МАЛАХИЯ: Последната дума – Преглед
Последните думи винаги са важни. Последните думи към син или дъщеря, преди да заминат за колеж, към войници, преди да влязат в битка, или от умиращ родител могат да бъдат помнени години наред. Последните думи на мнозина са записани в Божието Слово и те са доста значими. Разгледайте тези примери: благословението на Яков към синовете му в Битие 49 (обърнете внимание на далечното благословение, което се отнася до Месията в стих 10); последните обръщения, които Моисей отправи към израилтяните през последните месеци от живота си, записани във Второзаконие; и много значимите последни думи на нашия Господ и Спасител Исус Христос към Неговите ученици в Йоан 13-16. Последните думи на Стария Завет, съдържащи се в книгата на Малахия и много актуални за хората от неговото време, все още са приложими днес.
Обстановката
Важно е да се разбере обстановката или контекстът на писателите (или книгите) на Писанието, защото това дава актуалност, прозрение и приложение на Божието Слово. Следните точки относно конкретната обстановка на Малахия биха могли да бъдат полезни за по-дълбоко изучаване на книгата:
Пророчеството на Малахия е след Изгнанието, когато евреите са се върнали в собствената си земя. Приблизителната дата на това пророчество обхваща 450-400 г. пр. Хр.
Условията, описани в Малахия, най-вероятно се отнасят до периода след възстановяването на храма по времето на Ездра и Неемия, вероятно около 100 години след като първите изгнаници са се върнали от Вавилон. Така възстановяването на храма е било завършено и са се принасяли жертви.
Посланието
Може да е полезно да се добие обща представа за цялостното послание на Малахия, за да се разбере по-добре неговото детайлно изучаване:
Ентусиазмът, който е белязал завръщането на евреите в Йерусалим век по-рано, вече не е бил очевиден; те са били обезсърчени. Реколтата е била много лоша поради суша. Те са очаквали епоха на просперитет, но тя не е дошла. Дали Бог се е грижил?
Било е и време на духовен упадък, когато еврейската религия се е изродила до чиста формалност.
Пророк Малахия е бил ужасен от религиозното безразличие и социалната разпуснатост на нацията. Той е говорил като реформатор – призовавайки хората към покаяние.
Малахия подчертава заветната връзка, която е съществувала между Бога и нацията. Той призовава хората да изпълнят задълженията си по завета. Той ги обвинява, че са ограбили Бога!
Книгата е до голяма степен под формата на диалог между Бога и народа – Бог се изправя срещу различните скептични изявления, направени от Израел.
Вестителят
Нищо не се знае за Малахия извън неговата книга. Името му означава „моят ангел“ или „моят вестител“. Думата „вестител“ се среща три пъти в тази кратка книга и се отнася до свещениците на Господа (Малахия 2:7), Йоан Кръстител (Малахия 3:1а) и самия Господ Исус Христос (Малахия 3:1б). Господ е използвал Малахия, за да насочи вниманието към специалните Божии послания.
Малахия представлява края на една ера. Следващите 400 години са известни като „мълчаливите години“, през които никой пророк не е говорил или писал. Малахия е мостът между Стария и Новия Завет.
Литературният стил е уникален: Малахия отправя обвинения, повдига възраженията на хората и след това опровергава тези възражения в големи подробности. Той използва метода на въпроси и отговори. В книгата са зададени поне 23 въпроса.
Приложението
Важни принципи от тази книга могат да ни помогнат, когато сме изкушени да се отклоним от Бога, както лесно могат да направят хората от всяка възраст. Безразлични и незаинтересовани, те се втвърдяват срещу Бога.
Преди всичко, трябва да осъзнаем, че Бог ни обича, дори когато грешим. Разбира се, Бог мрази греха, но Той продължава да обича грешника и е дал на човека Своето лекарство за греха в Спасителя, Исус Христос.
Друг важен принцип е, че Бог винаги изисква най-доброто, а не „опетнените“ неща от живота. Когато еврейският народ принасяше осквернени животни, Господ каза: „Не съм доволен от вас“ (Малахия 1:10). Във всичко, което правим и казваме, трябва да даваме на Бога най-доброто и да правим всичко възможно да Му угодим.
Начинът, по който харчим парите си, често показва истинските ни приоритети. Бог се изправя срещу Израел за злоупотреба с техните средства. Относно техните десятъци и приношения, Той каза: „И все пак вие Ме ограбвате!“ (Малахия 3:8 NASB). Поставянето на Бога на първо място във финансовите ни въпроси предоставя осезаемо доказателство, че Той е и на първо място в живота ни.
Заключението
Тези последни думи на оплакване и осъждане щяха да се задържат повече от 400 години. Новият Завет започва там, където свършва Старият Завет. Той говори за благословенията, които се намират само в Господ Исус Христос. Ето защо се нуждаем както от Стария, така и от Новия Завет – затова Библията е една цялостна книга. И затова трябва да вложим вярата и доверието си в Този, Който дойде да спаси човека от неговата безнадеждност. Исус каза: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).
В какво сме презрели Твоето име? Той им казва: „Вие презирате името Ми.“ Отговорът на това обвинение извежда наяве характерна черта на цялата книга на Малахия. „В какво“, казват те, „сме презрели Твоето име?“ (виж Малахия 1:2,6-7; 3:7-8,13 KJV). Те не само са следвали път на забрава на Бога и са опозорявали Неговото име във всичко, което са правили, но, което е още по-лошо, те са били и невежи за действителното си състояние. Оттук и в отговор на обвиненията, отправени срещу тях, те казват, почти изненадани: „В какво“ сме направили това или онова? Аналог на това може да се види във всяка епоха. Заедно с упадъка, духовните възприятия стават все по-слаби, докато външните форми на религия се поддържат усърдно и ревностно.
Душите се учудват, ако вниманието им е насочено към тяхното състояние. „Зъл пророк“, казват те; „той гледа мрачно на нещата; не е добре да се занимаваме със зло. Не сме ли ние Господният народ? Ах! той трябва да ни вижда, както Господ ни вижда, и тогава ще гледа по-постоянно към времето, когато Църквата ще бъде представена на Христос в цялата си безупречна красота и слава.“ Но работата на пророка е да се занимава със състоянието на хората и да упражнява съвестта им в присъствието на Бога; да вика с Павел: „Ревнувам за вас с Божия ревност: защото ви сгодих за един мъж, за да ви представя като чиста девица на Христос“ (2 Коринтяни 11:2 KJV). От Едуард Денет (адаптирано)
