Поглед нагоре– юли/август 2019 г. —Списание „Благодат и истина“
Човек ходи — Бог ходи
Тази поема е написана преди 50 години, когато човек стъпва на Луната за първи път.
„Човек стъпва на Луната“ – новината обиколи света Докато бледият, мълчалив спътник на Земята прие своя гост; Една стъпка за човека, голям скок за цялото човечество –Горди думи на победа, когато се настани Върху лунната почва тежестта на човешките стъпки,
Донесени там от флагмана на нашата астрофлота.
Приветстваме хладнокръвието и твърдостта На онези, които рискуваха всичко в своя доблестен стремеж; Заедно с техните предшественици в човешката раса,Които вложиха съдбите си в колелото на славата. Човек покорява суша, море, въздух, космос, други сфери,
Често на цената на кръв, труд, пот и сълзи.
И сега една плоча носи запис на Луната: Да цитирам: „Дойдохме с мир за цялото човечество.“Мир? Можем да зададем въпроса откъде дойде –От сърцата на хората, които оставиха след себе си? Какъв мир можем да дарим от нашата оскъдица?
Чужди на мира, проливащи кръв на земята! 1
Чрез един човек влезе грехът и чрез греха смъртта; 2 Познаваме редовете толкова добре, пренебрегваме техния срам,И по стъпките на нашите предци Си правим кула, град и име: 3 Космическа кула, чийто връх може да достигне до небето –
Смъртните пет на човека биха се издигнали през шест до седем. 4
И докато празнуваме всеки зашеметяващ подвиг,Изливаме хвалите си с великолепие,Ежедневно покрай ушите ни минава незабелязана Новина за човечеството с несравнимо значение. И все пак новина, която, разказана, предизвиква присмеха на скептика:
Не „Човек стъпи на Луната“, а „Бог, на Земята.“
Този ден в историята нямаше голямо признание От гражданите на този свят; нито един трептящ екран Не разнесе по света новината „Емануил!“5 Когато Бог в човешка форма беше видян на земята. Без блясък и пищност на коледна пиеса,
Но шумна конюшня и легло от сено. 6 И все пак новината беше провъзгласена от по-могъщи сили: Ангели в унисон предадоха своята радост. Хвалейки Господа, тези думи: „Слава на Бога,„Добра воля към човека“, пееха те, и „Мир на земята!“7 Мир? Можем да попитаме – защо да, Божият мир
Донесен от Този, Който направи нашия мир с кръв. 8
И приветствахме ли идването на нашия Бог? Приехме ли Неговия мир в сърцата си,Когато Той дойде тук с мир за цялото човечество? Обявихме ли събитието със смели заглавия? Не казахме ли тогава, обидени, завистливи,
„Няма да позволим на Този Човек да царува над нас?“9
Слушайте Петър в неговото смело обръщение:„Вие, които пожелахте освобождаването на убиец,„Вие отрекохте Светия, Праведния,„В невежество убихте Княза на живота!“10 Какво чудно тогава, че мирът избягва хората,
Които преследваха Княза на мира до смърт.
Така в наше време неспокойният човешки дух броди,Сканирайки границите на отстъпващото пространство; Търсейки знание все още извън неговия обхват,Пренебрегвайки границите на определеното му място; 11 Жадуващ ненаситно, но все още стремящ се
Да запълни празнота, която само Бог може да запълни. 12
Земята е обиталището на човека; от нейната пръст 13 Човекът е създаден; от Божието Слово научаваме,Че макар Бог да ни е създал по Свой образ,14 Все пак прах сме, в прах ще се върнем. 15 Макар човек сред звездите да си направи гнездо,16
Все пак земята трябва да бъде неговото последно място за почивка. 17
И Бог ще триумфира! Мир ще царува на земята; 18 Под Княза на мира войните ще замлъкнат,И, доволни под това мирно управление,Хората ще изпълнят земята, за която са били предназначени. 19 Тогава земя, радвай се! Неговото идване е близо;
Царят на царете ще застане на Елеонския хълм! 20—Пол Алисън
БЕЛЕЖКИ
1. Рим. 3:15,17
2. Рим. 5:12
3. Бит. 11:4
4. Бит. 3:5; 2 Сол. 2:4; Откр. 13:18
5. Мат. 1:23
6. Лука 2:7 7. Лука 2:14
8. Кол. 1:2,20
9. Лука 19:14
10. Деян. 3:14-17
11. Деян. 17:26
12. Йоан 4:13-14
13. Исая 45:18. 14. Бит. 1:26
15. Бит. 3:19
16. Авдий 1:4
17. Екл. 12:7
18. Исая 9:7
19. Амос 9:14; Бит. 1:28
20. Зах. 14:4
