„Вие сте светлината на света... Така да свети светлината ви пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ — Матей 5:14-16
Докато посещавахме Музея на фара на Мейн по време на нашата ваканция в Нова Англия, екскурзоводът ни разказа интересна част от историята на фаровете по Източното крайбрежие. Някъде през 80-те години на миналия век Бреговата охрана на САЩ реши, че ще бъде по-икономично да автоматизира фаровете, отколкото да продължава да плаща на пазачи да живеят в тях и да ги поддържат. Въпреки че това първоначално спести пари, в крайна сметка се оказа катастрофално.
Ако един фар не светеше в тъмнината, нямаше кой да отстрани незабавно проблема и да го поправи. Тъй като фаровете бяха необитаеми, те постепенно западаха и станаха мишени за вандали. В крайна сметка беше установено, че разходите за ремонт далеч надвишават разходите за превантивна поддръжка. Затова Бреговата охрана промени политиката си и започна да предава фаровете на частни организации, които да се грижат за тях.
Вярвам, че тук има послание за нас. Не можем да очакваме да служим добре като светлини, светещи в тъмен свят, ако не сме правилно поддържани. Правим това, като непрекъснато обновяваме (2 Коринтяни 4:16) вътрешната си светлина по четири начина: чрез връзката си с Христос, Който е „светлината“ (Йоан 1:4-5); чрез Светия Дух, Който е нашата сила (Деяния 1:8); чрез Божието Слово, което е нашият водач (Псалм 119:105); и чрез общение с други вярващи, което ни поддържа чисти и работещи ежедневно (Йоан 13:5-20).
Прочетете отново стиха в горната част на тази страница. В своето евангелие Матей не предполага, че да бъдеш фар е незадължително занимание за християнина. Тогава въпросът не е „Искам ли да бъда фар?“, а по-скоро „Какъв фар съм аз?“
