Истина в най-ранните църкви
Освен че е пълна с благодат, Църквата, тялото Христово на земята, е призована също да отразява нашия Господ в Неговата истина. Според Вайн, гръцката дума алетейа означава „истинност, истина не само словесна, но искреност и почтеност на характера.“ Това е, което ни помага да разпознаваме хората, които срещаме по света, които са християни, независимо от техния етнически произход.
Истината има това значение в Деяния 10:34-35 и Деяния 26:25. Петър свидетелства за голяма промяна в разбирането относно Божия избран народ. Наистина няма „пристрастие.“ Бог „приема мъже (и жени) от всеки народ, които се боят от Него и вършат това, което е правилно.“ И по-късно в Кесария, свидетелството на Павел пред цар Агрипа предполага, че той трябва да е „луд.“ Неговият премерен отговор показва как истината трябва да се използва по добре контролиран начин: „Това, което казвам, е вярно и разумно.“
В Деяния 20:30 има предупреждение за църковните водачи. „Дори от вашата собствена среда ще се появят мъже, които ще изопачават истината, за да привличат ученици след себе си“ (Деяния 20:30). Тук, според Английски речник на Колинс, „истина“ означава „система от понятия, претендиращи да представят някакъв аспект на света, напр. истините на древните религии.“ Бих бил по-конкретен от тази речникова дефиниция и бих добавил, че истината е това, което Бог казва, и ние имаме точно това, което Бог казва в Библията. Уейн Грудем, в своята Систематична теология, пише, че „Божията истинност означава, че Той е истинският Бог и че цялото Му знание и думи са както истинни, така и окончателен стандарт за истина.“
Като християни ние вярваме, че Бог ни е дал Книгата на Истината. Трябва да сме готови благодатно да я защитаваме. В крайна сметка Исус се моли:
Освети ги (Неговите ученици, оставени в света) чрез истината; Твоето слово е истина (Йоан 17:17). Ние, християните, сме отделен народ, който светият Бог може лесно да използва. В нас живее Исус Христос, Който Сам е истината (Йоан 17:23; Йоан 14:6). Трябва да Го оставим да излезе от нас. Нека нашият Спасител използва нашите ръце, домове, сърца, време, таланти и съкровища. Независимо дали сме червени, кафяви, маслинови, жълти, черни или бели, когато сме пълни с Господ Исус, Който е пълен с благодат и истина, ние ще бъдем пълни с приятелско разположение, от което произлизат добри дела, и честност, надеждност и правдивост. Когато сме пълни с Него, тези неща лесно ще се разпространят, за да повлияят на хората около нас.
В писмата си Павел представя сърцевината на християнската истина и защитава тази сърцевина от аргументи срещу нея, някои разпространени тогава, а други сега.
В Римляни 2:20 Павел пише на всички евреи, че те „имат в Закона въплъщението на знанието и истината.“ Някои хора „потискат истината с нечестието си“ и са „разменили Божията истина за лъжа“ (Римляни 1:18,25). Онези, които постоянно „отхвърлят истината“ (Римляни 2:8), ще трябва да се изправят пред „Божия съд, основан на истината“ (Римляни 2:2). Няма избягване на Божия праведен гняв срещу нашия грях (Римляни 2:3-11). Има само два начина да живееш – Божият начин или грешният начин! Грешният начин те оставя сам в греховете си пред светия Бог, когато дойде краят.
В 2 Коринтяни 4:2 Павел описва служението си като „ясно излагане на истината.“ В 2 Коринтяни 13:8 той пише: „Защото не можем да направим нищо против истината, а само за истината.“ В Ефесяни 5:8-10 християните са призовани да „живеят като деца на светлината (защото плодът на светлината се състои във всякаква доброта, праведност и истина) и да разберат какво е угодно на Господа.“
Можем да живеем греховен живот или осветен живот. Изборът е наш. Нашият благодатен Спасител иска да бъдем отделени за Неговата употреба – пълни с благодат и благодатно споделящи Неговата истина с другите чрез нашия начин на живот и думи. Един от най-добрите начини, по които свидетелствахме на нашите мюсюлмански съседи в Хартум, беше просто като показвахме Христос в живота си и отговаряхме на техните неизбежни въпроси.
И накрая, разгледайте описанието на Павел за това как колосяните стават вярващи: „По целия свят това Евангелие дава плод и расте, точно както е било сред вас от деня, в който го чухте и разбрахте Божията благодат в цялата й истина“ (Колосяни 1:6).
Заключение
Бог ни е говорил за Своята благодат и истина. Той ни е казал, че иска да ни изпълни от глава до пети със Себе Си, така че Неговата благодат и истина да изтичат от нас и да достигат до хората и местата около нас. Моля се за Божията помощ да смекчи нашето свидетелство с Неговата благодат, като същевременно го запази силно с Неговата истина. Нашият славен Спасител ни призовава да бъдем като Него, излъчващи Неговата благодат и истина.
