Нека този израз, „остатъка от времето ни“, достигне до всеки един от нас с пълната си сила. Колко дълго може да бъде, никой не може да каже. Може да са години, или месеци, или седмици, или дни. Може да бъде внезапно прекратено всеки ден от идването на Господа, което е нашата блажена надежда; но, независимо дали е дълго или кратко, това е цялото време, което ще имаме, за да живеем или в похотите на хората, или в Божията воля. Петър поставя тези две сфери в остър контраст в едно изречение (1 Петрово 4:2). Нека ги изложа ясно пред очите ни, за да можем сериозно да ги разгледаме.
Двете сфери: смърт и живот
Едната сфера означава смърт, другата живот, и всяка душа, която е била новородена чрез Божието слово, с радост ще се съгласи с това слово чрез Петър, че „изминалото време от живота ни е достатъчно“, за да сме живели в сферата на смъртта (ст. 3), за да може „остатъка от времето ни“ да бъде живян според Божията воля. Но нека видим какво е било необходимо, преди това да стане възможно. Първо трябваше да се изправят и разрешат големи морални въпроси. Въпроси за справедливостта, за святостта и истината, за нашите нарушени отговорности и Божия съд.
Беше очевидно, че когато Бог създаде човека, Той имаше велика цел предвид. Самият начин, по който го направи, и животът и силите, с които го надари, и онази забележителна дума в божествените съвети: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“, доказват това. Не беше Божието намерение това Негово творение на ръката и съвета Му да стане плячка на злото и да загине от погледа Му. В създаването на човека бяха замесени Божията природа и характер; славата на Неговия трон и радостта на Неговото сърце бяха свързани с човека.
Но човекът падна – вероятно още първия ден; и колко ужасно беше падението му! Не само че беше послушан изкусителят и човекът се поддаде на изкушението, но като направи това, с отворени очи, човекът стана предател на своя Бог: – защото Адам не беше измамен; той знаеше какво прави; той премина към врага, носейки със себе си всички сили, които му бяха дадени; и неговият род в това отчуждено състояние ги използва срещу Бога. Толкова пълно е това отчуждение от Божия живот, че децата на Адам, човекът в естественото си състояние, обичат кръга на смъртта и мразят кръга на живота! Човекът в естественото си състояние не може да угоди на Бога:
защото плътският ум не е подчинен на Божия закон, нито пък може да бъде (Римляни 8:7–8).
Хората обичат тъмнината повече от светлината, защото делата им са зли (Йоан 3:19).
Ужасното положение на човека и Божията дилема
В какво ужасно положение бяхме ние, като естествени хора! – затворници в кръга на смъртта, с тежки наказания срещу нас заради греховете ни. Бяхме като някой, който лежи под смъртна присъда за тежко престъпление срещу законите на страната. За него няма освобождение без нарушаване на справедливостта, която го е затворила и осъдила; има само една врата, през която може да излезе от това пленничество –
вратата на СМЪРТТА. Така хората са държани в плен на греха и от похотите си в този кръг на смъртта, слепи за това ужасно положение и за факта, че след това идва съд. Всички бяхме там!
И нямаше помощ от никое създание; нито човек можеше да се освободи и да възвърне предишната си невинност, или да направи възмездие на оскърбеното Величие на небето. Сатана нито би, нито можеше да го освободи, но чрез пленничеството на своите хитрости можеше да застраши самия Божи трон. Светите ангели не можеха да помогнат, защото, познавайки само святостта, те можеха само да осъдят престъпника. Ако Сам Бог не се намесеше, нямаше надежда.
Сам Бог тогава трябваше да се намеси, защото стабилността на Неговия трон беше оспорена и Неговата праведност беше поставена под въпрос. Но какво може да направи Той? Ако е снизходителен към Своите създания и преминава покрай греховете им, Той не е Бог на святост; ако съди грешника според Своята свята справедливост, Неговата цел на благословение трябва да се провали, и ако това се случи, може ли Той все още да бъде Бог? Не може ли Сатана да е разсъждавал така и да е мислил, че е поставил Бога на рогата на ужасна дилема? Какво ще направи Бог? Как ще доведе хора, които Го мразят и обичат греховете си, да мразят греховете си и да Му се покланят? Как ще ги изведе от кръга на смъртта и ще ги постави в кръга на живота, и ще бъде последователен със Своя свят характер? От неизчерпаемите съкровища на Своята вечна мъдрост и сила Той можеше да изпълни небесата с безброй слънца, но този въпрос принадлежеше към друго царство, той не можеше да бъде решен с акт на сила или отхвърлен с дума. Справедливостта и любовта, истината и милостта, всички трябваше да бъдат взети предвид. Бог трябва да бъде Себе Си; Той трябва да покаже какво е Той по отношение на очевидното проваляне на всичките Си планове за човека. Може ли Той да намери начин чрез някаква агенция? Хората могат да правят компромиси, но Бог не може; всеки един от Неговите атрибути трябва да стои в пълната висота на своето вечно съвършенство; Неговата справедливост трябва да бъде напълно оправдана; истината трябва да бъде поддържана; как тогава ще се чуе сладкият глас на любовта? Как ще се осъществи сърцето на Бога, което се движеше във всичките Му цели за благословението на човека и Неговата собствена слава? Всяко разумно същество във вселената очакваше откровението на Божия път; защото от успеха му зависеше Неговата слава, унищожаването на всяко зло и благословението и мира на всяко създание, подчинено на Него.
Божието решение: Страданието и жертвата на Христос
1 Петрово 3:18 дава отговора:
Защото и Христос веднъж пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога; умъртвен по плът, но оживен по Дух.
