Християнският живот не е нито лесен, нито труден – той е невъзможен! Начинът на живот под благодат е свръхчовешки.
Човешки невъзможно
Нека разгледаме някои аспекти на християнския живот и да видим как те са човешки невъзможни.
Вземете например християнската любов.
Христос каза: „Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих“ (Йоан 15:12, NKJV). Повтаря се и в Йоан 13:34. Очевидно такава заповед е човешки невъзможна, защото кой е способен да обича другите до степента, до която Христос ни е възлюбил и е дал живота Си за нас?
Помислете за християнската радост.
Библията казва така: „Радвайте се винаги в Господа. Пак ще кажа: Радвайте се!“ (Филипяни 4:4). И пак се повтаря: „Винаги се радвайте“ (1 Солунци 5:16). Това също е човешки невъзможно. Живеем в свят, пълен с изпитания, разочарования, фрустрации и провали. Кой може да се радва по всяко време?
Нека разгледаме християнския мир.
Благодатта всъщност изисква от християните „Божият мир да владее в сърцата ви“ (Колосяни 3:15). Казано ни е също, че „Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцата и умовете ви чрез Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Няма съмнение относно свръхчовешкия характер на тези декларации, защото човешката природа никога не може да произведе мир, който превъзхожда всяко разбиране.
А какво да кажем за християнското служение?
Исус каза: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, както е казано в Писанието, от сърцето му ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:37-38). „Идването при Христос“ е картина на нашето спасение; „течащите реки от жива вода“ означават нашето християнско служение. Какъв човешки ресурс може да произведе служение, което тече като реки от жива вода?
А какво да кажем за благодарността?
Библейският стандарт е християните да „винаги за всичко да благодарим на Бога“ (Ефесяни 5:20). „Винаги“ означава по всяко време, а „за всичко“ означава при всякакви обстоятелства и условия. Това е далеч от благодарността, която понякога даваме за някои неща. Кой е способен да благодари за изгубена работа, изгубено здраве, изгубен любим човек и много други загуби?
Християнското призвание е да бъдем като Христос.
Той е нашият образец: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Ние сме предизвикани и с тези думи: „Защото за мен животът е Христос, а смъртта е придобивка“ (Филипяни 1:21). Христоподобието е далеч отвъд силата на човешките постижения. Кой някога е способен да възпроизведе възвишеното подобие на Христос?
Нека разгледаме християнската сила.
Вярващите се нуждаят от духовна сила: да свидетелстват ефективно за Христос; да побеждават Сатана, света и плътта; да преодоляват изкушенията; да спират лошите навици и да започват добри; да живеят християнския живот; и да се наслаждават на „неизследимите богатства на Христос“ (Ефесяни 3:8). Какъв човешки ресурс може да осигури силата за извършване на всички тези духовни начинания?
Горните стихове представляват само някои от ученията на благодатта, адресирани до гражданите на небето (Филипяни 3:20). Тъй като спасителното дело на Бога поставя вярващите в небесна позиция в Христос и прехвърля нашето гражданство от земята на небето, е само последователно да ходим по начин, подобаващ на гражданин на небето.
Божествено възможно
Ако Бог ни е дал заповеди, които са човешки невъзможни, как могат вярващите да живеят изпълнения с благодат християнски живот? Отговорът е, че всемогъщият, достатъчен, пребъдващ и обитаващ Свети Дух е даден на всеки спасен човек именно за тази цел. Упълномощаващият Дух е даден на всички вярващи като част от тяхното спасение по благодат; той е представен като основна характеристика на това разпореждане на обитаващия Божи Дух. Той не само е даден на всеки вярващ, но и никога не се оттегля.
Има важна разлика между обитаването на и изпълването със Духа. Писанието потвърждава, че всички вярващи са обитавани от Духа, но само малцина са действително изпълнени с Него. Няма заповед да бъдем обитавани от Божия Дух, но ни е заповядано да бъдем изпълнени с Него (Ефесяни 5:18). Да бъдеш изпълнен с Духа означава да бъдеш контролиран от Него. Исус нарече Светия Дух „друг Утешител“ (Йоан 14:16). Нека разгледаме как Духът ни помага в няколкото области на християнския живот, вече споменати по-горе.
Как Духът ни помага с любовта?
„Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни беше даден“ (Римляни 5:5). И ни е казано, че „плодът на Духа е любов“ (Галатяни 5:22). Тези два стиха гарантират, че нашата любов към другите ще бъде до степента, до която Христос ни е възлюбил.
Как Духът ни помага да бъдем радостни?
Казано ни е, че „плодът на Духа е ... радост“ (Галатяни 5:22). В допълнение, Господ Исус е казал „за да имат Моята радост изпълнена в себе си“ (Йоан 17:13). Тези две твърдения гарантират, че можем винаги да се радваме в Господа.
Как Духът ни помага да имаме мир?
Казано ни е също, че „плодът на Духа е ... мир“ (Галатяни 5:22). И Христос е казал: „Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27). Тези две декларации гарантират, че Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще владее в нашите сърца и умове.
Как Духът ни помага да служим?
След като Христос изрече горните две твърдения за „реки от жива вода“ (Йоан 7:37-38), Йоан добави тези думи: „А това каза за Духа, Когото щяха да приемат онези, които вярваха в Него; защото Светият Дух още не беше даден“ (Йоан 7:39). Тук свръхчовешкият поток от реки от жива вода е изрично посочен като резултат от енергията на Духа; той никога не се намира в човешката природа. Всяко християнско служение е упражняване на духовен дар, който е „проявление на Духа“ (1 Коринтяни 12:7). Всяко служение, което не е упражняване на дара на Светия Дух, е просто проявление на себе си.
Как Духът ни помага с благодарността?
Забележете, че „винаги за всичко да благодарим на Бога“ (Ефесяни 5:20) е един от четирите резултата от изпълването с Духа, изброени в Ефесяни 5:18-21. Благодарността е знак за изпълнен с Духа вярващ.
Как Духът ни прави подобни на Христос?
Върховната цел на обитаващия Дух е да възпроизведе Христоподобие във вярващите, които са изпълнени с Него. Най-изчерпателното твърдение за възпроизвеждането на Христос във вярващите се намира в Галатяни 5:22-23: „Плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, себеобуздание.“ Всяка дума в този пасаж представлява свръхчовешко качество на живот. Целият пасаж е точно описание на живота на Христос; но Христоподобието никога не може да бъде постигнато чрез енергията на плътта. Тези добродетели никога не се намират в човешката природа; те са плод на Духа.
Как Духът ни дава сила?
Христос каза: „Ще приемете сила, когато Светият Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели“ (Деяния 1:8). Когато Писанието говори за изпълване с Духа, както в този стих, се използва изразът „върху вас“, но когато се има предвид обитаването на Духа, се използва предложният израз „във вас“. Когато вярващият е изпълнен с Духа, той ще се наслаждава на всички благословени резултати, споменати в горните редове.
Ако начинът на живот, изискван под благодат, е свръхчовешки, то и упълномощаването е свръхестествено и е безгранично като безкрайната Божия сила. Тъй като Бог е предложил човешки невъзможен начин на живот, Той, в пълна последователност, е осигурил Духа, Който дава живот и сила.
