Дечица, нека не обичаме с думи или приказки, а на дело и в истина. — 1 Йоан 3:18 ESV
„Дечица“ е само една дума на гръцки. Тя често се използва от Йоан, за да отправи нежен призив към читателя, вместо да показва степен на духовна или физическа зрялост. Йоан очевидно е осъзнавал, че когато сме научени да обичаме, може да развием склонност да обичаме само с думи или приказки. Той ни е предупредил да не правим така.
Старата заповед
Старата заповед е: „Да обичаш ближния си, както [обичаш] себе си“ (Левит 19:18). Тази заповед изглежда непълна, защото очевидно използва човешко същество като мярка, но Словото продължава, добавяйки: „Аз съм Господ.“ Това допълнение я прави втората най-важна заповед (Марк 12:31). Най-важната заповед е: „Да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила“ (ст.30). Само едно човешко същество, нашият Господ, е направило това и Той може истински да каже: „Аз съм спазил заповедите на Отца Си“ (Йоан 15:10).
Новата заповед
Нашият Господ Исус ни е казал: „Нова заповед ви давам: да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). В същия стих Той добави: „Както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.“ Колко взискателно е да обичаме нашия брат или сестра, както нашият Господ ни обича! Нашата любов е несъвършена любов и ние трябва да работим за нейното усъвършенстване. „Ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е усъвършенствана в нас“ (1 Йоан 4:12).
Има хора, които са по-трудни за обичане от други, и ние трябва да работим да ги обичаме. Един благочестив брат коментира за един не много симпатичен брат: „Научихме се да го обичаме.“ Как можем да се научим да обичаме някого, който не е много симпатичен? Какво казва Писанието? То казва: „Каквото е истинно… каквото е похвално, ако има някакво превъзходство, ако има нещо достойно за похвала, мислете за тези неща“ (Филипяни 4:8). Ако работим да правим това с брат или сестра, ще открием в тях черти, които можем да харесаме, черти, които Господ може да използва, и това откритие може да стимулира любовта.
Господ каза, че когато показвате любов един към друг, „всички хора ще знаят, че сте Мои ученици“ (Йоан 13:35). Той не казва, че хората ще знаят, че сме Негови ученици по нашето познание на Божието Слово, по това колко Писания можем да цитираме или колко умело можем да опровергаем грешката. Ние можем да проявяваме божествена любов само чрез силата на „Духа, Когото Той ни е дал“ (1 Йоан 3:24). Трябва да оставим Духа да работи в нас.
Христос показа божествена любов, когато похвали книжниците и фарисеите, казвайки: „Правете и спазвайте всичко, което ви казват“ (Матей 23:3). След това, в същия стих, Той предупреди слушателите Си да бъдат внимателни, защото книжниците и фарисеите „не практикуват“ това, което проповядват. Виждаме и Неговата любов, проявена, когато оплака състоянието на Своя народ (Матей 23:37-38). Те бяха обременени (Матей 11:28) и Той искаше да понесе тяхното бреме, но те не желаеха.
Ако се обичаме един друг, и ние ще искаме да си помагаме да носим бремената си. Когато „носите бремената си един на друг, [вие] така изпълнявате Христовия закон“ (Галатяни 6:2). В „Новия библейски коментар“ Доналд Гътри пише: „Законът на Христос действа в тялото Христово, не чрез набор от устави, а чрез всеобхватна любов.“
По суверенна благодат ние сме родени от Бога, въведени във взаимоотношение с Бога, обичани с любов, която е присъща на взаимоотношението, и накрая ще се явим в подобието на Христос. Междувременно, докато пребъдваме в Христос, трябва да се характеризираме с праведност, любов и самоотдаване.
Лесно е да се изповядва любов. Нашите дела обаче ще покажат дали думите ни са истински. Ако е в наша власт да помогнем на брат, когото виждаме в нужда, и все пак откажем да го направим, ще се види, че нашето изповядване на любов е напразно. Не става въпрос за вечно прощение или спасение, защото Йоан пишеше на онези, които бяха простени и във взаимоотношение на деца. Става въпрос за това да можем да ходим в щастлива свобода с Бога. За да имаме тази увереност, трябва да ходим така, че сърцата ни да не ни осъждат за провал в практическата любов. — Хамилтън Смит (Адаптирано от „Посланията на Йоан“)
