Да живеем с Христос като Цар
„Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнина в Своята чудесна светлина. Някога вие не бяхте народ, но сега сте народ на Бога; не бяхте придобили милост, но сега сте придобили милост. Възлюбени, моля ви като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата ви. Имайте добро поведение между езичниците, така че, въпреки че ви обвиняват в злодеяния, те да видят добрите ви дела и да прославят Бога в деня, когато Той ни посети. Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт: било на царя, като на върховна власт, било на управителите, които Той изпраща да наказват злосторниците и да хвалят добротворците. Защото Божията воля е, като вършите добро, да запушвате устата на невежите и безумни човеци. Живейте като свободни хора, но не използвайте свободата си като прикритие за зло; живейте като Божии служители. Отдавайте дължимото уважение на всеки: обичайте братството на вярващите, бойте се от Бога, почитайте царя.“ —1 Петрово 2:9-17 NIV
Живея в Обединеното кралство, където кралица Елизабет II е държавен глава. Като „конституционен монарх“ тя не управлява страната ни, но изпълнява важни церемониални роли по отношение на правителството. Докато остава политически неутрална и няма право на глас, кралицата открива всяка нова сесия на парламента и го разпуска преди всякакви общи избори. Тя произнася речи, в които казва: „Моето правителство ще направи“ това, онова и другото през всеки мандат. Тя също така одобрява всички нови правни разпоредби и се среща редовно с министър-председателя.
Понякога си мисля, че възгледът на британските християни за Христос като Цар е твърде много повлиян от познанията им за ролята на монарха на Обединеното кралство. Докато хората казват, че са християни, те всъщност държат управлението на Христос в ежедневните си дела на разстояние и до голяма степен правят това, което искат. За съжаление, много хора включват Исус само в церемониални въпроси, когато им е удобно.
Признаването на Христос за Цар означава приемане на Божието управление в нашите сърца и животи, така че да вършим Неговата воля. Бог е коронясан в центъра на нашето същество и Христос е направен Господ над всеки избор, решение и действие, които правим. Петър, един от учениците на Исус и ранен църковен водач, пише: „Възлюбени, моля ви като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата ви. Имайте добро поведение между езичниците, така че, въпреки че ви обвиняват в злодеяния, те да видят добрите ви дела и да прославят Бога в деня, когато Той ни посети“ (1 Петрово 2:11-12).
Признавам, че съм лоялен роялист. Уважавам британската кралица и ролята, която тя вярно изпълнява пред Бога от коронацията си през 1953 г. Опитвам се да бъда един от нейните добре възпитани поданици. Не е нейна вина, че британската монархия не е добър модел за подражание за Царството на Христос. С милиони други британци аз щастливо пея: „Бог да пази нашата милостива кралица.“ Имайки предвид тези разлики, аз се обръщам към въпроса: „Какво означава за един християнин да живее с Христос като Цар?“
Христос управлява хора – не места.
Управлението на Христос е различно от всяко кралско семейство или правителство. Неговото управление не е нито географско, нито политическо. Няма линии, начертани на карти, които да показват, че Той управлява тук, но не и там. Във всяка страна по света има хора, които живеят в Христовото царство, според Неговите правила. В същото време тези християни живеят с други хора, които не го правят. Христос управлява хора, не места. Във всяка страна Той има хора, които следват Неговите правила, докато други не го правят. Последователите на Исус обикновено са малцинство.
Там, където за последно служих като пастор, в църква в Судан, нашето седмично събрание се състоеше от двеста души от повече от тридесет различни страни. Нашите паспорти идентифицираха нашите различни националности. Нашите говорими езици често бяха различни. Много от нашите културни обичаи и традиции бяха много различни. Но нашето общо любящо отношение към Бога чрез Исус Христос, нашия Спасител, и нашето колективно стремеж да Го почитаме по всякакъв възможен начин, беше еднакво за всички нас. Именно този начин на живот ни идентифицираше като практикуващи християни в мюсюлманска земя. Нашето свидетелство пред света, където живеехме, беше да показваме на другите с думи и дела личността на Христос. Той беше нашият Цар и ние бяхме Негови поданици (или служители). Исус Христос не управляваше Судан, но Той управляваше определени хора в Судан. Ние и други християни Го представлявахме в тази страна.
Истинският ученик на Исус Христос показва, че ежедневните му избори се правят с разкритата Божия воля на първо място.
Христос управлява по избор – не със сила.
