„И вие, като живи камъни, се изграждате в духовен дом, за да бъдете свято свещенство, принасящо духовни жертви, угодни на Бога чрез Исус Христос.“ 1 Петрово 2:5 NIV
Преди време бях поканен да присъствам на конференция по културна история. На черната дъска по време на една сесия беше написано следното изявление: „Всеки от нас е плочка в недовършена мозайка, поставена в пясък, която постоянно става това, което искаме да бъде.“ Водещият на дискусията каза, че тази метафора изобразява влиянието на индивидите върху еволюцията на културата. С над 6,6 милиарда души в света днес, ако всеки от нас реши да направи мозайката „каквото искаме да бъде“, можете ли да си представите хаоса, който би последвал? Когато участниците в конференцията се опитаха да се споразумеят какво искат да изобразят, възникна спор и идеята да се опитат да създадат мозайката буквално се разпадна!
Докато групата прекрати това разочароващо упражнение, аз си помислих за горния стих. Християните не са просто плоски плочки в шарен модел, който се променя всеки път, когато се добави ново парче. Вместо това, ние сме „живи камъни“, поставени на определени места от Господа (Деяния 2:47), така че „духовен дом“, „Църквата на живия Бог“ (1 Тимотей 3:15), се изгражда според Неговия подреден план (Ефесяни 2:19-22). Освен това, ние не просто лежим там; ние ставаме „свято свещенство, принасящо духовни жертви, угодни на Бога чрез Исус Христос.“ И накрая, в метафората за мозайката, всеки човек, добър или лош, е плочка, поставена в пясък; но живите камъни на нашия духовен дом са само онези, които твърдят, че Христос е тяхната твърда основа. Самият Господ ни казва, че този, който строи къщата си на пясък, е глупав и неговата структура е обречена да се срути (Матей 7:24-27).
Кое бихте предпочели да бъдете: мъртва плочка в плоска мозайка, поставена в пясък, или жив камък в „духовен дом“, който е построен върху твърда основа? Вашият отговор ще направи разлика в живота ви сега и за цяла вечност.