Христос, Единородният Син Божи, вечният обитател на Отчевото лоно, е Този, Който предприе това чудно дело. Тогава до нас достига слово от небесните съвети: Синът говори,
Ето, идвам да изпълня Твоята воля, Боже; тяло си Ми приготвил.
И, изпратен от Отца, Той е доказателството за вселената за Божията любов към човека.
Той дойде в човечеството, в кръга на непокорството и смъртта, където бяха хората. В истинска човечност Той се движеше сред грешни хора – Светият по дух, душа и тяло; също толкова свят в Своята човешка природа, колкото беше в Своята божествена слава; също толкова свят в яслата, в детството, в служението и на кръста на Голгота, колкото беше, когато седеше на трона на славата и създаваше световете. Този свят Божи дойде в кръга на смъртта, за да отвори, чрез Своята смърт, път за нас да излезем от него и да ни доведе при Бога.
Божията воля, която Той дойде да изпълни, Го отведе до страданията на Голгота. Той страда от ръцете на хора, но страданията, за които говори този пасаж, не бяха от хора.
Той страда за човешкия грях.
Хората не можеха да причинят тези страдания; Господ Йехова беше Този, Който Го смаза, когато Той беше ранен за нашите престъпления и смазан за нашите беззакония. Тъмнина, която никое човешко око не можеше да пробие, обгърна кръста, защото скръбта на Носителя на греха никое човешко сърце не можеше да проумее, когато от този непроницаем покров дойде викът,
ЕЛИ, ЕЛИ, ЛАМА САВАХТАНИ!
От дълбините, от които викаше изоставеният, научаваме праведно отворения път за нас да преминем от смърт към живот. Там, на кръста, където душата Му беше принесена в жертва за грях, Божията любов към човека беше провъзгласена в дара на Неговия Син, за да може справедливостта и истината да бъдат поддържани и Божията цел в това за нас да влезе в пълна сила, в абсолютна съгласуваност с Неговата святост. След като пострада за греховете, Праведният за неправедните, Неговата смърт отвори пътя от кръга на смъртта в кръга на живота – път, по който хората могат да преминат от робството на похотта в свободата на благодатта, за да вършат Божията воля. Отново използвам кръговете като представяне пред очите ни на пътя от единия към другия.
Изходът: Вяра и кръщение
Вярата е тази, която ни води по този чудесен път, като ни дава възможност да обърнем гръб на човешките похоти и усърдно да търсим Божията воля.
Но нека отбележим факта, че СМЪРТТА е единствената врата от единия кръг към другия. Този велик факт ни е наложен в истината за кръщението, което е смърт във фигура.
Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христос Исус, се кръстихме в Неговата смърт? Затова чрез кръщението бяхме погребани с Него в смърт (Римляни 6:2–3).
Именно тази връзка прави един привидно труден пасаж в посланието на Петър по-труден за мнозина, като е изтръгнат от контекста си, за да подкрепи погрешни мисли. От използването му като илюстрация, и следователно от второстепенно значение, той е преувеличен до първостепенна позиция, а предметът е замъглен от него.
Ясно е, че по времето на Ной целият свят е живял в похотите на хората, като в кръг на смърт, върху който е щял да падне съд, и от който Бог е желаел да изведе всички, които биха се вслушали в Неговия глас. Божието предложение е било да ги преведе през потопа в ковчега, докато бурята ще бушува около ковчега, който ги е приютявал; това е било образ на Христовата смърт. Духът на Христос е проповядвал този път на избавление на хората чрез Ной. Ной и неговото домакинство са избягали по този начин от сферата на смъртта в сферата на живота. Нашето кръщение отговаря на това. В него ние признаваме, че Божият съд лежи върху човека; че единственият изход от него е чрез смърт, и в кръщението ние се идентифицираме със смъртта на Христос. Ние признаваме, че смъртта е нашето място, но се радваме, че във възкръсналия Христос влизаме в кръга на живота. Ние считаме себе си за мъртви за похотите на хората и живи в Христос за Божията воля. Във възкресението на Христос ние получаваме добра или очистена съвест, защото всички наши задължения са били покрити от кръвта на Исус. Когато разгледаме пътя, който Бог е предприел за нашето избавление, можем ли да бъдем безразлични към Неговата воля? Когато видим, че Исус е страдал за нас, за да ни доведе при Бога, можем ли още да живеем според похотите на хората?
Чудесните Божии пътища и триумф
Не отговарят ли сърцата ни,
„Изминалото време от живота ни трябва да е достатъчно“ за това.
Получили сме нов живот и природа, и сила за сферата на живота, в която Бог ни е въвел. Чрез смъртта сме били въведени в кръга на живота, в общение с Христос, в мир с Бога, докато чакаме с надежда за славата с Него.
Колко чудни са Божиите пътища, колко неизследима е Неговата мъдрост! Той ни е довел при Себе Си в Христос, след като е извършил изкупление за греха, така че Неговите пътища в праведност и любов са били обявени пред всички разумни същества на небето и земята; дяволът е бил замлъкнат; неговите зли схеми са изобличени и всяко създадено разумно същество ще бъде принудено да признае превъзходството и славата на Божиите ресурси в Неговия Син и да преклони коляно пред Него. Така Той ще изпълни всяка цел на Своята любов и ще намери пълното Си наслаждение в синовете на човеците, които ще бъдат доведени при Него в пълно съответствие с Неговия собствен Син, като Първородния между много братя (Римляни 8:29). Дори сега Неговият триумф над Сатана е толкова голям, че ние, които познаваме Неговата любов, с радост се отвръщаме от похотите на хората, за да живеем остатъка от времето си според Божията воля.