Исторически моята страна е управлявала чрез завоевания и подчинение в много части на света. Този наложен колониализъм днес до голяма степен се съжалява. Преди се казваше, че слънцето никога не залязва над Британската империя. Погледнете по-стари световни карти и ще видите всички розови области, които идентифицираха британските колонии. В музеите можете да видите корабите, оръдията, мечовете и пушките, използвани в битките за установяване на тези колонии. Град Омдурман, Судан, има експонати на британската оръжейна на генерал Чарлз Гордън и тази на Ал Махди, който го побеждава в Хартум през 1885 г.
Британският модел обикновено беше, че първо местните хора бяха победени в битка, а след това беше назначен губернатор, който да управлява от името на британското правителство. Още веднъж, дейностите на моите британски предци не показват как наистина работи царството на Христос. През моя живот повечето от териториите, придобити със сила, бяха върнати на местните хора за тяхната собствена независимост.
Петър „настоятелно призовава“ своите читатели да живеят по определен начин, но не ги принуждава. Вместо това той се опитва да ги убеди, като им дава причини: „Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнина в Своята чудесна светлина. Някога вие не бяхте народ, но сега сте народ на Бога; някога не бяхте придобили милост, но сега сте придобили милост“ (1 Петрово 2:9-10). Това означава, че тъй като сега сме новородени в Божието Царство и живеем с Исус Христос като наш Цар, трябва да го показваме в ежедневния си живот. Хората извън това царство гледат на живота ни и съдят Исус Христос и християнството по това, което виждат. Нека ни виждат свободно да избираме да живеем по богоугоден начин, дори когато е необходимо да избираме трудните опции. Когато животът ни е като този на Исус, той говори много без думи.
Около южната граница на Судан и северна Кения, Уганда и Конго, самопровъзгласила се група, наречена Армия за съпротива на Господа, е ангажирана в насилствена кампания за установяване на теократично правителство в Уганда. Тя твърди, че такова правителство се основава на Библията и Десетте заповеди. АСГ е виновна за ужасно насилие срещу други хора и е обвинена в използване на много нехристиянски методи. Всеки път, когато чета за техните дейности, съм ужасно тъжен, че хората могат да грешат толкова много! Никога не е по волята на Исус Христос да налага християнството на който и да е индивид или нация. Убеждаване, да. Принуда, не.
В 1 Петрово 2:13-17 Петър пише, че тези, които живеят с Христос като Цар, трябва също да почитат и да отдават дължимото уважение на човешките правителства. Трябва „като вършим добро... да запушваме устата на невежите и безумни човеци.“ Не трябва да използваме „свободата си като прикритие за зло.“ Преди всичко, трябва „да живеем като Божии служители.“ Този пример сам по себе си е убедителен аргумент без думи.
Забелязвам три фрази в тази глава от писмото на Петър. Да живееш с Христос като Цар означава да живееш като „народ, принадлежащ на Бога“ (1 Петрово 2:9). По този начин показваме Божието притежание на живота ни. Той ни е купил, за да ни използва за Своите цели. Ние сме наречени също „Божи народ“ (2:10), затова нашите действия трябва да отразяват Божия характер на тези около нас. Тъй като Бог е нашият Небесен Отец, ние трябва да показваме Неговите характеристики по Неговите начини. Ние сме също „Божии служители“ (2:16), затова трябва да подчиняваме волята си на Неговата, защото Той е Господарят, а ние сме верни служители. Християните дават на другите свобода да изберат или отхвърлят Христос, докато показват чрез начина си на живот, че Христос е Цар.
Христос изисква жертва и страдание.
Също така в писмото на Петър виждаме, че „крайъгълният камък“ на християнския живот е Исус Христос – Неговата личност, смърт и възкресение (1 Петрово 2:5-8). Докато външните хора „се препъват“ в това, ние изграждаме живота си върху тази сигурна основа. Заедно ние сме „духовен дом“, където живее Бог, точно както Той е живял в стълбовете от облак и огън в Изход (Изход 13:21-22; 40:34-38; Евреи 12:28-29).
Божието царство е в противоречие със земните царства, в които живеем. Нашите национални правителства могат да приемат закони, които са в противоречие с правилата в царството на Исус. Това означава конфликт, но не въоръжен конфликт. Това означава, че като християнин, аз трябва да взема своя „кръст всеки ден и да следвам“ моя Учител (Лука 9:23). Това означава да платя каквато и да е цената. Честта в небето струва много повече от всяка цена, която трябва да бъде платена в този свят.
