Седемте неща в скинията, които трябваше да се поддържат непрекъснато от свещеническото семейство, като типични за нещата, които е от съществено значение да се поддържат в Божия дом днес.
Горенето на огъня на медния олтар
Огънят да гори винаги на олтара; да не угасва. (Левит 6:13)
Апостолът, пишейки до еврейски вярващи в посланието до евреите, казва в Евреи 12:28–29:
„нека имаме благодат, чрез която да служим на Бога угодно с благоговение и страх от Бога; защото нашият Бог е огън пояждащ.“ Когато се събираме в името на Господа, трябва винаги да поддържаме святостта и праведността на Бога. Всяка дума и всяко действие трябва да бъдат в съгласие с Този, в чието име сме събрани. Така Павел, пишейки до Тимотей, предвид отстъплението от истината, което вече е настъпило, казва в първото си писмо:
„Но ако се забавя, да знаеш как трябва да се държиш в Божия дом“ (1 Тимотей 3:15). Принасянето на две агнета всеки ден
Това да бъде постоянно всеизгаряне през всичките ви поколения при входа на скинията на събранието пред Господа, където ще се срещам с вас, за да говоря там с теб. (Изход 29:42)
Основата на Божието обитаване сред Неговия народ е смъртта на Христос. В Ефесяни 5:2 четем:
„Христос също ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.“
Тези две агнета ни напомнят за съвършенствата на Божия възлюбен Син, тук като човек, който се принася жертвено за удоволствието на Бога, за да бъде прославен по всякакъв начин. Ние също, когато се събираме, преди всичко, трябва да имаме пред себе си удоволствието на Бога, че както Христос беше готов да принесе Себе Си за Божието удоволствие, така и ние трябва, каквото и да струва, да се стремим да поддържаме това, което е угодно на Бога.
Непрекъснатото горене на светилниците
Заповядай на израилтяните да ти донесат чисто маслиново масло, избито за светлина, за да горят светилниците непрекъснато. (Левит 24:2)
В Изход 25:37 четем:
„Да запалят светилниците му, за да светят пред него.“
Светлината на тези светилници трябваше да осветява, преди всичко, самия светилник. Не ни е казано какъв е размерът на светилника, но че е бил направен от едно парче чисто злато с тегло един талант. Той говори за личността и славата на възлюбения Син на Отца. Чистото злато на Неговото божество, Той, Който вечно е Син и обитава в лоното на Отца.
Светият Дух винаги се радва да ангажира сърцата ни със славата на тази личност, Йоан 16:14 казва:
„Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.“
Така че цялото ни служение към Бога трябва да бъде в силата на Светия Дух и в светлината на това кой е Господ Исус по същество.
Поставянето на дванадесетте хляба на масата за присъствени хлябове
Всяка събота да ги нарежда пред Господа непрекъснато, взети от израилтяните чрез вечен завет. (Левит 24:8)
Тъй като хлябовете бяха поставяни на чистата маса всяка събота, можем да предположим, че те оставаха там седем дни. Те бяха поставени там според Божия ред. Бяха направени от фино брашно, както и хлебният принос, и тамян беше поставен на всеки ред и поддържан на място от вътрешната корона от чисто злато, а светлината от светилника, несъмнено, щеше да свети върху тях.
Тези хлябове ни говорят за Божиите светии, поставени пред Него и поддържани в Божи ред, от личността на Христос, само така те биха могли да имат аромата на Христос върху себе си. Този Божи ред е предмет на първото послание на Павел до коринтяните, което той написа, за да оправи нещата, тъй като имаше разделения между тях, защото човешката воля беше по-важна от Божията воля. Фактът, че те бяха там цяла седмица, показва, че имаме отговорност да поддържаме това, което е според Бога през цялото време, не само когато се събираме.
Горенето на тамян на златния олтар
И когато Аарон запалва светилниците вечер, да гори тамян върху него, вечен тамян пред Господа през всичките ви поколения. (Изход 30:8)
В Откровение 8:2 в превода на JND четем:
„И му беше дадено много тамян, за да придаде сила на молитвите на светиите,“
така можем да кажем, че тамянът, издигащ се от златния олтар, е типичен за молитвата. Павел, пишейки до Тимотей в първото си писмо, казва:
„Искам, прочее, мъжете да се молят на всяко място, като издигат свети ръце, без гняв и съмнение“ (1 Тимотей 2:8).
За съжаление живеем във време, когато много често местната молитвена среща е пренебрегвана, докато Павел в своите наставления към Тимотей относно поведението в Божия дом, ясно показва, че молитвата е жизненоважна част от свещеническото служение както към Бога, така и към човека, и нейното пренебрегване ще доведе до отслабване на свидетелството от местното събрание.
Дванадесетте камъка на нагръдника
И Аарон да носи имената на израилтяните на нагръдника на съда върху сърцето си, когато влиза в святото място, за спомен пред Господа непрекъснато. (Изход 28:29)
Тези дванадесет камъка бяха поставени в нагръдника според божествен ред и все пак всеки от тях имаше особена слава. Те представляваха Израел като Божи народ, поставен в свидетелството според мястото, което Той им определи. Нагръдникът беше едно цяло, беше четириъгълен и беше върху сърцето на първосвещеника.
Поддържайки истината за едното тяло на Христос на земята, ние трябва да признаем всеки светец на земята във всеки даден момент като член на това едно тяло и където светиите се събират в името на Господа на всяко място, че те са поставени там, в свидетелството, според Божията воля и ние имаме отговорност да поддържаме на местно ниво, където Господ ни е поставил индивидуално, че изразяваме по малък начин и може би с голяма слабост, това, което е вярно корпоративно за цялото тяло на Христос.
Златната плоча на митрата
И да бъде на челото на Аарон, за да носи Аарон беззаконието на светите неща, които израилтяните ще осветят във всичките си свети дарове; и да бъде винаги на челото му, за да бъдат приети пред Господа. (Изход 28:38.)
Може би митрата е била единствената дреха на първосвещеника, която той винаги е носил, а на челото му, свързана с тази митра, е била златната плоча с надпис „Святост на Господа.“
Така първосвещеникът със златната плоча на главата си представя Христос като Този, Който поддържа всичко по отношение на свещеническото служение според Божията святост.
В нашето служение на Бога днес, било то благодарност, хвала или поклонение, винаги съществува възможността да не действаме винаги в силата на Светия Дух, защото все още имаме плът в себе си. Но Господ Исус, нашият велик Първосвещеник, взема това, което предлагаме, във цялата ни слабост, но все пак с истинска привързаност към Него, и го представя на Бога по начин, който е напълно подходящ за Него. Това е голямо насърчение, особено за по-младите вярващи, които може да се колебаят да участват в събранията, в случай че направят грешка. Само Господ познава сърцата ни и където има истински, привързан отговор към Него, тогава Той ще го приеме в ръцете Си и ще го представи на Бога в пълно съгласие с Неговата святост.