Някои вярващи, които произхождат от мюсюлмански произход в Судан, са платили висока цена за това, че са застанали за Христос. Аз лично познавам: тийнейджърка, отречена от баща си, майка си и братята и сестрите си; студент, чиято юридическа кариера е била блокирана; роднина на високопоставен правителствен министър, изгонен от Судан със смъртни заплахи в национален вестник; млад евангелист, прободен до смърт, докато споделял Исус Христос. Поздравявам тези африкански християни.
Петър пише: „Защото е похвално, ако някой, съзнавайки Бога, понася скърби, като страда несправедливо“ (2:19-20). Той продължава да пише за ежедневните християнски възможности да следваме стъпките на Христос, Който „не отвръщаше“, но „предаде Себе Си на Този, Който съди справедливо“ и „понесе нашите грехове в тялото Си на кръста“ (2:23-24). За тези, които не познават Спасителя, смъртта е краят. Но за християните смъртта е незабавно влизане в страхотното присъствие на Всемогъщия Бог. Чрез Христос имаме право да бъдем там. Той ни е спасил от нашия грях и Той ще стои до нас в небето, застъпвайки се за нас. Царят осигурява нашето присъствие в Своето царство.
Християните, които свидетелстват тук на земята, ще могат да преклонят колене с удивление пред Царя в славата на небето (Откровение 4:9-11; 7:9-12; 11:15-19; 19:6-7). Поддържането на нашия небесен дом в полезрението ще ни помогне да страдаме по благочестив начин на земята (Деяния 6:15; 7:54-8:1; Евреи 12:2-3). Всичко това очаква християните, които живеят и умират с Христос като Цар.
Христос получава всяка хвала и слава.
Хиляди мъже са се сражавали заедно с водачи като генерал Гордън и Ал Махди в Судан, но ние помним само имената на командирите на тези велики сили. Хиляди лежат в безименни гробове, въпреки че са умрели, служейки на своите водачи. Като християнски пехотинци не трябва да очакваме нищо повече. Под знамето на Христос като Цар служим. Само на Него да бъде хвала, чест и слава.
Петър ни казва да „възвестяваме превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнина“ (2:9). Той иска да „прославяме Бога в деня, когато Той ни посети.“ Той завършва глава 2 от това писмо с думите: „Бяхте като овце, които се скитаха, но сега се върнахте при Пастира и Надзирателя на душите си“ (2:9,12,25).
В местни, национални и международни футболни мачове противниковите отбори носят различни цветове. Бразилия носи синьо и златно. Манчестър Юнайтед носи червено и бяло. Египетският национален отбор, Фараоните, носи червено, черно и бяло. Гледайки всеки голям мач по телевизията, човек може да види двадесет и двама играчи на терена, носещи цветовете на отбора, и хиляди на трибуните, носещи същите цветове. По този начин феновете казват, че следват Бразилия, Юнайтед или Фараоните. Когато бъде отбелязан гол, телевизорът се обръща към тълпата, за да покаже развяващите се цветове на отбора, който е отбелязал гол.
Това е само малка картина на хвалата и славата, които ще бъдат предложени на Бога в небето от всеки, който носи Неговите цветове. Ние ще се люлеем и ще пеем в унисон: „Достоен е Агнецът, Който беше заклан, да приеме... слава и чест и хвала“ (Откровение 5:12). Няма да бъдем разочаровани от резултата от живота си. Вечният Цар ще бъде коронясан веднъж и завинаги. Царят-Пастир ще въведе стадото Си безопасно в Своето небесно жилище.
Имам детски спомени от гледането на коронацията на нашата кралица през 1953 г. по черно-бял телевизор, купен от родителите ми за случая. Оттогава съм гледал много пъти пищността и величието на британски държавни събития като Откриването на парламента и Парад на знамената. Спомням си погребенията на принцеса Даяна, а по-късно и на Кралицата-майка. Някои казват, че ние, британците, правим пищността и церемониите доста добре! И все пак златото, блясъкът, пищността и празненството са нищо в сравнение с онзи ден, когато ще видим Христос като Цар в Божието присъствие (Псалм 8:1-9; Евреи 2:5-9; Откровение 21:22-27). Каква прекрасна вечност ще бъде това!
Засега сме призовани да живеем с нашия Господ и Спасител през възходите и паденията на ежедневието. Петър ни призовава: „За това бяхте призовани“ (2:21). Не позволявайте на света да ви притисне в своя калъп, но нека Исус създаде във вас паметник на Своето величие. Изборът е ваш. Христос е Цар! Защо да не живеете с Царя? Ще бъдете на печелившата страна за вечността, дори ако нещата са трудни за известно време тук на земята.
